Среднощен експрес

В първия епизод от третия сезон на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме два смислени и вълнуващи разговора с няколко невероятно талантливи млади творци, за които тепърва предстои да чувате все по-често. В първата част наши събеседници са Дария Димитрова и Силвана Гатева – основатели на театър Калейдоскоп, както и техните съмишленици и колеги Мина Маркова и Калоян Маджунов. Говорим си за техния дебютен спектакъл „Напосоки“, който това лято беше селектиран на тазгодишното издание на Малкия сезон в Сфумато, а от есента ще продължи да се играе на сцената на „I am studio“, както и за техните традиционни творчески работилници, провеждани всеки месец и насочени към непрофесионалисти в сферата на актьорското майсторство, включително и към деца с увреждания. Дария и Силвана завършват през 2021 г. специалността „Приложен театър и образование“ в Royal central school of speech and drama в Лондон и две години по-късно основават театър Калейдоскоп. Мина Маркова учи актьорско майсторство в НБУ при Марий Росен, а Калоян Маджунов е IT специалист, за когото театърът е хоби и страст. Във втората част ви срещаме с младата актриса и певица Елизабет Марангозова. Представяме ви дебютната й авторска песен „Зряла мома“ и правим премиера на най-новото й парче „Single people“. Освен това в хода на разговора звучат няколко стихотворения в изпълнение на Бети, част от поетично-музикалния спектакъл „България – един век поезия и музика“ и от нейния youtube канал „Поезия с Бети“. Изключително съм признателен на Бети, че се съгласи да прочете и няколко от своите прекрасни авторски стихове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува Валди Тотев – композитор, певец и клавирист, един от вокалистите на легендарната група „Щурците“, формирала вкусовете, ценностната система и начина на мислене на страшно много хора от различни поколения. Говорим си за началото на пътя му, повлиян до голяма степен от музиката на любимите му групи, за годините във „Фактор“, чието име измисля той самия, за периода, когато като част от „Синьо-белите“ съпровожда концертите и звукозаписната дейност на Емил Димитров, за присъединяването към „Щурците“. И още, за концерта в Слънчев бряг, където са го „арестували“ (история, която разказва за първи път), за първото му участие със „Щурците“ и какво го сполетява за „добре дошъл“, за историята на едни от най-красивите му песни „Не умирай“ и „Футуролог“, за дуото „Валди“ с неговата „половинка“ Дими. И още, за дядо му – героят от балканските войни полковник Владимир Серафимов, освободил Родопите от османска власт и за връзката на неговия серафимовски род по майчина линия с рода на „апостолът на свободата“ Васил Левски.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват трима студенти от класа по актьорско майсторство, четвърти курс в НАТФИЗ с художествен ръководител професор Здравко Митков. Това са Божидара Тепалкова, Момчил Димитров и Лидия Иванова. Говорим си за първото дипломно представление на този клас, играещо се на голямата сцена в учебния театър на НАТФИЗ „Уморените коне ги убиват, нали“ – сценична адаптация на Ана Петрова по едноименния роман на Хорас Маккой. Те ни разказват за предизвикателството да влязат в кожата на герои, участващи в „убийствен“ танцов маратон, в който всичко е буквално въпрос на оцеляване, какво може да накара едни 19-20 годишни хора да се почувстват толкова уморени от живота, че да изгубят смисъла да продължат напред, какво е в състояние да превърне един добър човек в убиец и колко поразително актуално звучи тази история на фона на днешните телевизионни реалити формати, превръщащи драмите на обикновените хора в шоу и зрелище за публиката. И още, за бунтарския дух, присъщ на младото поколение, за пътя им в актьорството и за предстоящите дипломни спектакли, които предстои да се появят в оставащите няколко месеца до дипломирането им в театралната академия.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува младия и талантлив музикален артист Христо Донев – композитор, певец и саксофонист, известен с артистичния си псевдоним Ричи. Разговаряме с него броени дни преди софийската премиера на дебютния му солов албум „За мен и за нея“. Тя ще се състои на 12 ноември след 20 ч. в известния столичен клуб „Кева. В хода на разговора ни звучат и няколко парчета от албума. В две от тях пее и съпругата на Христо – младата актриса Силвия Донева. Говорим си за първите му изяви на музикалната сцена в родния Разград, за осемте години митарства в Холандия и Испания и ценния житейски и професионален опит, натрупан там, за групите, в които свири след завръщането си у нас, за песните в дебютния му албум, за любовта му към природата и туристическите маршрути, към източната философия и медитирането, към книгите, театъра и рисуването. Предлагаме ви и кратък откъс от поетично-музикалното представление „Всичко, което не казват очите“ – съвместен проект на Христо и Силвия, който те имат желанието да възстановят в близките месеци.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува обичаният наш актьор, режисьор и театрален педагог професор-доктор ИВайло Христов, който съвсем наскоро след няколкогодишно отсъствие се появи на сцената в нова роля, при това в емблематично за българската драматургия заглавие. Това се случи в спектакъла „Последната нощ на Сократ“ по пиесата на Стефан Цанев, с който театър 199 отбеляза официално 60-годишния си юбилей. Самият Ивайло Христов, който през месец декември ще отпразнува своя личен 70-годишен юбилей е в ролята на Сократ в тази пиеса, превърнала се в една от най-играните български драматургични творби по света. Говорим си за аналогиите между Атина от 400 г. преди Христа и нашето време, защо всеки наш управник говори за демокрация, а в сънищата си се вижда цар, мъчна участ ли се оказа за нас българите да бъдем свободни, „лоша демокрация“ ли е най-точната диагноза на времето, в което живеем, имаме ли нужда от един нов Сократ, който да търчи от сутрин до вечер по площадите и пазарищата, за да търси истински хора и да ги учи как да отстояват свободата си. И още, за студентите от новия клас, който Ивайло Христов пое като художествен ръководител от тази есен, за трудната реализация на младите хора в изкуството, за неглижирането на образователната функция на културата, за новата пиеса, която репетира като режисьор на сцената на младежкия театър.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват актьорът и режисьор Деян Донков и младата, изгряваща актриса Анна Кошко. Поводът за срещата ни е първата премиера, с която стартира новия сезон на народния театър – спектакълът „Последният час на Мерилин Монро“ по пиесата на българо-немското семейство психоаналитици Вивиян Праматаров-Хамбургер и Андреас Хамбургер. В спектакъла Анна има отговорността и не леката задача да се превъплъти в образа на една от най-емблематичните актриси в историята на киното на ХХ век – Мерелин Монро, под режисурата на Деян, който ѝ партнира и на сцената в ролята на психоаналитикът д-р Ралф Грийнсън – може би най-близкият човек до холивудската звезда през последните месеци от живота ѝ. Говорим си за предизвикателството да влезеш в кожата на една от най-красивите, желани и коментирани жени в световната поп-култура, за драматичната ѝ съдба, останала скрита зад бляскавата фасада на ролите и филмовите отличия, за интересният ход спектакълът да бъде решен в духа и стилистиката на Дейвид Линч, за използването на изкуствен интелект, с помощта на който чрез добавена реалност образите на двамата актьори се имплантират в епохата на Мерелин Монро, за решението в спектакъла да звучи музика на живо, благодарение на виртуозния цигулар Жорж Паликарски. И още, за пътя на Анна Кошко от родния ѝ сибирски град Томск до сцената на българския театър и за новото предизвикателство пред Деян, който от този сезон започва да преподава актьорско майсторство в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Преди няколко дни се навърши точно година, откакто изгубихме Кирил Маричков. А на 30 октомври, когато той трябваше да отпразнува 81-ия си рожден ден, „Фондацията“ ще изнесат голям концерт в негова памет. Затова тази седмица ви припомняме един от най-скъпите за мен епизоди на подкаста „Среднощен експрес“, когато имах щастието легендата Кирил Маричков да бъде мой събеседник.В края на интервюто ще чуете и разговора на Яна Божанин с Димитър Касабов.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува госпожа Ина Дублекова – ръководител на драматургичния и теоретичен отдел в народния театър Иван Вазов. С нея правим кратка равносметка на изминалия сезон, представяме в детайли премиерните заглавия, които ще се появят в репертоара на трупата в близките няколко месеца, разказваме за престижните международни фестивали, на които спектакли на народния театър предстои да гостуват в рамките на сезона, както и гастролите на няколко от водещите европейски театрални продукции на българска сцена. Един от акцентите в разговора ни е голямата награда, с която спектакълът „Медея“ на световно известният режисьор Деклан Донелан се завърна от фестивала „Скупи“ в северномакедонската столица Скопие.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

По традиция в първото издание на „Без маски“ за новия сезон срещаме слушателите с директора на театър Българска армия Мирослав Пашов, за да разкаже какво предстои да се случва в ръководената от него трупа. Правим равносметка на изминалия 75-ти игрален сезон на военния театър, представяме премиерните заглавия, които ще обогатят репертоара му през следващите няколко месеца, както и новите актьорски имена в трупата, говорим си за финансовото състояние на трупата и ще се отрази ли по някакъв начин влизането ни в еврозоната на финансовата политика на театъра и конкретно на цените на билетите за техните представления.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ предавам щафетата на четирима гост-водещи – млади, талантливи и невероятно артистични. Това са Радинела Неделчева, Елизабет Тодорова, Никол Димитрова и Ясен Братанов - студенти от класа по актьорство за куклен театър в НАТФИЗ с ръководители доцент Боряна Георгиева и професор Румен Рачев. Предоставих им трибуната на нашия подкаст, за да се представят пред вас по техния си неподражаем начин и да ви приобщят към своя свят, разказвайки за пътя си до този момент, за нещата, които се случват в академията, за дипломните си представления, за изкуството на кукления театър, за страховете, мечтите, съмненията и надеждите, с които свързват предстоящото си дипломиране и бъдещето си на професионални актьори.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с писателя Юрий Рахнев. Представяме ви дебютния му роман „Странично осветление“, появил се на книжния пазар преди година като издание на Жанет 45. Говорим си за това доколко фотожурналистът, от чието име се води разказа се явява алтер его на самия автор, за моралните дилеми и избори, пред които е изправен героят, за поетичното, „дъждовно“ настроение, с което е пропита книгата, за жълтия цвят и есента, за посредствеността и колко трудно е да запазиш индивидуализма си в подобна среда, за това колко мъчително е да осъзнаеш, че животът ти в изкуството е въпрос на отделни попадения, на „коварни единични, спорадични резултати“, които можеш и да повториш, но нямаш никаква гаранция за това. И още, за връзката на Юрий Рахнев с киното, и темата „Beatles“, еднакво скъпа както на водещия, така и на неговия събеседник.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува Йоанна Маринова – едно изключително лъчезарно и креативно момиче, с невероятно вдъхновяваща лична история. За своите 28 години Йоанна е живяла толкова пълноценно и ѝ са се случили толкова много неща, колкото на други хора може би и четири живота не биха им стигнали да преживеят. Родена е във Варна, завършва бизнес и хотелиерство в Швейцария, след което в продължение на няколко години работи като concierge assistant на една от най-луксозните частни мега яхти в света – „The World“. Съвсем наскоро завърши актьорско майсторство в Нов български университет, а от няколко години се е посветила на един изключително ценен проект, който, ако бъде реализиран, би насърчил финансовата подкрепа и спонсорирането на културни събития и би разширил достъпа на зрителите до различните арт пространства и тяхната продукция. Идеята ѝ е да създаде единна модерна платформа, на която да бъде събрана информацията за всички културни събития на национално ниво. Част от замисъла ѝ е и изработването на специални абонаментни карти за изкуство, с които служители от корпоративния сектор биха могли да посещават до четири арт събития месечно безплатно или на много преференциални цени. Наред с това, заедно с актрисата Василена Винченцо-Коломоец организират поредица от бизнес обучителни курсове, насочени към творци от различните сфери на изкуството. Определям Йоанна като съвременен будител, отдаден с цялото си сърце на нещо, което априори е задължение на държавата ни, но тя отдавна е аБдикирала от него – търсенето на пътища за сближаване и все по-тясно сътрудничество на бизнеса и културата, с цел те да бъдат взаимно подкрепящи се и да работят в полза на обществото.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В поредния маршрут на нашия „Среднощен експрес“ ви каним на своеобразна и, надявам се, вълнуваща експедиция в света на киното, за да насочим вниманието ви към два изключително стойностни български филма. Първите ни събеседници са режисьорът и продуцент Магдалена Ралчева и една от най-талантливите и обещаващи актриси в родното ни кино Ралица Стоянова. С тях си говорим за филма „Сватба“ – едно от кино събитията на последната година – филм, изграден по мотиви от едноименния разказ на Николай Хайтов, въз основа на който Юри Дачев е създал силно въздействащ сценарий. Премиерата на „Сватба“ беше миналата година в Кан, в рамките на програмата March du film – най-големият световен пазар за нови филми. Щастливата съдба на най-новата лента на Маги Ралчева продължи с множество отличия от престижни международни фестивали, сред които тези в Джейпур (Индия), Коринт (Гърция), Берлин, Кипър и др. Филмът получи наградата на критиката на миналогодишната „Златна роза“, беше удостоен с цели 11 номинации за наградите на българското кино „Васил Гендов“, а съвсем скоро Ралица получи наградата за водеща женска роля на международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара загора. Изключително хомогенен, цялостен и вълнуващ филм, всеки от компонентите на който е на много високо ниво. Филм модерен като естетика и динамика и в същото време класически в най-добрия смисъл на думата, когато едно художествено произведение е поставено в нов контекст и с ново звучене.Във втората част от епизода ни гостува режисьорът Павел Веснаков, за да представим втория му пълнометражен филм „Безветрие“. Неговата световна премиера беше на фестивала в Карлови Вари през миналата година, в една от най-престижните програми на този форум – Проксима. На тазгодишния София филм фест „Безветрие“ получи наградата за най-добър български игрален филм и наградата Фипреси, а на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, беше обявен за най-добър игрален филм на годината, а Огнян Павлов – fire получи отличието за водеща мъжка роля. Впечатляващ и нестандартен, „Безветрие“ отстоява докрай художествената си форма, по посока на експериментирането с кино езика и минималистичния подход към разказването на една история.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В поредния маршрут на нашия „Среднощен експрес“ ви каним на своеобразна и, надявам се, вълнуваща експедиция в света на киното, за да насочим вниманието ви към два изключително стойностни български филма. Първите ни събеседници са режисьорът и продуцент Магдалена Ралчева и една от най-талантливите и обещаващи актриси в родното ни кино Ралица Стоянова. С тях си говорим за филма „Сватба“ – едно от кино събитията на последната година – филм, изграден по мотиви от едноименния разказ на Николай Хайтов, въз основа на който Юри Дачев е създал силно въздействащ сценарий. Премиерата на „Сватба“ беше миналата година в Кан, в рамките на програмата March du film – най-големият световен пазар за нови филми. Щастливата съдба на най-новата лента на Маги Ралчева продължи с множество отличия от престижни международни фестивали, сред които тези в Джейпур (Индия), Коринт (Гърция), Берлин, Кипър и др. Филмът получи наградата на критиката на миналогодишната „Златна роза“, беше удостоен с цели 11 номинации за наградите на българското кино „Васил Гендов“, а съвсем скоро Ралица получи наградата за водеща женска роля на международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара загора. Изключително хомогенен, цялостен и вълнуващ филм, всеки от компонентите на който е на много високо ниво. Филм модерен като естетика и динамика и в същото време класически в най-добрия смисъл на думата, когато едно художествено произведение е поставено в нов контекст и с ново звучене.Във втората част от епизода ни гостува режисьорът Павел Веснаков, за да представим втория му пълнометражен филм „Безветрие“. Неговата световна премиера беше на фестивала в Карлови Вари през миналата година, в една от най-престижните програми на този форум – Проксима. На тазгодишния София филм фест „Безветрие“ получи наградата за най-добър български игрален филм и наградата Фипреси, а на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, беше обявен за най-добър игрален филм на годината, а Огнян Павлов – fire получи отличието за водеща мъжка роля. Впечатляващ и нестандартен, „Безветрие“ отстоява докрай художествената си форма, по посока на експериментирането с кино езика и минималистичния подход към разказването на една история.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

Предлагаме ви още един епизод на подкаста „Среднощен експрес“, разделен на два отделни блока. В първата част фокусираме вниманието си към един впечатляващ роман, появил се на книжния пазар преди няколко месеца – романът „Нектар“, с поетичното подзаглавие „с шепот се троши плътта“. Едно от най-завладяващите четива, до което съм имал щастието да се докосна през последните години. Гостува ни авторката на книгата Калина Панайотова, подписала „Нектар“ с литературния псевдоним Канина Крисалис. Калина е писател, дългогодишен лектор и преподавател по творческо писане, ръководител на различни курсове и работилници за подобряване комуникационните умения на предприемачи, IT специалисти и мениджъри на едни от най-авторитетните търговски и технологични компании у нас. Говорим си за метафората в заглавието на книгата, за необяснимата притегателна сила, привличаща читателите към образа на главната героиня Айла, за щастливия ход името на всяка от 14-те глави на „Нектар“ да бъде препратка към заглавието на конкретна книга, за мистериите и неочакваните обрати, оставящи без дъх читателите, за липсващите четири страници в първоначалния тираж и как Калина успя да превърне дефекта в ефект.Във втората част ви срещаме с младата и невероятно талантлива поетеса и писател Теа Монева, за да ви представим дебютния й роман „Мандарини по Мариенплац“. Теа е родена и израснала във Варна, възпитаничка на Първа езикова гимназия в родния си град с усилено изучаване на немски език, след което заминава за Мюнхен, където завършва фармация в един от най-престижните немски университети – Лудвиг Максимилиан. До голяма степен сходна е и съдбата на нейната героиня Ния. Препоръчвам ви горещо този изключително фин, деликатен, силно изповеден роман, в тъканта на който Теа е вплела не само емигрантската тематика, но и много други важни теми – темата за порастването, за търсенето на себе си и на мястото ни в света, за търсенето на смисъла, за Бог и метафора за какво е той, за пътуването ни към самите нас и другите, и, не на последно място, за микрокосмоса и макрокосмоса на нашето живеене, в свят, който еднакво значими сме и ние, хората, и най-малките същества, населяващи планетата ни, каквито са например насекомите. В края на разговора ни Теа прочете два откъса от романа си, както и две стихотворения от дебютната си стихосбирка „Преводачът на света“. И „Мандарини по Мариенплац“, и „Преводачът на света“ са издания на Жанет 45.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

Предлагаме ви още един епизод на подкаста „Среднощен експрес“, разделен на два отделни блока. В първата част фокусираме вниманието си към един впечатляващ роман, появил се на книжния пазар преди няколко месеца – романът „Нектар“, с поетичното подзаглавие „с шепот се троши плътта“. Едно от най-завладяващите четива, до което съм имал щастието да се докосна през последните години. Гостува ни авторката на книгата Калина Панайотова, подписала „Нектар“ с литературния псевдоним Канина Крисалис. Калина е писател, дългогодишен лектор и преподавател по творческо писане, ръководител на различни курсове и работилници за подобряване комуникационните умения на предприемачи, IT специалисти и мениджъри на едни от най-авторитетните търговски и технологични компании у нас. Говорим си за метафората в заглавието на книгата, за необяснимата притегателна сила, привличаща читателите към образа на главната героиня Айла, за щастливия ход името на всяка от 14-те глави на „Нектар“ да бъде препратка към заглавието на конкретна книга, за мистериите и неочакваните обрати, оставящи без дъх читателите, за липсващите четири страници в първоначалния тираж и как Калина успя да превърне дефекта в ефект.Във втората част ви срещаме с младата и невероятно талантлива поетеса и писател Теа Монева, за да ви представим дебютния й роман „Мандарини по Мариенплац“. Теа е родена и израснала във Варна, възпитаничка на Първа езикова гимназия в родния си град с усилено изучаване на немски език, след което заминава за Мюнхен, където завършва фармация в един от най-престижните немски университети – Лудвиг Максимилиан. До голяма степен сходна е и съдбата на нейната героиня Ния. Препоръчвам ви горещо този изключително фин, деликатен, силно изповеден роман, в тъканта на който Теа е вплела не само емигрантската тематика, но и много други важни теми – темата за порастването, за търсенето на себе си и на мястото ни в света, за търсенето на смисъла, за Бог и метафора за какво е той, за пътуването ни към самите нас и другите, и, не на последно място, за микрокосмоса и макрокосмоса на нашето живеене, в свят, който еднакво значими сме и ние, хората, и най-малките същества, населяващи планетата ни, каквито са например насекомите. В края на разговора ни Теа прочете два откъса от романа си, както и две стихотворения от дебютната си стихосбирка „Преводачът на света“. И „Мандарини по Мариенплац“, и „Преводачът на света“ са издания на Жанет 45.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В първия епизод от третия сезон на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме два смислени и вълнуващи разговора с няколко невероятно талантливи млади творци, за които тепърва предстои да чувате все по-често. В първата част наши събеседници са Дария Димитрова и Силвана Гатева – основатели на театър Калейдоскоп, както и техните съмишленици и колеги Мина Маркова и Калоян Маджунов. Говорим си за техния дебютен спектакъл „Напосоки“, който това лято беше селектиран на тазгодишното издание на Малкия сезон в Сфумато, а от есента ще продължи да се играе на сцената на „I am studio“, както и за техните традиционни творчески работилници, провеждани всеки месец и насочени към непрофесионалисти в сферата на актьорското майсторство, включително и към деца с увреждания. Дария и Силвана завършват през 2021 г. специалността „Приложен театър и образование“ в Royal central school of speech and drama в Лондон и две години по-късно основават театър Калейдоскоп. Мина Маркова учи актьорско майсторство в НБУ при Марий Росен, а Калоян Маджунов е IT специалист, за когото театърът е хоби и страст. Във втората част ви срещаме с младата актриса и певица Елизабет Марангозова. Представяме ви дебютната й авторска песен „Зряла мома“ и правим премиера на най-новото й парче „Single people“. Освен това в хода на разговора звучат няколко стихотворения в изпълнение на Бети, част от поетично-музикалния спектакъл „България – един век поезия и музика“ и от нейния youtube канал „Поезия с Бети“. Изключително съм признателен на Бети, че се съгласи да прочете и няколко от своите прекрасни авторски стихове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последния епизод от втория сезон на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува една от най-талантливите актриси в трупата на театър Възраждане – Жана Рашева. Говорим си за двете нови заглавия, които се появиха през този сезон в репертоара за възрастни на най-малкия столичен общински театър – „Обикновено чудо“ от Евгений Шварц, в постановка на младия режисьор Бюрхан Керим и „О(б)твързан“ по Ханох Левин, с режисьор Весела Василева, подписала спектакъла с артистичния псевдоним Тери Фишер. Можете да гледате и двете представления в първата половина на месец юли, преди театърът да излезе в заслужена ваканция. Със Жана разговаряме и за важните срещи в живота й – с режисьори като Маргарита Младенова, Иван Добчев, Диана Добрева и с автори като Чехов, Радичков, Тенеси Уилямс и Лорка.Благодаря от сърце на всички, които ни слушахте и през този сезон. И се надявам, че ще бъдете с нас и през месец септември, когато ще поставим началото на сезон номер 3. Желая ви едно слънчево и истински незабравимо лято.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното за сезона издание на „Вдъхнови ме“ специален гост на Виктория Владова е режисьорът и директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Боян Иванов. Той разказва за едно от най-обичаните събития в русенския театър – конкурсът „Слави Шкаров“, споделя за международните фестивали, в които представления на театъра са участвали и ще участват през последната година, и говори за началото на новия сезон и предстоящите заглавия.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното за този сезон издание на „Без маски“ ви предлагаме продължението на един важен разговор, който започнахме преди около два месеца с театралния преводач Хари Аничкин. Разговор за ролята, тънкостите и принципите на преводаческата професия, която у нас някак незаслужено остава като че ли изтласкана от фокуса на общественото внимание. Говорим си за това кой може и трябва да оценява качеството на превода, за влиянието на новите технологии и изкуствения интелект в сферата на преводаческата дейност, за авторското право на преводача и доколко то се спазва и уважава у нас, за достъпността на преведените драматургични текстове и защо след като преди няколко години клубът на театралния преводач преустанови дейността си, в България почти напълно отсъства традицията на т.нар. „четене на маса“ на преведените нови пиеси. И още интересни теми, свързани с колаборацията между режисьора и преводача преди и по време на репетиционния процес.