„Грийнпийс” – България

На 26-ата Конференция на ООН по изменението на климата (COP 26) в Глазгоу са пристигнали 503-ма представители на индустрията на изкопаемите горива. Това показва разследването на международната организация Global Witness. Тези 503-ма лобисти на климатичната криза представляват най-голямата делегация на конференцията, която надминава броя на командированите от всяка една друга страна по света. Какво ли толкова са имали да кажат или чуят на събитие, което би трябвало да се обяви категорично за изход от изкопаемите горива, за да се препотвърди отговорността на всички държави към целта на Парижкото споразумение за климата? Докато в Глазгоу се правиха ситни дипломатически стъпки в правилната посока, хиляди хора се включиха в Европейската гражданска инициатива за забрана на рекламата и спонсорствата от компании за изкопаеми горива. Този епизод на Грийнкаст е посветен на нея. Ще научите кога и защо беше обявена тя, какво представлява Европейската гражданска инициатива и как един милион граждани могат да променят бъдещето на целия Европейски съюз, когато застанат зад една обща кауза?

Подкастът на Грийнпийс България се завръща с един епизод за вечната борба на човека с бюрокрацията. Чуйте историята на предприемача и създател на музей за изчислителна техника Владо Атанасов, който решава да инвестира в соларна инсталация, за да захрани с електричество офиса си. Приключението с незабравимото участие на български институции отнема повече от 1 година и има неочакван край.

В епизод 24, посветен на Международния ден на доброволеца, специален гост е Тихомира Методиева – Тихич. Тя е доброволец с отлична подготовка и много акции зад гърба си. Тя е фотограф и счетоводител. Тя помага в отделение за прием и лечение на заразени с коронавирус. Всеки ден доказва, че за да си доброволец, трябва да си преди всичко човек.

В този епизод става дума за хората, които вземат големите решения – за овладяване на кризи с всякакъв произход и тежест. Кой и как управлява епидемичната обстановка и всички последици от нея? Какво се случва 5 години след подписването на Парижкото споразумение за климата и помни ли някоя от нашите институции за неговото съществуване? Част от една лавина ли са климатичната, здравната и икономическата криза и можем ли да ги потушим с общи решения? Българските институции съставиха план за възстановяване и устойчивост, за да оправдаят европейските средства за справянето с последиците от Коронавируса. Коментираме го с Антоанета Йотова, експерт на свободна практика по политики и проекти за околната среда, част от екипа на „Зелени закони“.

През август 2018 г., фирма, свързвана с Христо Ковачки, получава правото да добива въглища в Алдомировския въглищен басейн. Къщите в селата Радуловци и Братушково са едва на 300 м от бъдещата мина. Недоволството срещу нея през годините расте. Подписките на местното население срещу инвестиционното намерение за въгледобив обаче не дават резултат, а възраженията на Община Сливница са игнорирани. Затова екипът на „Грийнпийс“ – България организира бягане с кауза. Събитието ще се проведе на 3. октомври 2020 г. между селата Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница със старт и финал при яз. „Братушково“. Този регион се намира на по-малко от 50 км от София и там има отлични условия за земеделие, екотуризъм, спорт и живот. Но за тях ще трябва да забравим, ако на това място се появи мина, която не спира да расте. Повече за бягането с кауза ще ни разкаже Северина Митева. А от Лора Фучеджиева ще научим за световната мобилизация „Заедно за климата“ – къде, кога и какви събития предстоят в защита на климата, природата и живота.

От юли 2021 г. в България трябва да влезе в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия, включително клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки и други. В началото на 2020-а година по инициатива на Екологично сдружение „За Земята“ беше проведено национално представително проучване на общественото мнение по темата. То показа, че 90% от българите са загрижени за щетите, които пластмасата нанася на околната среда, а 82% са притеснени от въздействието ѝ върху здравето ни. Почти единодушно - 95% от хората са отговорили, че в България трябва да се вземат мерки, за да се намали употребата на пластмаса. В този епизод на Грийнкаст говорим по темата, заедно с Никола Бобчев, основател на платформата Lessplastic Bulgaria, която включва блог, Фейсбук страница и група.

В Бургас има нова гражданска инициатива, която се противопоставя на безконтролното строителство в защитени зони, на метри от морето. „Море без бетон“ събра съмишленици за първия си протест на 12 юни 2020-a. Те ще се виждат отново и отново, докато законотворците в страната и чиновниците в институциите не покажат адекватно отношение и загриженост към българската природа и нейните богатства. В този епизод гостува Кремена Ватева, една от основателките на инициативата.

На 5 юни 2020 г., в Световния ден на околната среда, се открива информационната онлайн платформа Климатека. Този епизод на Грийнкаст е посветен на нея. С какво са се захванали ще ни разкажат нейните създатели: Пламена Маринова е основател и координатор, а научният авторски колектив се състои от експертите Борислав Григоров, Петко Божков и Симеон Матев.  Климатека ще отговаря на много въпроси и ще предоставя достоверна и проверена информация на достъпен език.

Може би сте чували, че китайският йероглиф за „криза“, се състои от два знака: единият най-общо означава „опасност“, а другият -„промяна“. Тези 3 думи - криза, опасност и промяна - се повтарят непрекъснато вече в целия свят - в новините, анализите, прогнозите, в отчаяни и окрилени публикации в социалните мрежи, в плановете и речите на политиците, които искат да получат своята нова роля - да спасят всичко и всички. Кастингите едва сега започват. Оценките ще дават гражданите, а такъв сценарий не сме чели и чували никога досега. Да оставим обаче всичко в ръцете на тези, които и досега имаха възможност да подредят системата, да открият слабостите ѝ и да ги поправят, би било грешка. Затова гражданската активност е по-нужна и важна от всякога. В този епизод на Грийнкаст говорим за новия доклад с препоръки “Завръщане в бъдещето” и за предизвикателството “Зелено възстановяване”, което провокира визионерското мислене и събира работещи решения за настоящите и предстоящите проблеми. Защото само от нас зависи дали кризата ще се превърне в опасност или в промяна.

Често повтаряме в колко динамичен свят живеем, но динамиката вече придоби съвсем други обороти. Чисто физическата ни активност трябва да се укроти, но в умовете на много хора е центрофуга от мисли и въпроси. В този епизод на Грийнкаст очаквайте включване от Италия с разказ от първо лице за обстановката там. В началото - разговор с пулмолога д-р Александър Симидчиев и отговори на въпросите: Защо е важна социалната изолация? Защо е решаваща личната хигиена? Защо много държави поръчват нови апарати за изкуствена вентилация? Защо е ключова самодисциплината и колко е важно точно сега обществото ни да действа като едно цяло?

В този епизод на Грийнкаст говорим за един малък град, който се свързва основно с постиженията на химическата промишленост у нас. Живот в Девня обаче е имало много преди да се направи първата копка на първия завод в края на ‘50-те години на ХХ век. Сега животът там не е никак лек. Заради стратегическото си разположение, Девня се превръща в ключово място за бизнеса с боклук. Наскоро беше спряно инвестиционно предложение за увеличаване капацитета на инсталацията за изгаряне на отпадъци в Девня. Дружеството "ЕкоСейф" възнамеряваше да гори по близо 10 тона отпадъци дневно, в това число и опасни като азбест, нефтопродукти, твърди отпадъци от пречистване на газове, маслени филтри, спирачни и антифризни течности и др. Срещу този план се изправи младото сдружение “Дишай, Девня”. То получи подкрепата на граждани и общински съветници от Варна и жители на село Езерово. Какво се случва в малкия град, сякаш забравен от всички, но не и от бизнеса, замърсяващ въздуха, водата и земята? Разказва Ваня Захариева, една от основателките на “Дишай, Девня”.

В този епизод на Грийнкаст гостува д-р Александър Симидчиев, който е превърнал чистия въздух в своя кауза. Той е пулмолог и основател на сдружението “Въздух за здраве”. В подкаста говорим за замърсяването на въздуха в градовете – какво го предизвиква и как се отразява то на целия ни организъм. Как да поддържаме белите си дробове здрави, как да изберем индивидуална маска и пречиствател на въздуха за дома? Ще научим колко кислород има във въздуха навън и в една фитнес зала, където много хора дишат интензивно едновременно. Ако не сте чували за числото на Нелсън, непременно останете до финала на Грийнкаст, епизод 15.

"... беше разчупено мълчанието за провалите на Нено Димов като министър на околната среда и водите, като вече го критикуват не само дългогодишните му противници, но и представители на кръга на управляващите и дори безмълвната досега парламентарна опозиция. След множество искания на оставката му от природозащитни организации властта най-накрая престана да си прави "оглушки". Имаше показен арест, който би могъл да предвещава немощно обвинение. Ще може ли обаче екоминистерството да започне да си върши работата след ерата на Димов, която ще се запомни с множество неизпълнения на задължения." Така започва материалът на Вера Стаевска за Дневник, озаглавен "Как може да се съживи екоминистерството след кризата "Димов". В този епизод на Грийнкаст тя ще говори по същата тема. Очаквайте и блиц коментар на Меглена Антонова от Грийнпийс за развоя на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ "Бобов Дол". Припомняме, че централата гори отпадъци далеч преди да получи официално разрешение от ИАОС, а през есента на 2018-а година бившият министър на околната среда и водите Нено Димов позволи изгаряне на отпадъци за експериментални цели за период шест месеца. За да чувате първи новите епизоди, абонирайте се за канала на Грийнкаст в Spotify!

На фона на водния режим в Перник и опасенията от подобен сценарий в други градове у нас, в това предаване ще разберем има ли достатъчно водни ресурси в България и как се управляват те. Ще говорим за поскъпването на водата от началото на тази година и оправдано ли е то. Ще обсъдим и имат ли вече климатичните промени въздействие върху водните ни богатства. Специален гост по тези теми е доц. Галя Бърдарска - ръководител на екип за водните ресурси към договор, сключен между Министерството на образованието и науката и Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН.

Избрани моменти от Грийнкаст. Обобщението на 2019-а година.

Този епизод носи името на събитието, което се проведе в края на октомври в София. Своя опит и препоръки тогава сподели Лаури Миливирта, доскоро част от Грийнпийс, а вече в екипа на независимия Център за изследване на енергията и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air). В първата част на Грийнкаст - презентацията на Лаури, а цялото събитие и дискусията с публиката може да гледате на запис тук: https://bit.ly/2PeRxd8 Останете до финала, за да чуете и представянето на Green New Deal или Зеления пакт – новият модел на икономически растеж и потребление в Европа, който е ориентиран към постигане на въглеродно неутрална икономика до 2050-а година. Това засега, а може би и завинаги ще е най-амбициозната дейност, която ще занимава новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и много настоящи и бъдещи държавни ръководители на континента.

Оксфордският речник обяви за дума на 2019-а година словосъчетанието "climate emergency" (на български популярно като: климатична криза). Пояснява се, че "climate emergency" представлява "ситуация, в която са необходими спешни мерки, за да се ограничи или прекрати определена промяна в климата и да се предотврати потенциално необратима щета върху околната среда в резултата на тези промени". Езиковите експерти са отчели рязък скок в употребата на словосъчетанието "climate emergency" през тази година. През септември 2018 г. то практически не се е употребявало, докато през септември 2019 г. популярността му е скочила хиляди пъти. На 29-и ноември милиони хора по целия свят ще се включат в поредната глобална климатична стачка. Специален гост в този епизод на Грийнкаст е Бори Йорданова, която е част от движението “Петъци за бъдеще”. Тя работи и по една друга, много важна кампания - тази за електронните и електрическите продукти и отпадъци. След феноменалните промоции за Черния петък и преди голямото пазаруване за Коледа и Нова година ще говорим какъв отпечатък оставя тази могъща и безпощадна индустрия върху хората и природата.

Международна група от над 11 хиляди учени подкрепи доклад, в който се казва, че промените в климата на Земята са извънредна ситуация, с каквато човечеството не се е сблъсквало досега. Публикуването на доклада съвпада с оповестяването на данните, че изминалият месец октомври е бил най-топлият в историята, но учените подчертават, че измерването на температурите на повърхността не отчита истинските опасности от глобалното затопляне. Трябва да се вземат предвид и фактори като нарастващото човешко население, животинските популации, консумацията на месо, загубата на гори и използването на изкопаеми горива. Според учените, които смятат, че имат морално задължение да предупредят за размера на заплахата, ако вземем бързи мерки, има възможност да предотвратим климатичната катастрофа. По-специално учените призоваха да се заменят изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници, да се въведат високи „въглеродни данъци“, да се намалят емисиите на нестабилни замърсители, да се ограничи желанието за непрекъснато увеличаване на БВП, да се спре масовото обезлесяване и да се консумират по-малко животински продукти в полза на храните на растителна основа. Сред 11-те хиляди учени, подкрепили тази позиция, има и няколко българи. В този епизод на Грийнкаст говори една от тях - Стефания Клайн от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

В този епизод – един ярък момент от историята на България – какво го предизвика и какво се случи след това? На 26 октомври 1989 г. в градската градина пред бившата сладкарница „Кристал“ в София настъпва кулминацията на една от първите прояви на граждански протест срещу комунистическата власт. В седмиците преди тази дата активисти на неправителствената организация „Екогласност“ се срещат всеки ден на това място, за да набират подписи за петицията си до Народното събрание за спиране на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. На 26 октомври сутринта напрежението между гражданите и народната милиция ескалира и около 20 членове на „Екогласност“ са бити и арестувани. Тези репресии водят до все по-силна и смела подкрепа за човешките, включително и екологичните права. Расте и гражданската съпротива срещу комунистическия режим, който системно ги погазва. 30 години след случилото се в градинката Кристал, за времето преди и след Екогласност, говорим с Димитрина Петрова, свидетел и участник в събитията, а сега координатор в българската общност за либерална демокрация, с Владимир Колев от БОЛД и Калина Зафирова - еко социален активист и част от движението Петъци за бъдеще.

В този епизод на Грийнкаст говорим за един от най-важните инфраструктурни проекти в България. По-голямата част от магистрала Струма вече е изградена, но има един участък, който се бави твърде много. Отсечката в дефилето, между Крупник и Кресна, образно казано е потънала в мъгла, лъжи и користни намерения. Строителството в тази зона се подготвя от много години, но защо все още не е започнало, ще опитаме да отговорим в този епизод на Грийнкаст. Най-важното по темата ще ни разкажат Десислава Стоянова и Даниел Попов, които работят по кампанията „Да спасим Кресненското дефиле“ и са част от екипа на Екологично сдружение „За Земята“.