Среднощен експрес

В първия епизод от третия сезон на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме два смислени и вълнуващи разговора с няколко невероятно талантливи млади творци, за които тепърва предстои да чувате все по-често. В първата част наши събеседници са Дария Димитрова и Силвана Гатева – основатели на театър Калейдоскоп, както и техните съмишленици и колеги Мина Маркова и Калоян Маджунов. Говорим си за техния дебютен спектакъл „Напосоки“, който това лято беше селектиран на тазгодишното издание на Малкия сезон в Сфумато, а от есента ще продължи да се играе на сцената на „I am studio“, както и за техните традиционни творчески работилници, провеждани всеки месец и насочени към непрофесионалисти в сферата на актьорското майсторство, включително и към деца с увреждания. Дария и Силвана завършват през 2021 г. специалността „Приложен театър и образование“ в Royal central school of speech and drama в Лондон и две години по-късно основават театър Калейдоскоп. Мина Маркова учи актьорско майсторство в НБУ при Марий Росен, а Калоян Маджунов е IT специалист, за когото театърът е хоби и страст. Във втората част ви срещаме с младата актриса и певица Елизабет Марангозова. Представяме ви дебютната й авторска песен „Зряла мома“ и правим премиера на най-новото й парче „Single people“. Освен това в хода на разговора звучат няколко стихотворения в изпълнение на Бети, част от поетично-музикалния спектакъл „България – един век поезия и музика“ и от нейния youtube канал „Поезия с Бети“. Изключително съм признателен на Бети, че се съгласи да прочете и няколко от своите прекрасни авторски стихове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с писателя Юрий Рахнев. Представяме ви дебютния му роман „Странично осветление“, появил се на книжния пазар преди година като издание на Жанет 45. Говорим си за това доколко фотожурналистът, от чието име се води разказа се явява алтер его на самия автор, за моралните дилеми и избори, пред които е изправен героят, за поетичното, „дъждовно“ настроение, с което е пропита книгата, за жълтия цвят и есента, за посредствеността и колко трудно е да запазиш индивидуализма си в подобна среда, за това колко мъчително е да осъзнаеш, че животът ти в изкуството е въпрос на отделни попадения, на „коварни единични, спорадични резултати“, които можеш и да повториш, но нямаш никаква гаранция за това. И още, за връзката на Юрий Рахнев с киното, и темата „Beatles“, еднакво скъпа както на водещия, така и на неговия събеседник.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува Йоанна Маринова – едно изключително лъчезарно и креативно момиче, с невероятно вдъхновяваща лична история. За своите 28 години Йоанна е живяла толкова пълноценно и ѝ са се случили толкова много неща, колкото на други хора може би и четири живота не биха им стигнали да преживеят. Родена е във Варна, завършва бизнес и хотелиерство в Швейцария, след което в продължение на няколко години работи като concierge assistant на една от най-луксозните частни мега яхти в света – „The World“. Съвсем наскоро завърши актьорско майсторство в Нов български университет, а от няколко години се е посветила на един изключително ценен проект, който, ако бъде реализиран, би насърчил финансовата подкрепа и спонсорирането на културни събития и би разширил достъпа на зрителите до различните арт пространства и тяхната продукция. Идеята ѝ е да създаде единна модерна платформа, на която да бъде събрана информацията за всички културни събития на национално ниво. Част от замисъла ѝ е и изработването на специални абонаментни карти за изкуство, с които служители от корпоративния сектор биха могли да посещават до четири арт събития месечно безплатно или на много преференциални цени. Наред с това, заедно с актрисата Василена Винченцо-Коломоец организират поредица от бизнес обучителни курсове, насочени към творци от различните сфери на изкуството. Определям Йоанна като съвременен будител, отдаден с цялото си сърце на нещо, което априори е задължение на държавата ни, но тя отдавна е аБдикирала от него – търсенето на пътища за сближаване и все по-тясно сътрудничество на бизнеса и културата, с цел те да бъдат взаимно подкрепящи се и да работят в полза на обществото.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В поредния маршрут на нашия „Среднощен експрес“ ви каним на своеобразна и, надявам се, вълнуваща експедиция в света на киното, за да насочим вниманието ви към два изключително стойностни български филма. Първите ни събеседници са режисьорът и продуцент Магдалена Ралчева и една от най-талантливите и обещаващи актриси в родното ни кино Ралица Стоянова. С тях си говорим за филма „Сватба“ – едно от кино събитията на последната година – филм, изграден по мотиви от едноименния разказ на Николай Хайтов, въз основа на който Юри Дачев е създал силно въздействащ сценарий. Премиерата на „Сватба“ беше миналата година в Кан, в рамките на програмата March du film – най-големият световен пазар за нови филми. Щастливата съдба на най-новата лента на Маги Ралчева продължи с множество отличия от престижни международни фестивали, сред които тези в Джейпур (Индия), Коринт (Гърция), Берлин, Кипър и др. Филмът получи наградата на критиката на миналогодишната „Златна роза“, беше удостоен с цели 11 номинации за наградите на българското кино „Васил Гендов“, а съвсем скоро Ралица получи наградата за водеща женска роля на международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара загора. Изключително хомогенен, цялостен и вълнуващ филм, всеки от компонентите на който е на много високо ниво. Филм модерен като естетика и динамика и в същото време класически в най-добрия смисъл на думата, когато едно художествено произведение е поставено в нов контекст и с ново звучене.Във втората част от епизода ни гостува режисьорът Павел Веснаков, за да представим втория му пълнометражен филм „Безветрие“. Неговата световна премиера беше на фестивала в Карлови Вари през миналата година, в една от най-престижните програми на този форум – Проксима. На тазгодишния София филм фест „Безветрие“ получи наградата за най-добър български игрален филм и наградата Фипреси, а на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, беше обявен за най-добър игрален филм на годината, а Огнян Павлов – fire получи отличието за водеща мъжка роля. Впечатляващ и нестандартен, „Безветрие“ отстоява докрай художествената си форма, по посока на експериментирането с кино езика и минималистичния подход към разказването на една история.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В поредния маршрут на нашия „Среднощен експрес“ ви каним на своеобразна и, надявам се, вълнуваща експедиция в света на киното, за да насочим вниманието ви към два изключително стойностни български филма. Първите ни събеседници са режисьорът и продуцент Магдалена Ралчева и една от най-талантливите и обещаващи актриси в родното ни кино Ралица Стоянова. С тях си говорим за филма „Сватба“ – едно от кино събитията на последната година – филм, изграден по мотиви от едноименния разказ на Николай Хайтов, въз основа на който Юри Дачев е създал силно въздействащ сценарий. Премиерата на „Сватба“ беше миналата година в Кан, в рамките на програмата March du film – най-големият световен пазар за нови филми. Щастливата съдба на най-новата лента на Маги Ралчева продължи с множество отличия от престижни международни фестивали, сред които тези в Джейпур (Индия), Коринт (Гърция), Берлин, Кипър и др. Филмът получи наградата на критиката на миналогодишната „Златна роза“, беше удостоен с цели 11 номинации за наградите на българското кино „Васил Гендов“, а съвсем скоро Ралица получи наградата за водеща женска роля на международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара загора. Изключително хомогенен, цялостен и вълнуващ филм, всеки от компонентите на който е на много високо ниво. Филм модерен като естетика и динамика и в същото време класически в най-добрия смисъл на думата, когато едно художествено произведение е поставено в нов контекст и с ново звучене.Във втората част от епизода ни гостува режисьорът Павел Веснаков, за да представим втория му пълнометражен филм „Безветрие“. Неговата световна премиера беше на фестивала в Карлови Вари през миналата година, в една от най-престижните програми на този форум – Проксима. На тазгодишния София филм фест „Безветрие“ получи наградата за най-добър български игрален филм и наградата Фипреси, а на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, беше обявен за най-добър игрален филм на годината, а Огнян Павлов – fire получи отличието за водеща мъжка роля. Впечатляващ и нестандартен, „Безветрие“ отстоява докрай художествената си форма, по посока на експериментирането с кино езика и минималистичния подход към разказването на една история.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

Предлагаме ви още един епизод на подкаста „Среднощен експрес“, разделен на два отделни блока. В първата част фокусираме вниманието си към един впечатляващ роман, появил се на книжния пазар преди няколко месеца – романът „Нектар“, с поетичното подзаглавие „с шепот се троши плътта“. Едно от най-завладяващите четива, до което съм имал щастието да се докосна през последните години. Гостува ни авторката на книгата Калина Панайотова, подписала „Нектар“ с литературния псевдоним Канина Крисалис. Калина е писател, дългогодишен лектор и преподавател по творческо писане, ръководител на различни курсове и работилници за подобряване комуникационните умения на предприемачи, IT специалисти и мениджъри на едни от най-авторитетните търговски и технологични компании у нас. Говорим си за метафората в заглавието на книгата, за необяснимата притегателна сила, привличаща читателите към образа на главната героиня Айла, за щастливия ход името на всяка от 14-те глави на „Нектар“ да бъде препратка към заглавието на конкретна книга, за мистериите и неочакваните обрати, оставящи без дъх читателите, за липсващите четири страници в първоначалния тираж и как Калина успя да превърне дефекта в ефект.Във втората част ви срещаме с младата и невероятно талантлива поетеса и писател Теа Монева, за да ви представим дебютния й роман „Мандарини по Мариенплац“. Теа е родена и израснала във Варна, възпитаничка на Първа езикова гимназия в родния си град с усилено изучаване на немски език, след което заминава за Мюнхен, където завършва фармация в един от най-престижните немски университети – Лудвиг Максимилиан. До голяма степен сходна е и съдбата на нейната героиня Ния. Препоръчвам ви горещо този изключително фин, деликатен, силно изповеден роман, в тъканта на който Теа е вплела не само емигрантската тематика, но и много други важни теми – темата за порастването, за търсенето на себе си и на мястото ни в света, за търсенето на смисъла, за Бог и метафора за какво е той, за пътуването ни към самите нас и другите, и, не на последно място, за микрокосмоса и макрокосмоса на нашето живеене, в свят, който еднакво значими сме и ние, хората, и най-малките същества, населяващи планетата ни, каквито са например насекомите. В края на разговора ни Теа прочете два откъса от романа си, както и две стихотворения от дебютната си стихосбирка „Преводачът на света“. И „Мандарини по Мариенплац“, и „Преводачът на света“ са издания на Жанет 45.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

Предлагаме ви още един епизод на подкаста „Среднощен експрес“, разделен на два отделни блока. В първата част фокусираме вниманието си към един впечатляващ роман, появил се на книжния пазар преди няколко месеца – романът „Нектар“, с поетичното подзаглавие „с шепот се троши плътта“. Едно от най-завладяващите четива, до което съм имал щастието да се докосна през последните години. Гостува ни авторката на книгата Калина Панайотова, подписала „Нектар“ с литературния псевдоним Канина Крисалис. Калина е писател, дългогодишен лектор и преподавател по творческо писане, ръководител на различни курсове и работилници за подобряване комуникационните умения на предприемачи, IT специалисти и мениджъри на едни от най-авторитетните търговски и технологични компании у нас. Говорим си за метафората в заглавието на книгата, за необяснимата притегателна сила, привличаща читателите към образа на главната героиня Айла, за щастливия ход името на всяка от 14-те глави на „Нектар“ да бъде препратка към заглавието на конкретна книга, за мистериите и неочакваните обрати, оставящи без дъх читателите, за липсващите четири страници в първоначалния тираж и как Калина успя да превърне дефекта в ефект.Във втората част ви срещаме с младата и невероятно талантлива поетеса и писател Теа Монева, за да ви представим дебютния й роман „Мандарини по Мариенплац“. Теа е родена и израснала във Варна, възпитаничка на Първа езикова гимназия в родния си град с усилено изучаване на немски език, след което заминава за Мюнхен, където завършва фармация в един от най-престижните немски университети – Лудвиг Максимилиан. До голяма степен сходна е и съдбата на нейната героиня Ния. Препоръчвам ви горещо този изключително фин, деликатен, силно изповеден роман, в тъканта на който Теа е вплела не само емигрантската тематика, но и много други важни теми – темата за порастването, за търсенето на себе си и на мястото ни в света, за търсенето на смисъла, за Бог и метафора за какво е той, за пътуването ни към самите нас и другите, и, не на последно място, за микрокосмоса и макрокосмоса на нашето живеене, в свят, който еднакво значими сме и ние, хората, и най-малките същества, населяващи планетата ни, каквито са например насекомите. В края на разговора ни Теа прочете два откъса от романа си, както и две стихотворения от дебютната си стихосбирка „Преводачът на света“. И „Мандарини по Мариенплац“, и „Преводачът на света“ са издания на Жанет 45.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В първия епизод от третия сезон на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме два смислени и вълнуващи разговора с няколко невероятно талантливи млади творци, за които тепърва предстои да чувате все по-често. В първата част наши събеседници са Дария Димитрова и Силвана Гатева – основатели на театър Калейдоскоп, както и техните съмишленици и колеги Мина Маркова и Калоян Маджунов. Говорим си за техния дебютен спектакъл „Напосоки“, който това лято беше селектиран на тазгодишното издание на Малкия сезон в Сфумато, а от есента ще продължи да се играе на сцената на „I am studio“, както и за техните традиционни творчески работилници, провеждани всеки месец и насочени към непрофесионалисти в сферата на актьорското майсторство, включително и към деца с увреждания. Дария и Силвана завършват през 2021 г. специалността „Приложен театър и образование“ в Royal central school of speech and drama в Лондон и две години по-късно основават театър Калейдоскоп. Мина Маркова учи актьорско майсторство в НБУ при Марий Росен, а Калоян Маджунов е IT специалист, за когото театърът е хоби и страст. Във втората част ви срещаме с младата актриса и певица Елизабет Марангозова. Представяме ви дебютната й авторска песен „Зряла мома“ и правим премиера на най-новото й парче „Single people“. Освен това в хода на разговора звучат няколко стихотворения в изпълнение на Бети, част от поетично-музикалния спектакъл „България – един век поезия и музика“ и от нейния youtube канал „Поезия с Бети“. Изключително съм признателен на Бети, че се съгласи да прочете и няколко от своите прекрасни авторски стихове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последния епизод от втория сезон на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува една от най-талантливите актриси в трупата на театър Възраждане – Жана Рашева. Говорим си за двете нови заглавия, които се появиха през този сезон в репертоара за възрастни на най-малкия столичен общински театър – „Обикновено чудо“ от Евгений Шварц, в постановка на младия режисьор Бюрхан Керим и „О(б)твързан“ по Ханох Левин, с режисьор Весела Василева, подписала спектакъла с артистичния псевдоним Тери Фишер. Можете да гледате и двете представления в първата половина на месец юли, преди театърът да излезе в заслужена ваканция. Със Жана разговаряме и за важните срещи в живота й – с режисьори като Маргарита Младенова, Иван Добчев, Диана Добрева и с автори като Чехов, Радичков, Тенеси Уилямс и Лорка.Благодаря от сърце на всички, които ни слушахте и през този сезон. И се надявам, че ще бъдете с нас и през месец септември, когато ще поставим началото на сезон номер 3. Желая ви едно слънчево и истински незабравимо лято.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното за сезона издание на „Вдъхнови ме“ специален гост на Виктория Владова е режисьорът и директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Боян Иванов. Той разказва за едно от най-обичаните събития в русенския театър – конкурсът „Слави Шкаров“, споделя за международните фестивали, в които представления на театъра са участвали и ще участват през последната година, и говори за началото на новия сезон и предстоящите заглавия.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното за този сезон издание на „Без маски“ ви предлагаме продължението на един важен разговор, който започнахме преди около два месеца с театралния преводач Хари Аничкин. Разговор за ролята, тънкостите и принципите на преводаческата професия, която у нас някак незаслужено остава като че ли изтласкана от фокуса на общественото внимание. Говорим си за това кой може и трябва да оценява качеството на превода, за влиянието на новите технологии и изкуствения интелект в сферата на преводаческата дейност, за авторското право на преводача и доколко то се спазва и уважава у нас, за достъпността на преведените драматургични текстове и защо след като преди няколко години клубът на театралния преводач преустанови дейността си, в България почти напълно отсъства традицията на т.нар. „четене на маса“ на преведените нови пиеси. И още интересни теми, свързани с колаборацията между режисьора и преводача преди и по време на репетиционния процес.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостуват режисьорката Теодора Лилян, възпитаничка на едно от най-авторитетните театрални училища в Европа – държавния театрален институт в Петербург и Дарин Ангелов – един от най-силните представители на своето актьорско поколение в българския театър. Поводът за срещата ни е театралното събитие на отиващия си сезон – спектакъла „Хеда Габлер“, авторска версия на руския режисьор Тимофей Кулябин по едноименната Ибсенова пиеса. Теодора е асистент-режисьор на Кулябин, а Дарин играе една от основните роли в спектакъла – на Ян Тесман, съпруг на Хеда. И двамата за втори път имат щастието да работят с Кулябин след като бяха част от екипа и на „Нора“ – постановката, с която той дебютира като режисьор в Народния театър в края на 2022 г. Говорим си за силно осъвременения прочит и решението самият град София да се превърне в основен персонаж в спектакъла, за удивителния синхрон, постигнат между паралелно течащите действия както на външните за театъра локации, така и на основната му сцена, за различните типове актьорска игра, които спектакълът предлага и бързите преходи от използването на театрални към кино средства и обратно, за цената, която един съвременен творец е принуден да плати за да превръща поривите на душата си в изкуство и реална ли е опасността да настъпи „смъртта на изкуството“. И още важни и интересни теми, провокирани от спектакъла. Гледайте „Хеда Габлер“ на 15 юли – последното представление за този сезон.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В този епизод на подкаста, говорим с актьорите от трупата на театър "София" - Невена Калудова и Владимир Солаков. Основна тема на разговора е представлението "АННА - НЕПОПРАВИМАТА" посветено на журналистката Анна Политковсая, което те играят с огромен успех в Топлоценрала, а Невена получи номинация за "Икар" за превъплъщението си.https://www.instagram.com/srednoshten.ekspres/

В поредното за сезона издание на „Вдъхнови ме“ гост на Виктория Владова е актьорът Румен Вангелов. Той споделя най-важните си спомени от НАТФИЗ, говори за очакванията, за бъдещето и настоящето, за актьорския трепет, за прехода между академията и професионалната сцена, за музиката и киното. Един много цветен разговор – не го пропускайте!Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува прекрасната актриса от трупата на сатиричния театър Албена Павлова – тазгодишният носител на наградите Икар и Аскеер в категорията „водеща женска роля“, присъдени ѝ напълно заслужено и безапелационно за превъплъщението в образа на Ана Фирлинг или Майка Кураж в спектакъла на Стоян Радев „Майка Кураж и нейните деца“ по една от знаковите пиеси на Бертолт Брехт. Албена Павлова разказва защо определя тази роля като едно от етапните събития в актьорската си кариера, за сериозния упрек, който Брехт отправя към обикновените, „малките“ хора, създаващи често почвата, на която израстват диктатурите, за препратките, които откриваме в спектакъла, както към втората световна война и нацисткия режим, така и към войната, която продължава да се води и в момента толкова близо до нас, за иронията и забавлението, с чиито средства режисьорът и актьорите прокарват прословутия „ефект на отчуждението“, характерен за брехтовия театър, за цената, която е принудена да плати Майка Кураж, превърнала войната в свой печеливш бизнес, печелейки и от едните и от другите воюващи страни. И още, разговаряме за първите ѝ стъпки в професията, за силния ѝ начален период в сливенския театър, белязан със щастливи срещи като тези с режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, за онова, което лежи в основата на респектиращата ѝ вярност към сатиричния театър, в чийто актьорски състав е вече повече от 30 години, за страховете, с които пристъпва към всяка нова роля, за най-новия филм с нейно участие – „Жени извън употреба“ на режисьора Александър Косев, чиято премиера очакваме може би през следващата година.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с талантливата млада актриса Йоана Димитрова. Помните я от предишните ѝ гостувания при нас, заедно с други нейни колеги, по повод проектите на Касиел Ноа Ашер – филм-спектакъла „Сад – игри по време на апокалипсис“ и „Представление и наказание“ по текст на незабравимия Иван Станев. Поводът за новата ни среща е премиерата на спектакъла „Слънчев бряг“ с режисьор Любомир Сапунджиев, на сцената на Топлоцентрала, в който Йоана си партнира с младия актьор Стефан Саръиванов. Един разтърсващ спектакъл, разказващ за трудовия лагер край Ловеч, съществувал в продължение на три години между 1959 и 1962 г. и за ужасите и зверствата, на които са били подложени хората, въдворени там. Говорим си за интересната предистория на този спектакъл, чиято първа версия се ражда още през 2019 г. специално за „Панаира на младите“ в младежкия театър, когато Йоана е все още ученичка, за това как у млад човек като нея рефлектират документалните разкази, изповеди и свидетелства на хора, минали през лагера в Ловеч, за които разказва спектакъла. И още, за Сашо Сладура и десетките анонимни жертви на комунистическия режим, за зловещите фигури на Мирчо Спасов и единствената жена надзирател в лагера – Юлия Ръжгева, за това трябва ли да простим и колко е важно да не спираме да говорим за тези събития, за да могат всички, които нехаят и ги неглижират, да знаят какво ги чака ако това време се върне отново. Във втората част от разговора проследяваме пътя на Йоана в театъра, през франкофонската трупа на 35-о училище Добри Войников и Натфиз, говорим си за компромисите и самокритичността ѝ като актриса, за нуждата всеки творец да има ярко изразена гражданска позиция, за профила на нейното поколение и влиянието на социалните мрежи. Гледайте на 26 юни „Слънчев бряг“ в топлоцентрала, както и всички останали заглавия с участието на Йоана, защото тя просто не играе в слаби представления.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В поредното за сезона издание на „Вдъхнови ме“ гост на Виктория Владова е кукленият актьор Ивелин Николов. Той говори за колегите и преподавателите си от НАТФИЗ – за тяхната любов, партньорство, сила и работохолизъм. Разказва за пътя си до Младежкия театър, за децата и малко за писането!Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува кинорежисьорът и преподавател в НАТФИЗ Мартин Геновски. Основната тема, провокирала срещата ни е пълнометражния му игрален дебют – филмът „Заведи ме вкъщи“, който имаше официалната си премиера в края на миналата година, а съвсем наскоро беше номиниран за наградите на съюза на българските филмови дейци в категорията „Най-добър игрален филм“. Говорим си за срещата му със сценариста Михаил Вешим, чиято едноименна повест е вдъхновила раждането на филма, за съществените промени в сюжета и новия финал, различен от този в книгата, за подбора и работата с децата-актьори, сред които блести малкият Алекс Маринов в ролята на главния персонаж Ян, за съзвездието от обичани наши актьори, които тук присъстват в нетипична за традиционния им имидж светлина, за лицемерното ни отношение към децата в неравностойно положение и към хората в нужда, за които се сещаме единствено около големите празници. Говорим си и за късометражния филм на Мартин „Ева“, създаден по истинска история и посветен на изключително важна кауза – темата за донорството, интерпретирана по вълнуващ начин от младите актьори Люба Димитрова и Тодор Коцев.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В поредното за сезона издание на „Вдъхнови ме“ гост на Виктория Владова е актьорът Борислав Апостолов. Той споделя за актьорските си преживявания в родния си град Русе и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Млад актьор, който обича живота такъв, какъвто е – с неговите пропасти и върхове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия брой на предаването „Без маски“ ни гостуват актьорите Стефан Додуров и Ахмед Юмер, а по телефона се включва и младата актриса Александра Свиленова. Във фокуса на вниманието ни е най-новото заглавие в афиша на младежкия театър в разгара на 80-годишния му юбилей - „Сън в лятна нощ“ по една от емблематичните комедии на Шекспир. Говорим си за срещата с Диана Добрева на тримата актьори, от които единствено Ахмед е работил с нея и в предишни спектакли, за това колко мимолетни и нетрайни се оказват понякога хармонията, щастието и любовните копнежи, за животът като сън – мотив, присъстващ често в големите образци на световната драматургия, за оригиналното решение сцените, пресъздаващи мита за Пирам и Тисба да бъдат издържани в жанра на трагедията и да бъдат изпълнени вместо от майстори-занаятчии, от „безработните актьори на Атина“, за работата им със шекспировото слово в мерена реч, звучащо в блестящия превод на Валери Петров.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠