Ти и науката: Подкастът на Обекти

Имате усещането, че отношенията с даден човек ви изтощават емоционално? Вероятно сте обект на токсично въздействие. Нездравословните връзки, които се определят най-общо като токсични, могат да окажат сериозно отрицателно въздействие в дългосрочен план – както върху нашето самочувствие, поглед над света и развитие, така и върху психическото и физическото здраве. Понякога хората, попаднали в капана на подобна връзка, отказват или не могат да я разпознаят като токсична. Те вероятно се самообвиняват или просто не искат да признаят, че нещата не вървят добре, защото са инвестирали прекалено много време и усилие във взаимоотношенията. Какво представляват токсичните връзки и хора? Как да ги разпознаем? Съществуват ли различни степени на токсичност? Какво провокира токсичното поведение? По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

Днес все повече хора гласуват за легализиране на тревата за развлекателна употреба, а популярността на медицинската марихуана нараства. Съществуват десетки изследвания, които демонстрират категорично ефективността ѝ срещу невропатични болки. Изследователи смятат, че тя може да облекчава симптомите на депресия, докато други проверяват ефективността ѝ срещу мигрена и дори като потенциално лечение на агресивна форма на тумор на мозъка, наречена глиобластом. Каква обаче е ситуацията у нас? Какво ни пречи да тръгнем по следите на множество други държави, които вече легализираха марихуаната за медицинска употреба? По темата разговаряме с Юлиян Караджов - доктор по биология на мозъка и неправителствен експерт по наркотиците.

На фокус в нашия подкаст "Ти и науката" е една болезнено позната за мнозина тема – защо привличаме неподходящи партньори? Защо, въпреки опита и разочарованията, често повтаряме едни и същи грешки във връзките? Какво стои в основата на този модел? Ще поговорим за червените флагове, за ролята на миналото, типовете привързаност и какво означава здрава връзка.“Гост в нашето студио е Диана Богданова-Николова - магистър психолог с над 23 год. професионален опит в психологическото консултиране и терапия.Приятно слушане!

В най-новия епизод на нашия подкаст "Ти и науката" ще засегнем една от най-горещите – буквално и преносно – теми през последните години: горските пожари. Те се превръщат във все по-голямо предизвикателство за България и Европа, а причините и решенията са многопластови – от изменението на климата и човешката небрежност, до управлението на горските екосистеми и ролята на институциите.Наш гост е доц. д-р Момчил Панайотов – преподавател по дендрология в Лесотехническия университет, изследовател на планинските гори и един от най-активните експерти у нас в темата за тяхната история, устойчивост и бъдеще. Той познава отблизо старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша, а опитът му обхваща не само науката, но и практиката – като член на Планинската спасителна служба, председател на БАССЕС и автор в Националния профил на риска от бедствия в частта за горските пожари.С него ще си поговорим за това защо пожарите зачестяват, какви са рисковете за България, кои практики работят и кои не, и най-важното – какво можем да направим като общество, за да опазим нашите гори в условията на климатични промени.

Днес ще ви представим една наистина вдъхновяваща история за това как една идея може да промени живота на стотици хора. На 9 май в читалище „Природа и наука“ се състоя първото публично представяне на иновативен, безплатен софтуер, създаден специално за незрящи и слабовиждащи хора в България.Зад проекта стои младият разработчик Ангел Чолаков – част от инициативата „Академия за ВИЗИОНЕРИ“ на Столична община. Ще поговорим с Ангел за това как се роди идеята, какви технически и човешки предизвикателства срещна и най-вече – какво значи този софтуер за потребителите, за които е създаден.Приятно слушане!

Днес ще си говорим за нещо, което засяга всеки един от нас – комуникацията. Но не как да бъдем просто по-умели говорещи, а как да изграждаме връзки, основани на емпатия, яснота и уважение. Темата ни е Ненасилствената комуникация – подход, който не само ни помага да изразим чувствата и нуждите си без обвинения, но и ни учи как да превръщаме конфликтите във възможности за свързване.Наш гост е Теодора Ангелова – психолог, медиатор и сертифициран обучител по Ненасилствена комуникация. През последните 20 години тя е натрупала богат опит в различни роли: като корпоративен обучител, училищен психолог в Американския колеж и ментор на младежи в конфликт със закона. Днес работи в собствената си терапевтична практика и съпровожда хората по пътя към по-дълбока връзка със себе си и с другите.За нея Ненасилствената комуникация не е просто метод, а начин на живот – практичен и сърдечен път към разбиране, сътрудничество и вътрешен мир.В този разговор ще потърсим отговори на въпроси като:Какво всъщност означава да общуваме „ненасилствено“?Защо наблюдението без оценка е толкова ключово?Как да говорим за своите чувства и нужди без да обвиняваме?Как се формулира автентична молба, която не звучи като изискване?И как можем да изградим по-дълбока връзка – дори в разгара на конфликт?Останете с нас – този епизод може да промени не само начина, по който говорите, но и начина, по който се свързвате.

Днес ще се потопим в една дълбока, трудна, но изключително важна тема – суицидното поведение. Това е въпрос, който често остава табу, скрит зад неразбиране и страх, но също така засяга милиони хора по света – пряко или косвено.Статистиките са тревожни. По данни на Световната здравна организация всяка година над 720 000 души губят живота си вследствие на самоубийство. А зад всяка цифра стои човешка история – история на болка, на отчаяние, но понякога и на надежда, когато помощта пристигне навреме.Какви са причините, които тласкат хората към това решение? Каква е ролята на психичното здраве, социалната подкрепа и стигмата в обществото? Как можем да разпознаем предупредителните знаци и как да помогнем на някого в риск?В този епизод ще говорим за всички тези аспекти – с д-р Захари Зарков - психиатър с над 20-годишен опит. Работи в национален център  по обществено здраве и анализи като е част от екипа на дирекция психично здраве и превенция на зависимостите. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства.

У нас и по света се раждат все повече недоносени бебета. Какво се крие зад борбата за живот, технологиите, които са необходими за поддържане на един толкова крехък организъм, компетентността на лекарите, страховете на родителите – за всичко това хората, които не са се сблъскали с това, не се замислят. Днес при нас е доктор Донка Узунова, един от хората, който най-добре познават този много труден път и който го е изминала хиляди пъти със своите малки, но много борбени пациенти. Тя завършва медицина през 2002 година и веднага се отдава на професията ,а през 2012 година придобива специалност по неонатология в „Майчин дом“. От същата година до 2024 година е началник на отделението по неонатология към болница „Шейново“. Член е на Контролния съвет на Българската Асоциация по Неонатология. Днес ще имаме удоволствието да ни разкаже от първо лице какви са предизвикателствата днес пред неонатолозите, колко точно тежат 500 грама живот и какво е да работиш призвание, мисия.

Ракът на простатата е сериозно заболяване, което засяга все повече мъже по света, но все още съществуват много въпроси и заблуди относно неговото предотвратяване, диагностициране и лечение. В този епизод, заедно с нашия специален гост Д-р Катина Стойчева, специалист уролог с над 7 години опит, ще разгледаме какви са основните рискове и методи за справяне с това заболяване. Д-р Стойчева ще ни разкаже за иновациите в лечението, както и как правилната диагностика и профилактика могат да помогнат на мъжете да запазят здравето си.

Днешният епизод е посветен на една особено противоречива тема – тази за моногамията и полигамията.Какво ни кара да избираме една форма на връзка пред друга? Каква е ролята на културата, биологията и личните ни преживявания?В свят, който става все по-отворен към разнообразието в любовта и партньорствата, си струва да се запитаме – има ли "правилен" начин да обичаме?По темата разговаряме с Даниел Чутров. Даниел е бакалавър по психология със специализация клинична психология. Той има отделени над 11000 часа в тази сфера – в университет, в психотерапевтична школа, в лична и групова терапия, както и в индивидуални занимания.

Настоящият епизод на подкаста "Ти и науката" е посветен на едно от най-големите предизвикателства на нашето време – изменението на климата – и как то засяга пряко човешкото здраве. От качеството на въздуха, който дишаме, до болестите, които могат да се разпространят в един по-топъл свят – темата е по-актуална от всякога. Заедно със Зорница Спасова - главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването - ще изследваме причините, последиците и възможните решения, които могат да направят бъдещето ни по-здравословно и устойчиво.

Какво е общото между множествена склероза и йогата, силата на духа и промяната, волята за живот и здравето, желанието да побеждаваш себе си и медитацията, стимула да помагаш на другите и да бъдеш лъчът светлина? Връзката е тя. Името й е Биляна Савова - основател на фондация „МС – Мога Сам“, идеолог и визионер на програмата План да Бъда / Plan to Be, собственик и креативен директор на Plan2B Creative Studio, дългогодишен арт директор на списание EVA, лектор в редица семинари. Носител е на престижни награди като „Жена на годината, категория общество / 2016”, „Будител на 2018”, „Вдъхновител / 2018”. С нея ще имаме честта и удоволствието да поговорим за йогата и медитацията като начини за лекуване на душата и тялото, за характера и съдбата, за връзката й с хората, които й се доверяват, за израстването, за пораженията и победите в живота. Приятно слушане!

Самотата е чувство, което може да бъде причина за много сривове и грешни решения в живота ни. Ако за някои поети е вдъхновение, за други може да бъде истински убиец. Кога чувството за самота се изостря най-много? Как да се справим с чувствата, които изглеждат по-силни от нас? Защо тъгуваме по празниците? По всички тези въпроси и още много ще разговаряме днес с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които помагат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др.

Дори и най-големите скептици вече са се убедили, че изменението на климата е факт. Ставаме свидетели все по-често и все по-продължително на топли зими и буреносни лета, на всякакви природни аномалии. Дори да се успокояваме с мисълта, че ние пряко няма да бъдем засегнати от драстични климатични изменения, то нека бъдем отговорни към нашите деца, внуци, правнуци, защото техният живот може да бъде повлиян съвсем реално от промените, които наблюдаваме все по-осезаемо. Затова нямаме право да оставаме безразлични към важни въпроси като измененията на климата, опазването на природата, отношение на човека към застрашените видове животни и растения. За всички тези съществени теми ще говорим с днешния ни гост – Борислав Григоров – доцент в Геолого-географски факултет на Софийския университет, автор на около 80 научни и научно-популярни статии.

За мнозина порастването се ограничава единствено и само до достигането на определена възраст. Но, уви, всички ние сме срещали хора и на 40, които все още не са достигнали психична зрялост. Кога всъщност порастваме и какво представлява хармоничната, здрава личност? А кои са т.нар. инфантилни възрастни? Защо в нас често се крие едно непораснало дете? В какво продължава да вярва то и на 30 и повече годишна възраст и какво най-често ни пречи да се отделим от родителите си и да станем самостоятелни и отговорни личности? По темата разговаряме с Диана Богданова-Николова - магистър психолог с над 23 год. професионален опит в психологическото консултиране и терапия. През 2001 г. завършва специалност Психология в Софийски университет. Първоначално се посвещава на работа с хората в организации, като менажира процеси по подбор, оценка и развитие на персонала, а в последните 15 години се ориентира изцяло към индивидуалното консултиране и терапевтиране на клиенти в свой собствен кабинет. Приятно слушане!

Няма такова нещо като „просто един домашен любимец“. Животните, които живеят и някога са живели в моя дом, винаги са били част от семейството. Те винаги са ми носели утеха, изслушвали са ме, когато съм имала нужда, били са до мен, когато съм се чувствала самотна, карали са ме да се смея и да усмихвам. И да – понякога са ме дразнели. Но нима не е така с всеки член на семейството? Всеки път, когато изгубя домашен любимец, губя и част от моето сърце. Ако някога сте живели с животинче, знаете за какво говоря. Уви, скръбта е цената, която трябва да платим за любовта, и рано или късно се сблъскваме с нея. Но преди това трябва да вземем едно от най-тежките решения в живота си – (кога) да приспим едно живо същество, което в продължение на години е било нашият свят. Днес гост в нашето студио е д-р Наталина Маринова от ветеринарната клиника „Джулайвет“. С нея ще си поговорим за загубата на домашен любимец и тъгата, която някои хора, уви, омаловажават. И разбра се – за евтаназията и кога да разберем, че е време да приспим своето животинче, така че да му спестим болката и да направим последните мигове от живота му по-приятни. Приятно слушане!

Някога пазаруването на дрехи беше епизодично събитие - нещо, което се случваше няколко пъти годишно, когато се сменяха сезоните или когато надраствахме това, което имахме. Но преди около 20 години нещо се промени. Дрехите станаха по-евтини, циклите на тенденциите се ускориха и пазаруването се превърна в хоби. Появи се т.нар. бърза мода, възникнаха световните вериги, които днес доминират в големите магазини и интернет пространството. Какво въздействие оказва този сравнително нов феномен върху планетата, какви мерки се взимат за регулирането му и какво може да направи всеки един от нас, за да му се противопостави? По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”.

От 1953-та до януари тази година само 6664 души са покорили Еверест – най-високия връх в света. И Методи Савов е един от тях.Нещо повече – г-н Савов е сред петимата българи, които изкачват Еверест по най-трудния маршрут - Западния гребен. Постижение, което не е повторено и до днес.Той е ръководител на второто национално изкачване на върха през 2004 г, а в актива си има няколко седемхилядника, както и няколко рекорда.Колко важна е подготовката, за можеш да изкачиш Еверест? Какво е да се катериш с Христо Проданов? Какво е усещането да се намираш на покрива на света?Това са само част от въпросите, които ще засегнем в днешния епизод на нашия подкаст. И така, нека не губим повече време…

Неслучайно Технологично училище „Електронни системи“ към Технически Университет – София е може би най-доброто ИТ училище в страната. През последните 35 години то създава бъдещи лидери в областта на информационните технологии не само за България, но и за глобалния ИТ сектор. Често чуваме също така, че ТУЕС е нещо повече от училище, а семейство, което ще бъде с теб цял живот, и фактът, че 20% от преподавателите са завършили ученици, само го доказва. За да разберем защо това място е толкова специално, сме поканили в студиото ни трима негови ученици – Кристиян Богданов от 12А, Калоян Дойчинов от 12А и Калоян Анастасов от 10А. Те ще ни разкажат повече за духа на ТУЕС, както и за страхотните си технологични проекти, които един ден могат буквално да променят света.

Всяка година се произвеждат близо 381 милиона тона пластмаса. До 2034 г. тази стойност се очаква да се удвои. Всеки ден 8 млн. парчета пластмасови отпадъци попадат в световния океан. На места се образуват цели острови от боклук, а заради кръговрата на природата отпадъците, които безразсъдно изхвърляме, попадат обратно на трапезата ни. Нещо повече – статистиката сочи, че до 2050 г. няма да е останала и една морска птица, която да не е погълнала пластмасов отпадък през живота си. А още по-алармираща цифра показва, че през 2060 година в световните океани ще има повече боклуци, отколкото животни. Какво кара пластмасата да отделя парникови газове? Какво представлява микропласмасата и как вреди тя на водите, почвата и живите организми? Какво зависи от нас, за да се преборим с проблема? По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”. Приятно слушане!