На една вълна

В последния за годината брой "На една вълна" предлага ретроспективно-сантиментален поглед към изминалите над 30 епизода.  С други думи, четиримата водещи Даниел Ненчев, Ани Благова, Иван Димитров и Александър Владимиров разговарят с героите в сянка зад този подкаст - Илиян Ружин и Стефка Цанева.  Ще чуете истории от кухнята, както и дебат с нашите ветерани подкастъри за подкаст културата в България и какво има да си пожелаем от нея през 2022-ра.

Деница Тодорова или Dena прави алтернативен поп, соул и r’n’b в Берлин. През 2012 г. тя изкара парчето Cash, Diamond Rings, Swimming Pools с видео, снимано на един от берлинските битаци и то моментално привлече внимание към българската изпълнителка и в България, и в Германия. След това тя устойчиво продължи да прави впечатление както в алтернативните, така и в мейнстрийм средите, като през 2014 г. видеото за Bad Timing имаше премиера в сайта на списание Vogue. Оттогава Dena не е спирала да прави музика, има два албума и няколко EP-та, последното, от които излезе съвсем наскоро. За него, за скорошната ѝ колаборация с германският хаус продуцент Lauer и за доматите в Италия си говорим в този последен епизод от подкаста На една вълна на Гьоте-институт. Трите трака, които слушаме в този епизод: Dena & Lauer - Make It Stay Dena - New 4 U Dena - So Wrong Трима артисти, които Дена ни препоръчва: Lauer PinkPantheress Magic Island Dena онлайн: Bandcamp - https://denaftb.bandcamp.com Spotify - https://open.spotify.com/artist/3qQ6mF4KyHTuOLcZjunAD4?si=NFUwFeFPRJCQmwMCzQQ8SQ Инстаграм - https://www.instagram.com/dena_ftb/ Фейсбук - https://www.facebook.com/denafromtheblock

Съвременната драматургия, динамиката и особеностите на това понятие се обсъждат в този епизод на подкаста на Гьоте институт “На една вълна”. Участват създателите на съвременна българска драматургия Оля Стоянова и Здрава Каменова и театралния изследовател и историк проф. Виолета Дечева. Още в началото на тази забавна дискусия ще чуете проникновените им версии за понятията “драматург” и “драматургия”. Политическото в театъра също е фокус на разговора. Става дума и за дългосрочния проект  “New Stages South-East”, който има за цел да постави фокус върху нова драматургия от Югоизточна Европа, да подкрепи местните сцени и да насърчи международното сътрудничество в областта. Чуйте аудиото!

Днес все по-често се лутаме из откритите пространства информационните океани в търсене на континентите от истина. Нуждаем се от нови компаси, които да ни помагат в това непрестанно пътешествие, но трябва сами да си ги изработваме във всеки един момент. Как можем да го направим и какво представляват фактите? Къде е границата между истината и неистината, между новината и фалшивата новина? Коя е родината на конспирациите и защо е крайно необходимо да се научим как да боравим с емоциите си? Какво могат да ни дадат и какво могат да ни вземат отворените информационни системи като "Уикипедия"? Основно човешко право ли е достъпът до информация и казус ли е "Уикилийкс"? Говорим с автора на "Тоест" Йоанна Елми, която е завършила международни отношения и английска филология в Новата Сорбона, Париж, а сега следва магистратура по политически комуникации в Амстердамския университет.

Какво мислят учениците за образователната система? Какво очакват от училище?  Доста, оказва се, но не ги питаме достатъчно често. В новия епизод говорим с Константин Сапатупов - първокурсник в СУ, който миналата година създава платформата “Ученици за промяна” и Симеон Марков, единайсетокласник от ЕГ “Иван Вазов” в Пловдив, организатор на Националния форум за ученическо самоуправление.  Като активисти те имат някои различия в методите си, но са единодушни - крайно време е гласът на учениците да бъде чут.

Александър Хаджиев е музикант, продуцент и композитор, който свири на фагот. Завършва университета за изкуства Фолкванг в Есен, Германия, а след това и магистратура в академията Еnsemble Modern - един от най-известните камерни състави за съвременна класическа музика, от който и Алекс става част. От 2014 г. той организира фестивала за иновативно изкуство 180°, който се фокусира върху процеса на артистична работа, вместо върху крайния продукт. Днес екипът му се състои още от Катерина Бъчварова, Михаела Добрева, Милена Балканджиева и Симона Ганева. Алекс живее между Берлин и София, но пътува по целия свят, за да работи с театрални режисьори, танцьори, визуални артисти, диджеи и архитекти. В този епизод си говорим с него именно за фестивала 180°, за това как успява да прави едно толкова нишово събитие толкова време и то в България, какви истории има от него и как публиката може да стане по-голяма. Трите трака, които слушаме в този епизод: Александър Хаджиев - Pulse Александър Хаджиев - 12 Tone Александър Хаджиев - Frank Zappa Трима артисти, които Александър ни препоръчва: Пол Фрик Ксения Равина Петър Керкелов + бонус: Стефан Голдман Връзки: Александър Хаджиев уебсайт - https://a-hadjiev.com Фестивал 180° - http://180-degrees.org

Защо по-възрастните са изключени от живота ни? Как можем да се свързваме с тях през изкуство, лични и социални активности? Какво носи процесът на това свързване?  Това издание на подкаста на Гьоте институт “На една вълна” е посветено на нашите майки и бащи, баби и дядовци. Онези, които са постлали пътеките, по които идваме, дали са ни знанието, което носим и имената, с които се назоваваме. Как днес, във време на изпитания се отнасяме към тях? Кои са важните действия по отношение на възрастните? Кои са добрите примери в общуването с тях от България, Австрия, Германия и Румъния?  Това са въпросите, които се обсъждат в разговора с Неда Соколовска от Vox Populi, съавтор на инициативата за “асистирано спомняне” - “ЛЕТОПИС ‘21” и Янина Танева от Фабрика за идеи, инициатор на “Резиденция баба”.

Новите учебни планове предвиждат повече време за историята на Народна република България, но преподаването й все така предизвиква спорове и неудобство. В този епизод се питаме можем ли да ги преодолеем с по-творчески педагогически методи и силата на разговора. Гости са Луиза Славкова от “Софийска платформа”, фондация, която разработва допълнителни материали в помощ на учители и ученици и Диана Иванова, журналистка и изследователка на паметта за режима, която от години се занимава с психическите последствия от живота в тоталитарна среда. Сборниците от проекта “Уроци от миналото” за учители и ученици са достъпни свободно тук, а видеоуроците, включително за гражданско образование - след безплатна регистрация в платформата Ucha.se.Лятното училище “Защо ни е да помним” е на този адрес, а българският урок от проекта “Да преосмислим как преподаваме социализма” е тук. Още ресурси и интересни практики от други държави обобщава и сборникът за учители, издаден от фондация “Център Хана Аренд” през 2013 г. Текстът на Диана Иванова ще намерите тук. * Откъсите в началото на епизода са от вечерните новинарски емисии на БНТ и “Нова телевизия” от 9 ноември 2014 г.

Владислав Илиев или Vladzen е един от основните виджеи на българската електронна сцена. Но той е познат и отвъд нея, с визиите си за театрални и танцови постановки като тазгодишните Fractus и Teleport. Владзен е основател и на българското визуално студио Phormatik, а в края на септември даде начало на един проект, който може да бъде наречен уникален без преувеличение - Българския рейв архив. Архивът, който беше открит с изложба, представя началото на рейв културата в страната от края на 90-те до началото на 2000-те години, като събира снимки, видеоматериали, плакати и флаери от тази най-нова музикална история на България. В този епизод представяме Влади и вдъхновението за работата му, което идва от партита и резиденции в Берлин и си говорим за създаването и бъдещето на Българския рейв архив. Българският рейв архив онлайн: www.ravearchive.space www.instagram.com/bulgarian_rave_archive/ www.facebook.com/BulgarianRaveArchive Трите трака, които слушахме в епизода: Future Sound of London - Papua New Guinea 7’’ Orginal 1992 Higher Intelligence Agancy - Speedlearn - Empathy Mix 1996 The Sabres of Paradise - Smokebelch II beatless mix 1993 Тримата визуални артисти, които трябва да видим: СЕТАП - www.instagram.com/setupdesigns Kavin McGloughlin - www.instagram.com/kevinmcgloughlin_gram Artechouse - www.artechouse.com

“Лошият музей е като мавзолей”. “Добрият музей” е приобщаващ, дава контекст и стимулира любопитството. Това са изводите от дискусията в този епизод на подкаста на Гьоте институт “На една вълна”. Той е посветен на темата за музеите, тяхната употреба и медиацията на тяхното съдържание. В него изкуствоведката Жени Дечева казва, че “Връзката между образователните и музейните институции е скъсана. И ако децата разберат, че музеят е място, което постоянно се променя - ще разберат и че не е страшно и скучно място”. Яна Братанова пък разказва за проекта на Националната галерия “Клас в музея” и как се “зашиват” скъсаните връзки. “Каква е потребността на публиката на посещава музеи” е важен въпрос, който поставя Тодор Петев, един от създателите на фондация “Моят музей”. Той сравнява съвременния музей с “движещ се влак”. И обяснява и защо в съвременните музеи работят много психолози, социолози и педагози и как се променят функциите на музеите. Още в епизода: Защо в музеите вече няма “екскурзоводи”, а “медиатори”? Как те реагират, когато зрителите се конфронтират с дадено произведение? Кои са добрите примери за световни музеи?

Една социално-политическа концепция се скита от години – къде по-мила, къде по-драга – по белия свят. Тази за безусловния базов доход. Какво би станало с живота ни, ако получаваме безвъзмездна сума от държавата всеки месец? Би ли ни дало това необходимото време, за да се развиваме в посоката, в която искаме, без да се тревожим за финансовите средства, с които да покрием базовите си нужди? Или би ни помогнало да пропиляваме времето си? Би ли ни направило по-щастливи? Или би ни вкарало в режим на безтегловност, който би могъл да доведе и до депресия? И каква точно би трябвало да бъде тази сума?  Въпросите са много, а гост е футуроложката Мариана Тодорова, която отдавна се интересува от темата.

От 2006 г. насам социологическата агенция “Алфа рисърч” съвместно с “Академична лига за югоизточна Европа” и Софийския университет “Св. Климент Охридски” периодично проучват читателските ни навици. Резултатът е едно от най-мащабните изследвания на четенето в България с фокус върху художествената литература и четенето за удоволствие. Какво, колко и как четем и по-важното - какво значи това за бъдещето на грамотността? Малко преди публикуването на най-новите данни говорим с ръководителя на проекта "Читателски практики в България" проф. Александър Кьосев - културолог, литературовед, директор на Културния център на СУ и автор на монографията “Караниците около четенето”.

O.T.T.O. или Over The Top Orchestra е дуото на Александър Арпеджио и Сид Хонър, които правят космическо диско в Берлин. Това лято те бяха в България, за да станат част от Резиденция Орфей, организирана от Гьоте-институт. По време на нея се срещнаха с Нико Стенски aka Puma & The Dolphin и други български артисти, за да правят музика заедно в едно тайно студио в Родопите. Когато имаха малко свободно време, двамата продуценти влязоха и в подкаст студиото на Гьоте-институт, за да си поговорим за Берлин, за положението с клубовете там по време на пандемията и за джентрификацията в града. Трите трака, които слушахме в епизода: O.T.T.O and Puma & The Dolphin - Orpheus Residency Aufgang B - Demo 2 O.T.T.O. - LKS 98 Трима артисти, които трябва да чуем: Bionda e Lupo Benedikt Frey Eva Geist O.T.T.O. в социалните мрежи: Facebook - facebook.com/OTTO-inoffizielle-Seite-220316258448930 Instagram - instagram.com/ottoinoffizielle/ Soundcloud - soundcloud.com/otto-inoffizielle-seite

Андрес Файел - eдин от най-значимите съвременни кинаматографисти от Германия идва в България, за да представи пет документални и един игрален филм в ретроспектива. По покана на Гьоте-институт България и в програмата на София Филм Фест. В игралния филм "Екоцид" (2020) Файел разказва история от бъдещето, когато последиците от промените на климата са опустошителни. Високопоставени представители на политиката и индустрията са призовани като свидетели в съдебен процес, който трябва да определи дали германската политика е отговорна за провала в опазването на климата.  Негов проект е "Бойс" (2017) - първият документален кинофилм за художника Йозеф Бойс по повод 100 години от рождението му. Филмът е отличен с Германската филмова награда за най-добър документален филм за 2018. Двата филма ще бъдат представени лично от Андрес Файел на 15 и 16 септември в кино „ОДЕОН“. "Бойс" - на 15 септември от 18 часа, а "Екоцид" на 16 спетември от 20:30 часа. Режисьорът е един от най-важните документалисти на немското кино.  В подкаста "На една вълна" той говори за понятието "успех", за превъзмогването на националсоциализма от Бойс, за дезинформацията и за належащата дискусия по темата с климатичните изменения. Чуйте го!

Язовирните дъна и човешката психика. Може да звучи несъвместимо, но става ли дума за памет, нещата се променят, а совите са по Дейвид Линч. Кои са криещите се и скриваните под повърхността истории, как те излизат наяве и какъв е ефектът от изричането им? В първата част на този епизод ще се разхладим, гмуркайки се в прохладните водите на българските язовири. Там със Стела Каменова от проекта "Изгубени под водата" ще потърсим историите на села, потопени при строежите на язовири. После ще се гмурнем дори по-дълбоко – в човешката психика, за да поговорим в по-общ план с психодрама-консултанта Тошка Иванова за историите, които нашето несъзнавано не споделя с нас и за тези, които ние сами се страхуваме да споделим.

Шок! Бомба! И през 2021 г. България е в дъното на класациите по медийна свобода и грамотност в ЕС, а ключът към обръщането на тенденцията е образованието. Говорим с Боряна Джамбазова - журналистка на свободна практика, част от екипа на “Ню Йорк таймс” взел “Пулицър” миналата година и част от Асоциацията на европейските журналисти и проекта “Медийна грамотност в класната стая”. Една от инициативите му - sCool media, наскоро публикува ученическо разследване, което размъти водата около пари, раздавани от Министерството на спорта. Откъсите в началото на епизода са от вечерната емисия новини на NOVA на 17 юни 2021 г.

Марта отива на първото си парти, когато е на 14 г. На 17 г. пуска за пръв път в клуб, два часа само на плочи. Впоследствие става резидент на ключовите за времето си Toba&Co и Chervilo, след това влиза изцяло в ъндърграунд сцената, пуска маратонски сетове в Studio EW, а впоследствие заживява в Берлин, където пуска на емблематични сцени като Watergate, Tresor, Club Der Visionäre и къде ли още не. Освен че продължава да се връща често, за да пуска в България, тя е и куратор на фестивала Wake Up Stran-Jah, който се провежда всеки август във Варвара. В този епизод тя ни разказва за ключови моменти от връзката ѝ с Берлин, говорим си за сцените тук и там, и за това какво ѝ е нужно на нашата, за да се развие. Трите трака, които слушахме в епизода: Laylla Dane - Menta - https://allinnrecords.bandcamp.com/track/laylla-dane-menta A Guy Called Gerald - Voodoo Ray - https://youtu.be/j7vxHOCeiQ4Anatolian Weapons - Chant Nine - https://serenades.bandcamp.com/track/chant-nine-2 Трима продуценти и диджеи, които Марта ни препоръчва да слушаме: Tomás Station - https://soundcloud.com/tomasstation Puma & The Dolphin - https://soundcloud.com/puma-and-the-dolphin Христо Пенчев aka Risto - https://soundcloud.com/ristobeton Laylla Dane в социалните мрежи: Soundcoud - https://soundcloud.com/laylladane Instagram - https://www.instagram.com/laylladane Facebook -  https://www.facebook.com/LayllaDane Фестивалът Wake Up Stran-Jah: Website - https://wakeupstranjah.com/ Instagram - https://www.instagram.com/wus_fest

Как документалното кино може да победи Кока-Кола? Как се прави кино с телефон, докато бягаш от афганистанските талибани? Кое е по-скандално от вдигнатата рокля на Мария Бакалова в “Борат 2”? Какво може да променя документалното кино? Отношенията между киното и политиката, активизма и социалните промени са фокус на този епизод от подкаста на Гьоте институт. Този път сме “На една вълна” - с идеите, проявите и успехите на международната платформа “Cinema Politica”. Специален гост е режисьорката, активист и лидер на тази кино и социална платформа - Светлана Търнин. С нея обсъждаме измеренията на свободата, киното като форма на протест и различни примери за социален-активизъм през инструмента на документалната камера.

Кара дере е най-актуалният пример за застрашен плаж в България. Докато опитите за неговото спасяване продължават, с гостите Вера Стаевска и Люба Батембергска обсъждаме темата за плажовете като публично пространство и как българското Черноморие би могло да бъде опазено от по-нататъшно застрояване. Защото независимо дали сме експерти, доброволци или активни граждани – морето е на всички и рано или късно, всички сме на море.

Как да превърнем ученето във ваканция, а ваканцията – във време за израстване и усвояване на нови умения? Лили Костова е инструктор по ски, планинско колоездене и планински преходи, дипломиран специалист по учене сред природата и създател и водач на приключения за деца. Норвежката концепция за Friluftsliv ("живот на въздух"), немската Еrlebnispädagogik (учене чрез преживяване), английското outdoor education: в магистратурата си, включвала строене на иглу и 120 км гребане с каяци, Лили е опознала три философии от първа ръка и разказва как можем да ги приложим у нас.