Ти и науката: Подкастът на Обекти

Ракът на гърдата остава едно от най-честите онкологични заболявания при жените, но през последните години разговорът за него все по-рядко се изчерпва само с думите „операция“, „химиотерапия“ и „страх“. Днес медицината разполага с много по-прецизни възможности да определи какъв точно е туморът, как се държи той и кое лечение би имало най-голям смисъл за конкретната пациентка.Променя се не само терапията, но и цялата логика на подхода – от ранната диагностика и генетичните изследвания до избора на лечение преди или след операция, запазването на качеството на живот и проследяването след края на активната терапия. Все по-важен става въпросът не просто дали ракът на гърдата може да бъде лекуван, а как да бъде лекуван навреме, правилно и възможно най-щадящо.Днес в „Ти и науката“ отново ще говорим за рака на гърдата – три години след предишния ни разговор по темата. Ще потърсим отговор на въпроса какво се промени в диагностиката, лечението и грижата за пациентите през това време и кои нови възможности дават повече надежда днес.Наш гост е д-р Мариела Василева, която се занимава с хирургия при пациенти с рак на гърдата. Завършва медицина през 2011 г. в Медицинския университет - София. Защитава докторска дисертация на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза”, а през 2021 г. придобива специалност по хирургия в същия университет.

Понякога най-големите промени в начина ни на живот започват не от мащабни политики, а от входа на собствения ни блок – от разговора със съседите, от решението да се включим в общ проект и от готовността да мислим за дома си не само като за апартамент, а като за част от цяла сграда.Енергийното обновяване често се свързва с по-ниски сметки, но всъщност темата е много по-широка – комфорт през зимата и лятото, по-здравословна среда, по-малко енергийни загуби, по-добра поддръжка и по-висока стойност на жилищата. Зад новата фасада обаче стоят много организация, документи, доверие, координация и немалко трудни разговори.Днес в „Ти и науката“ ще говорим за санирането отвъд фасадата – какво означава качествено енергийно обновяване, как се убеждава една етажна собственост, кои са най-честите грешки и защо тази тема става все по-важна в контекста на климатичните промени, енергийната ефективност и бъдещето на градската среда. Наш гост е инж. Оник Пилибосян – технически консултант и координатор на проекти за саниране, който има 36 години практически опит в управлението на етажна собственост и 15 години професионален опит в сферата на санирането и енергийното обновяване на жилищни сгради.

Почвата е едно от онези богатства, за които рядко се замисляме, докато не започнем да ги губим. От нея зависятхраната ни, водата, земеделието, цели екосистеми, а в крайна сметка и сигурността ни като общество.Изменението на климата вече променя начина, по който живеем с природата — температурите се повишават, сухите периоди стават все по-осезаеми, а интензивните валежи все по-често идват внезапно и разрушително. Наред с тези видими промени върви и един по-бавен, но не по-малко значим процес — почвите постепенно губят влага и плодородие.В днешния епизод на „Ти и науката“ ще говорим за засушаването, риска от опустиняване, състоянието на българските почви и решенията, които могат да ни помогнат да съхраним плодородната земя. Наш гост е проф. Емил Гачев от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките — учен, който работи не само в областта на климатичните изследвания, но и за по-достъпното им представяне пред обществото като един от авторите в „Климатека“.

Често говорим за емпатията като за нещо, което ни прави по-добри, по-човечни и по-близки един до друг. Но какво всъщност стои зад тази дума? Дали емпатията е просто способност да съчувстваме, или е много по-сложен психологически процес, в който се опитваме да разберем какво преживява другият, без да губим себе си?В свят, в който общуваме все повече, но невинаги се разбираме по-добре, темата за емпатията става все по-важна – както в личните отношения, така и в семейството, работата, общуването с децата и дори в начина, по който говорим с непознати. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това какво е емпатия, раждаме ли се с нея или я изграждаме с времето, защо понякога ни липсва и как можем да я развиваме по здравословен начин. Наш гост е Светлана Маркова – социален и политически психолог с богата практика в различни държавни , образователни и корпоративни институции като обучител и консултант.

Фактът, че дадено лекарство помага на един човек, не означава непременно, че ще действа по същия начин и при друг. Понякога лечението дава отличен резултат, а друг път се оказва неефективно или води до нежелани реакции. Причината невинаги е в дозата, диагнозата или начина на прием – понякога отговорът се крие в самите нас, в нашите гени.Именно тук идва ролята на фармакогеномиката – област, която изследва как генетичните особености на всеки човек влияят върху реакцията му към различни лекарства. Това е една от най-обещаващите посоки в развитието на персонализираната медицина, защото дава шанс лечението да бъде по-точно, по-безопасно и по-ефективно.Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това как фармакогеномиката може да промени начина, по който се назначава терапия, докъде е стигнала науката в тази област и колко близо сме до времето, в което лечението ще бъде наистина съобразено с конкретния пациент. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността и действието на нови вещества и лекарстводоставящи системи.