Ти и науката: Подкастът на Обекти

Имате усещането, че отношенията с даден човек ви изтощават емоционално? Вероятно сте обект на токсично въздействие. Нездравословните връзки, които се определят най-общо като токсични, могат да окажат сериозно отрицателно въздействие в дългосрочен план – както върху нашето самочувствие, поглед над света и развитие, така и върху психическото и физическото здраве. Понякога хората, попаднали в капана на подобна връзка, отказват или не могат да я разпознаят като токсична. Те вероятно се самообвиняват или просто не искат да признаят, че нещата не вървят добре, защото са инвестирали прекалено много време и усилие във взаимоотношенията. Какво представляват токсичните връзки и хора? Как да ги разпознаем? Съществуват ли различни степени на токсичност? Какво провокира токсичното поведение? По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.

Днес все повече хора гласуват за легализиране на тревата за развлекателна употреба, а популярността на медицинската марихуана нараства. Съществуват десетки изследвания, които демонстрират категорично ефективността ѝ срещу невропатични болки. Изследователи смятат, че тя може да облекчава симптомите на депресия, докато други проверяват ефективността ѝ срещу мигрена и дори като потенциално лечение на агресивна форма на тумор на мозъка, наречена глиобластом. Каква обаче е ситуацията у нас? Какво ни пречи да тръгнем по следите на множество други държави, които вече легализираха марихуаната за медицинска употреба? По темата разговаряме с Юлиян Караджов - доктор по биология на мозъка и неправителствен експерт по наркотиците.

Почвата е едно от онези богатства, за които рядко се замисляме, докато не започнем да ги губим. От нея зависятхраната ни, водата, земеделието, цели екосистеми, а в крайна сметка и сигурността ни като общество.Изменението на климата вече променя начина, по който живеем с природата — температурите се повишават, сухите периоди стават все по-осезаеми, а интензивните валежи все по-често идват внезапно и разрушително. Наред с тези видими промени върви и един по-бавен, но не по-малко значим процес — почвите постепенно губят влага и плодородие.В днешния епизод на „Ти и науката“ ще говорим за засушаването, риска от опустиняване, състоянието на българските почви и решенията, които могат да ни помогнат да съхраним плодородната земя. Наш гост е проф. Емил Гачев от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките — учен, който работи не само в областта на климатичните изследвания, но и за по-достъпното им представяне пред обществото като един от авторите в „Климатека“.

Често говорим за емпатията като за нещо, което ни прави по-добри, по-човечни и по-близки един до друг. Но какво всъщност стои зад тази дума? Дали емпатията е просто способност да съчувстваме, или е много по-сложен психологически процес, в който се опитваме да разберем какво преживява другият, без да губим себе си?В свят, в който общуваме все повече, но невинаги се разбираме по-добре, темата за емпатията става все по-важна – както в личните отношения, така и в семейството, работата, общуването с децата и дори в начина, по който говорим с непознати. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това какво е емпатия, раждаме ли се с нея или я изграждаме с времето, защо понякога ни липсва и как можем да я развиваме по здравословен начин. Наш гост е Светлана Маркова – социален и политически психолог с богата практика в различни държавни , образователни и корпоративни институции като обучител и консултант.

Фактът, че дадено лекарство помага на един човек, не означава непременно, че ще действа по същия начин и при друг. Понякога лечението дава отличен резултат, а друг път се оказва неефективно или води до нежелани реакции. Причината невинаги е в дозата, диагнозата или начина на прием – понякога отговорът се крие в самите нас, в нашите гени.Именно тук идва ролята на фармакогеномиката – област, която изследва как генетичните особености на всеки човек влияят върху реакцията му към различни лекарства. Това е една от най-обещаващите посоки в развитието на персонализираната медицина, защото дава шанс лечението да бъде по-точно, по-безопасно и по-ефективно.Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това как фармакогеномиката може да промени начина, по който се назначава терапия, докъде е стигнала науката в тази област и колко близо сме до времето, в което лечението ще бъде наистина съобразено с конкретния пациент. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността и действието на нови вещества и лекарстводоставящи системи.