Да, България!

За какво гласуваш, когато си останеш вкъщи и какво ще се случи след изборите – Христо Иванов в разговор с Константин Вълков за предаването “Стълбището” на Дарик.Цялата публикация "Христо Иванов - без филтър"

Поради значимостта на темата в епизод 57 от подкаста на “Да, България!” ще Ви представим разговора между Христо Иванов и пулмолога д-р Александър Симидчиев по темата за COVID кризата и нейното управление. Поканихме д-р Симидчиев, за да покажем, че политиците трябва да слушат експертите.“Все още повечето хора разсъждават за здравеопазването като болницата, или ДКЦ-то. Здравеопазването като термин във втората си част е “опазване”. Това не е болелечение, а е здравеопазване. За да опазим здравето, ние трябва да предприемаме мерки към хора, които все още не са се разболели. За да прилагаме профилактични мерки, трябва да можем да отчитаме как това се случва."д-р Александър Симидчиев, пулмолог   

В епизод 56 от Подкаста на “Да, България!” разговаряме с клиничния психолог и психотерапевт Елка Божкова за това какво липсва в Националната стратегия за психичното здраве на гражданите (2020 - 2030 г.).  Има ли адекватна държавна грижа за психичното здраве в България?Какво се случва с добрите пожелания в стратегиите на държавата? Как се отразява пандемията върху психичното здраве на българите? “Особеното при тази пандемия, съчетана с мерките срещу нея, е че всъщност върху психиката на хората действат две заплахи, които са противоположни. Когато има една заплаха, човек се мобилизира, съставя някакъв план как да се справи с нея и може да усети страха или отчаянието, когато всичко отмине, след като се е справил с проблема. Вирусът и коментарите за болните, за смъртните случаи, ни притискат да стоим вкъщи и да се отказваме от най-различни дейности. И обратното - страхът от обедняване, от глад, ни кара да излизаме навън и да търсим възможност да си изкараме хляба, като в същото време поемем риска да се заразим. Ако само едната от двете заплахи за нас лично е сериозна, човек понася по-леко цялата ситуация, но затова пък се настройва много враждебно към другата група.”

В епизод 55 от Да България подкаст разговаряхме за образованието във време на пандемия. Представяме Ви две гледни точки - на външен за нас експерт, който е и участник в образователната система - Петър Велков, математик, преподавател и експерт по управление на кризи и гледната точка на Стоян Трошанов студент и член на “МлаДа България”. Какво е най-доброто съотношение между онлайн и офлайн обучение?Грешка ли беше присъственото начало на учебната година? Какви биха били адекватните мерки от страна на правителството? Какво може да даде на България една добре функционираща система за онлайн обучение?  

В епизод 54 от Да България подкаст разговаряхме за съдбата на старите софийски сгради с архитектурна и културна стойност и за това как (без)действията на Столична община се отразяват върху историческия облик на града ни.Първият ни събеседник беше Иван Лалев - председател на местната организация на "Да, България" в столичния район Сердика, който съвсем наскоро алармира за безстопанственото отношение на Столична община към къщата на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева или Райна Княгиня, известна с ушиването на главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за априлското въстание, както и с факта, че е първата дипломирана акушерка в България.Поговорихме и с Александра Стеркова - юрист с експертиза в областта на културното наследство за това какви са адекватните мерки за опазването на недвижимите културни ценности и какво прави Демократична България в СОС по темата.

Разговаряхме с Константин, политически активен студент и член на МлаДа България, след акцията, в която той хвърли към главния прокурор пачка 500-еврови банкноти с лика на на премиера по време на изслушването на Иван Гешев от правна комисия на парламента.  Каква е стойността на подобна акция? Какви качества трябва да носи един политик, за да го изпратят младите хора в парламента? Какво ще е най-важно на предстоящите избори? 

Разговаряхме с кмета на район Овча купел по повод предстоящото обществено обсъждане на нов Подробен устройствен план – първия от 10 години насам за конкретните микрорайони. В епизода ще разберете:  Как в Овча купел I може да бъде решен въпросът с частните парцели в междублоковите пространства?  Каква е ролята на районния кмет при провеждането на […]Цялата публикация "Епизод 52 - Ангел Стефанов за баланса между нуждите на района и уважението към частната собственост"

“След като председателят на Народното събрание ни подтиква да ходим пеша, а и във всички възможни стратегически документи пешеходното придвижване е приоритет, мисля, че сега е редно да поискаме районите по няколко милиона за тротоари със съвсем ясното съзнание, че това е приоритет. Проблемите не са един и два. Да не забравяме, че става дума и за достъпност, и за включване на хората с увреждания в обществения живот. Масово тротоарите не само в Лозенец, но и в цяла София не са особено пригодени за ползване от хора с увреждания, майки с колички… Така че, да бъдат така добри управляващите, след като ни съветват да ходим пеша, да финансират това придвижване.” Константин Павлов - кмет на район "Лозенец" от Демократична БългарияКак се случват хубавите неща в общината?Каква е връзката между липсващата децентрализация в управлението на София и лошите тротоари? Има ли логика районите в големите градове да нямат финансова независимост? Какво е необходимо, за да запази един стар квартал атмосферата си? За малките квартални фестивали или как липсата на големи публични пространства в Лозенец може да се превърне в предимство. 

Ще оставим ли скоро в историята опашките по гишета и разнасянето на документи между институциите?Има ли по-големи пречки от корупцията пред това да имаме дигитализирана община?Каква следва да бъде ролята на Дигиталния борд към Столична община?“Политическата воля започва с тези стъпки - да го има, да е написано, да е заявено, да е потвърдено. Но след това, когато се удари някой камък и когато се окаже, че има бариера, трябва политическата воля да отиде и да я вдигне тази бариера. Политическата воля трябва да премества всеки малък камък - ако в някой закон, например, нещо липсва, трябва общината като столична да комуникира с централната власт или директно с депутати и да инициира промяна в това законодателство. Ама това не да стане след три години и тогава да каже “Ами то няма промяна в законодателството”, а да го направи сега. Това е политическата воля.” - Божидар Божанов, експерт по електронно управление и член на НС на "Да, България!"Чуйте разговора ни за дигитализацията на столична община в епизод 50 от Да България подкаст. Актуалният повод - първото заседание на т. нар. Дигитален борд към Столична община. 

За предизвикателствата пред провеждането на честни избори и залога за България разговаряме с лидера на “Да, България!” и съпредседател на “Демократична България” Христо Иванов. През настоящия сезон на подкаста ни в ролята на водещ ще чувате актьора и общински съветник Веселин Калановски. От кого зависи независимостта на България? Можем ли да си гарантираме честни избори и какъв е залогът пред “Операция Независимост”? Кои са най-важните за независимостта хора в изборния ден? Как картелът, който управлява България, затруднява гласуването за българите в чужбина и какво прави Демократична България по този въпрос?И на финала - една допълнителна, много лична причина да се запишете за застъпник на Демократична България по време на следващите избори. 

Със Свилен Овчаров, юрист и експерт на „Зелено движение“ по транспорт, кандидат за общински съветник от „Демократична България“, разговаряме за ползите от изграждането на крайградска железница, за проблемите и необходимите промени в пешеходните зони на столицата.Защо изграждането на крайградска железница, която да свързва предградията на столицата с централните части на града би намалило броя на автомобили в София и въздушното замърсяване в града? Как могат да се използват вече изградени ЖП линии от БДЖ?До какво ще доведе въвеждането на билет, за градската железница, с фиксирана цена, обединен с градския транспорт и метро? Наблюдава ли се агломерация в Софийка област?Метрото ли е единствената алтернатива за комфортно придвижване в града и защо Метрополитен АД променят първоначалните планове за изграждане на станции? До какво всъщност води свръх-инвестирането в строителство на градски магистрали и пътища?Във втората част на разговора разискваме как  да се обезопасят пешеходните пътеки, как да се осигури комфорт на гражданите, придвижващи се по тротоарите и защо изграждането на по-широки булеварди води до образуването на задръствания?Как могат да бъдат спасени градските паркове от презастрояване със заведения и жилищни сгради и защо използването на асфалт за изграждане на алеи в тях не е удачно решение?Работят ли в полза на пешеходците бутоните по светофарите? Как ще се отрази осигуряването на предимство за пешеходците в пиковите часове?

С Виктор Чаушев, експерт от ПП ДСБ към Постоянната комисия по Транспорт и туризъм към СОС, кандидат за общински съветник от „Демократична България“, разговаряме за перспективите и необходимите реформи в градския транспорт в София.Защо при големите инвестиции и демонстриран ангажимент от сегашната общинска управа към градския транспорт намалява броя на пътуващите с него? Как да бъдат привлечени повече пътници в градския транспорт?Правилно ли е структуриран Центъра за градска мобилност? Каква е основната му цел? Каква реформа е необходима там?Какво се случи с трамвайните трасета в София и каква трябва да бъде ролята на трамваите в градския транспорт? Къде беше пропуснато да бъдат изградени нови метростанции? Възможно ли е трамваят да бъде по-бърз от метрото?Как да повишим привлекателността на градския транспорт в София? Какво да правим с вече изградената инфраструктура?Какви са функциите на Постоянната комисия по Транспорт и туризъм в Столичния общински съвет?Какви трябва да са цените за градския транспорт в София и как да бъде структурирана тарифата за превоз?Как ще бъдат финансирани идеите на реформи на „Демократична България“ в градския транспорт?Къде е мястото на частните концесионери в градския транспорт в София?Как трябва да бъдат преструктурирани операторите на градския транспорт в София?С Виктор разговаряме и за някои от детайлите в градския транспорт..Каква е разликата между електробус и тролейбус? Какви видове електробуси съществуват и какви са перспективите им?Ще има ли промяна в маршрутната схема на градския транспорт в София и какви са стратегическите цели на „Демократична България“?Има ли връзка между транспорта и замърсяването на въздуха?В какво състояние е нощния транспорт в София и какво трябва да се направи с него?Какво да се направи с достъпа към Витоша и другите околни планини?

Със Симеон Ставрев, член на Националния съвет на „Да, България!“ и отговорник на Тематична работна група „Регионално развитие и транспорт“, разговаряме за перспективите и належащите реформи на развитието на автомобилния транспорт в София, както и на мрежата от улици и булеварди в града.Какви са големите проблеми с автомобилния трафик в София? Липсват ли булеварди в столицата? Как трябва да се разрешат някои специфични случаи, като бул. „Тодор Каблешков“, бул. „Източна тангента“ и бул. „Копенхаген“?Върху какво се базира философията на необходимата реформа в автомобилния трафик в София?Какво са „пробиви“ и къде трябва да бъдат направени? Накъде трябва да продължат бул. „Пенчо Славейков“ и бул. „Копенхаген“?Каква е философията „Демократична България“ за околовръстното шосе на София?Как трябва да се реши въпроса с обществените паркинги в София?Сбъркана ли е системата за „синя“ и „зелена“ зона в София? Има ли проблем с трафика на товарни превозни средства в центъра на града? Какво трябва да предприеме общината в кварталните улички?Как трябва да се подобри контролът върху автомобилното движение в града? Само скорост ли трябва да измерват уличните радари?Какво представляват споделените автомобилни превози и каква трябва да бъде съдбата им в София?Как и защо трябва да бъде стимулирана употребата на електромобили в София?

С Тома Белев от „Зелено движение“ и с Любомир Костадинов, ръководител на Тематична работна група „Екология“ в „Да, България!“ разговоряме защо София вече не е толкова зелена столица, каквато беше. Какви промени са настъпили в Общия устройствен план на Столична община? Защо изсъхват дърветата в рамките на града?Къде е сърцевината на проблема и откъде трябва да започне разрешаването им? Тома Белев – „Общия устройствен план трябва да се промени, а за това трябва мнозинство в СОС. “Каква е ситуацията с реституираните имоти в парковете и какви рискове носят те за зелените системи на столицата? Продължава ли източването на публични средства чрез съзнателното забавяне на отчуждаванията за целите на инфраструктурни проекти и паркове?Какво е останало от идеите за „Зелените клинове“ на арх. Мусман, които трябва да свързват центъра на София с околните планини?Защо е толкова скъпо човек да се качи на Витоша?Какво се промени с факта, че вече работят лифтовете „Витошко лале“ 1 и 2 за достъпа до планината?Колко чист е въздухът в София и какво може да се промени? Какво ще се случи с инсинератора за изгаряне на отпадъци в София и отоплението с твърдо гориво?(Авторът на снимката на Любомир Костадинов е Юлия Лазарова)

С Божидар Божанов, експерт по дигитално управление, обсъждаме какво е дигитален гражданин и защо е необходимо гражданите на София да са дигитални? Защо „Демократична България“ предлага SofiaID и каква е ролята на новата идентификация за дигитализирането на София?Какво става с обществените поръчки за националната електронна идентификация? Как гражданите могат да участват в управлението на града с нейна помощ?Какво е дигитален град? Какво означава обслужване без гише? Какво представляват електронизираните регистри?Каква е функцията на портала за бизнеса в София?Какви проблеми в мобилността и паркирането ще разрешат интелигентните решения? Какви интелигенти решения, съществуващи по света, е възможно да бъдат въведени в София?Какви административни промени ще се наложат в Столична община, за да бъде извършена дигиталната трансформация?

Разговаряме с Иван Лалев, председател на МО „Сердика“ в София и член на Националния съвет на „Да, България!“ за видеоклипа, който той подготви, с идеите на „Демократична България“ за управление на отпадъците в София.Къде се намира България в сравнение с другите европейски страни по отношение на управлението на отпадъците? Какво е кръгова икономика? Какви са плановете за превръщане на отпадъците в гориво и доколко в Европейския съюз се изгарят отпадъци?Достатъчно ли е добър ли е контрола върху изхвърлянето на отпадъци и в коя точка трябва да се упражнява той? Какво представлява принципът „замърсителят плаща“? Как може да се противостои на недобросъвестни граждани, които не спазват правилата за разделно събиране и изхвърляне на отпадъци? Какъв е „италианския модел“ при управлението на отпадъците? Какви са предимствата на подземните контейнери за отпадъци? Коя система за справяне с отпадъците предлага „Демократична България“?Колко важна за успеха на реформата е информационно-разяснителната кампания и как трябва да бъде проведена? Каква ще е ролята на планираната „Зелена полиция“? 

Символично, 42-ият епизод на подкаста на „Да, България!“ ще даде отговори на някои въпроси от живота и Вселената и най-вече – кой е кандидатът на „Демократична България“ за кмет на София и на какво почива визията му за промяна на града към по-добро.На пресконференция на открито в един от софийските паркове изказвания направиха съпредседателите на „Демократична България“ - Атанас Атанасов (лидер на ДСБ), Борислав Сандов (съпредседател на Зелено движение), Христо Иванов (председател на „Да, България!“) и самият арх. Игнатов.Атанас Атанасов: „Това е следваща стъпка в нашата политическа битка за промяна на България“.Борислав Сандов: „Ние сме уверени, че архитект Борислав Игнатов има качествата, експертизата и желанието за промяна, за да създаде по-добро място за живот за една четвърт от българите“.Христо Иванов: „Този избор не е просто избор между обещания, а избор между политики и капацитет за тяхното изпълнение. Капацитетът е въпрос на екип, на общински съветници, които могат да формират една група в Общинския съвет с ясна физиономия. Ние се явяваме като ясна политическа сила, която да даде на софиянци ясен политически избор... Общинският съвет е реалният демократичен орган на местното самоуправление“.Архитект Борислав Игнатов: „Важно е в Общинския съвет да имаме мнозинство, да имаме там силни хора, хора, които са компетентни, с които можем да съставим истински план-график за действие… Трябва ясно да си даваме сметка, че мандатът е четиригодишен и искам още в първите дни на този мандат съгражданите ми да видят реални промени. “Чуйте изказванията на лидерите и представянето на кандидата в записа.

С Михал Сотиров, член на Националния съвет на „Да, България!“ и специалист по здравен мениджмънт, който професионално се занимава със спортна инфраструктура, разговаряме за това какво е необходимо на един град, за да позволява и за да насърчава активен начин на живот у гражданите си.Колко ни струва заседналия начин на живот? С какви болести ни застрашава той? Какво ни коства медицинската помощ за тези болести чисто финансово? Колко физическа активност ни е необходима дневно, според нормите на Световната здравна организация?Разговаряме с Михал и за инфраструктурата, която е необходима за тази цел, както спортната – паркове, басейни, спорни зали, писти, публични спортни съоръжения и др., така и неспортната – осветление, настилки, алеи и др.Какви са статистическите показатели за физическата активност на българите, има ли още какво да се желае и какво може още да се направи по въпроса? На какви решения са се спрели други европейски държави като Швеция, Полша и Швейцария?Защо и как се правят мнозинството от спортните обекти в България?И накрая, но не на последно място – каква е ролята на публичните чешми и публичните тоалетни в тази политика?

С Ангел Стефанов, председател на местната организация на „Да, България!“ в район „Овча купел“ в София, разговаряме за фигурата на обществения представител в местната власт и за Декларацията на „Демократична България“ по повод започналата процедура по избор на нов омбудсман за София.  Ангел споделя своя опит от позицията и от проблемите, с които му се е налагало да се сблъсква. Ангел Стефанов е заемал два пъти позицията на омбудсман в Столична община и затова с него обсъждаме историята на длъжността „обществен представител“ (както е официалното ѝ наименование) и нейната роля в българските общини. Кои общини излъчват обществен представител и какво прави той? Колко общини имат омбудсмани в момента? Преди или след местните избори трябва да бъде излъчен новия обществен представител? От какви дефекти страда започналата на 13 юни 2019 г. процедура и в какво се състоят рисковете, ако тя бъде продължена по начина, по който е започнала? Защо така започналата процедура би могла да е причина да бъде подложена на риск легитимността на новия обществен представител и в какво се изразява този риск? Защо е необходимо омбудсманът да се ползва с доверието на СОС? Как омбудсманът си подбира екип и какъв е статутът му в рамките на общинската администрация? Разглеждаме и Декларацията на „Демократична България“ по повод започналата процедура, както и най-добрия начин да продължат нещата от тук нататък.

Разговаряме с адв. Димитър Калдамуков, член на НС на „Да България!“, за правните последици от теча на данни от НАП. Ясно ли е вече кой носи отговорността за катастрофата? Какво се очаква от Прокуратурата и Комисията за защита на лични данни? Има ли проблем с националната сигурност и каква е ролята на ДАНС в случая?Защо НАП държи данни от 10 години назад и кой трябва да бъде санкциониран? В какъв срок КЗЛД трябва да се произнесе?Какво означава обвинението в „тероризъм“ на Кристиян Бойков? Как може да се докаже умисъл? Налице ли организирана престъпна група, каквато е тезата на прокуратурата? Какво може да предприеме всеки гражданин, който установи че данните са му изтекли?С госта обсъждаме и на какви обезщетения можем да разчитаме, ако установим че сме пострадали от теча, както и как можем да докажем че сме пострадали.Какво означава „колективен иск“ и в какъв случай може да се предприеме такова действие? Какво може да се очаква от подаването му?Какво НАП обясниха за съществуването на файл „QNEQNEV“? Полезна ли е услугата на НАП да открием дали сме засегнати от теча? Какво НАП не са предприели все още и как да се справим с евентуалната „разсеяност“ на КЗЛД?Законно ли е да разглеждаме и анализираме изтеклите данни? Кой има право да разглежда и анализира?В допълнителния разговор обсъждаме с Димитър какво представляват доказателствата, които прокуратурата изпрати до медиите, заявлението на НАП че „само“ 189 души трябва да сменят личните си документи, и за заплахата, която представляват пръскачките за националната сигурност.И накрая – защо и от кого „Да, България!“ беше замесена в цялата работа?