Ratio Podcast

На събитието „Направено в България“ – подкаст на живо – Никола Тулечки и КИВ, заедно с Владимир Койлазов, говориха за това как изглеждат иновациите, когато се създават у нас, но намират приложение по целия свят. Владимир Койлазов – съосновател и главен технологичен визионер на Chaos. Компанията стои зад V-Ray, един от най-широко използваните софтуери за фотореалистично 3D рендиране, използван в архитектурата, дизайна и филмови продукции като Game of Thrones, филмите на Marvel и Avatar. За приноса си към развитието на компютърната графика той е носител на Награда на Академията за технически постижения (Оскар).

На подкаста на живо „Направено в България“ говорихме за българските технологични компании, които разработват решения със световно приложение. Заедно с Красимир Стоев обсъдихме как изкуственият интелект намира място в космическите технологии и как български инженерни екипи работят по сложни системи, използвани в реални космически мисии. Красимир Стоев е Lead of AI в EnduroSat, където работи по разработването и внедряването на интелигентни системи за сателитни платформи и космически мисии. Професионалният му опит включва изграждане на индустриални системи, автоматизация и приложения на изкуствения интелект в сложни технологични среди.

На събитието - подкаст на живо „Направено в България“ обсъдихме как български компании създават технологии и решения с глобално значение и какви фактори стоят зад този успех. Разговорът се фокусира върху ролята на местната екосистема, инженерния талант и стратегическите комуникации в развитието и международното позициониране на високотехнологични продукти. Михаил Стефанов - експерт по стратегически комуникации и организационно развитие в „Аурубис България“ сподели своя опит в работата с организационна култура и устойчиви решения за хората в компанията, както и гледната си точка за това как комуникацията и вътрешната среда могат да подкрепят технологичните иновации и дългосрочното развитие на организациите. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралнотЛюбомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каквo отличава луксозното? - Как луксът е свързан с неравенствата? - Защо луксът е не само светлина, но и изкълчване? - Какъв е геополитическият залог на лукса? - Какво представляват карибската диалектика на захарта и тютюна? - Кога луксозното престава да бъде такова? - Как луксозното е свързано с притежаването и с преживяването? - Защо има имитации на луксозни продукти? - Как луксозните стоки се превръщат в парични единици? - Какво различава подправките от билките? - Кога онова, което е рядко, става луксозно? - Свързано ли е луксозното с религиозното? - Как вредата въздейства върху представата ни за това кое и какво е луксозно? - Кой определя кои стоки са луксозни? - Възможно ли е „скрито потребление“ и „интровертно“ консумиране на лукса? - Каква е връзката между луксозното и търговските марки (бранд идентичността)? - Има ли алтернатива луксозното?о значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков събират на едно място теми от медицината до енергетиката и климата – и показват как науката променя реалния свят. Започват с изненадващо откритие: може ли редовното кръводаряване да подобрява качеството на кръвните клетки и да намалява риска от заболявания. След това разглеждат ролята на чревния микробиом при множествената склероза и как конкретни бактерии могат да влияят върху развитието на болестта. Продължават с нов тип батерия на водна основа (включително с неочаквана съставка като тофу саламура), която обещава по-дълъг живот и по-голяма безопасност, както и с експериментална летяща вятърна турбина, която генерира енергия на голяма височина. Епизодът завършва с една рядко позитивна екологична новина – частичното възстановяване на Северното Аралско море и как целенасочени усилия могат да обърнат дългогодишна криза. Допълнителни материали: https://www.newscientist.com/article/2471573-giving-blood-frequently-may-make-your-blood-cells-healthier/?utm_source=Live+Audience&utm_campaign=2dfdd0081f-nature-briefing-cancer-20250313_COPY_01&utm_medium=email&utm_term=0_b27a691814-2dfdd0081f-499082723 https://www.facebook.com/profile.php?id=100064330524186&__cft__[0]=AZbkJrWOjQFLb6Xpw2QA05kgVTqG0kzqlnIh36Az1t44Pd-RsJvzrRzUxrl92K1IwWARijVtISQ133c-Et0Ka2Ho6ZKGDAX8O_Kdp4MvFAwLTBzOmCdS1I4FuNlWmW5SpH3FHOAlZCMiE9uwD95xG_n7vnXQvAFyRRnjBAve7jIwLA https://neurosciencenews.com/gut-bacteria-ms-29224/ https://interestingengineering.com/energy/chinas-water-battery-outlast-lithium https://www.livescience.com/technology/engineering/china-tests-worlds-first-megawatt-class-flying-wind-turbine-it-generated-enough-energy-to-power-a-house-for-2-weeks https://search.app/RBdxK За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е петият елемент след земята, водата, огънят и въздухът? - Кой е най-еротичният вятър? - Какъв е най-големият страх на Прашинко? - Каква е връзката между прахосмукачката и последният дъх на човека? - Кои са анемоите и имат ли права ветровете? - Може ли да притежаваме вятъра? - Има ли разлика между земята и вятъра? - Може ли да си създаваме изкуствен вятър? - Какво представлява т.нар. „втори вятър“? - Защо вятърът и морето ни карат да се чувстваме по по-особен начин? - Колко глагола можем да изброим, които са свързани с движение на въздуха? - Ще хванем ли вятъра или единственият вятър който ще имаме, е вятърът, произведен от изговарянето на нашите думи? - Каква е особената естетика на вятъра и защо той не е приятел на закона? - Можем ли да се впишем в „попътния“ вятър или сме обречени на нашата мания да контролираме природните стихии? „Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра? Допълнителни материали: - Ужасните приключения на Прашинко (приказка), Имант Зиедонис, издателство „Отечество“, Прев. Албена Методиева, 1989 (линк); - Въздухът и сънищата (книга), Гастон Башлар, 2007; - Ветрове (подкаст епизод), Вокс Нихили, Рацио, 23.03.2023 (линк). Представяне на госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.

Връщането на хора на Луната звучи като нещо, което вече сме правили. Но защо тогава се оказва толкова трудно? В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат какво реално се случва около мисиите Artemis – от планирания полет на Artemis II, който трябва да изпрати астронавти около Луната за първи път от над 50 години, до поредните технически проблеми, тестове и отлагания, които променят графика. И още: какви технически проблеми могат да спрат цяла мисия защо Луната отново е фокус (а не Марс) какво правят SpaceX, Blue Origin и Китай и защо днес космическите мисии не са по-лесни, а по-сложни Това е разговор за реалността зад космическите планове – между амбицията, технологиите и ограниченията. Говорим за това как работи самата мисия – 10-дневно пътуване около тъмната страна на Луната, защо е ключова стъпка към кацане и какво трябва да се случи преди това да стане реалност. Разглеждаме и защо NASA променя стратегията си, добавя допълнителни мисии и отлага кацането, въпреки първоначалните планове.

Този месец в inter alia се връщаме отново на темата за образованието, този път провокирани от новопредставена визия на Министерство на образованието и науката. Този път тя засяга не религия и добродетели, а особено важната тема за изкуствения интелект в класната стая. С предложението идват и промени в учебните програми, които все още са в процес на обществено обсъждане и можете да изпратите бележките си към МОН. В този епизод на inter alia гости са колегите от поредицата “Агент 001” - КИВ и Тулечки - които заедно с Васко разсъждават за: къде греши МОН в представите си за изкуствения интелект; можем ли да говорим за нова реалност в епохата на ИИ; ще направим ли третокласниците писачи на добри prompt-ове; най-важната роля на училището в оценяването ли е; за кого ИИ се явява най-добър помощник и на кого би пречил; идва ли краят на домашните работи; какъв особен проблем в академичните среди е констатиран заради чатенето на учени с ботове; има ли опасност ученикът да бъде заменен от ИИ. Изображението е част от картината “Уроци по пеене в училище в Холандия” (1907) на Макс Силбер (1871-1940). Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | . https://www.youtube.com/watch?v=FWtQddm9pz8

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо владетелят е свързан с Бога? - Имат ли държавата и правото свещен произход? - Кои са Левиатан и Бегемот? - Как оправдаваме съществуването на държавата? - Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват? - Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници? - Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме? - Защо обичаме Великите сили? - Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“? - Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“? - Как религиозните практики са свързани с международната сигурност? - Има ли по-велики сили зад държавите? - Морална философия или теория на икономиката? - Може ли да съществува „световен полицай“? Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо. Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало. Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне. Допълнителни материали: https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.html https://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5 https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodo https://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNA https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloning https://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/ https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.html https://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/ https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeon

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието. https://www.mon.bg/nfs/2026/01/pr27012026_vizia-ai-strategy-education.pdf https://www.mon.bg/project-document/proekt-na-zapoved-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-uchebni-programi-po-obsthoobrazovatelni-predmeti-za-xi-i-za-xii-klas/ https://www.mon.bg/dokumentatsiya/proekti-na-dokumenti/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Измислица или истина е историята? В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar's Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация? Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като: • Илюзия ли е достоверността, когато историята се разказва, преразказва и съхранява? • А илюзия ли е достоверността, когато историята се преработва от изкуството? • Превърнал ли се е Уилям Шекспир чрез творчеството си в своеобразен персонаж – ocoбено чрез филми като „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, „Анонимен“ на Роланд Емерих и „Хамнет“ на Клои Жао? • Дали пиесите на Барда са основна причина да възприемаме днес повече като фикция фигури като Гай Юлий Цезар? • Могат ли сериали като „Рим“ да развенчаят митичната осанка на древността? • Как изобразителното изкуство на творци като Жак-Луи Давид помага на Наполеон Бонапарт да изгради своя въздействащ имидж? • Бил ли е адекватно представян досега в книги и филми обичащият котките кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо? • C „да“ или с „не“ трябва да подхождаме към исторически компрометираните, но художествено издържани продукции на режисьори като Мел Гибсън („Смело сърце“), Ридли Скот („Гладиатор“) и Зак Снайдър („300“)? • Сложни личности като Винсент Вилем ван Гог могат ли да бъдат опознати и разбрани чрез комбиниране на литература, кино и лични архиви? • Кой е барон Франц Нопча фон Фелшьо-Силвас... и защо си струва да научим повече за него? • Смислени и правдиви ли са т. нар. woke сюжети? • Как иронията, самоиронията и карикатурата работят при велики разказвачи като Мел Брукс („Пламтящи седла“), Роуън Аткинсън („Черното влечуго“) и комедийната трупа „Монти Пайтън“? • Поради каква причина не можем да третираме собствените си национални герои по друг начин, освен канонично... и бихме ли могли някой ден да видим Васил Левски в схватка с чудовището от Лох Нес? • И още: от гениални майстори на четката (като Иван Айвазовски и Ждислав Бекшински) през средновековни владетелски фигури (като папа Инокентий III и херцогиня Елеонор Аквитанска) до неочаквани страдалци и герои на своите епохи (като Джефри Хъдзън и Абрам Ханибал) – кого би било любопитно да видим интерпретиран в изкуството, който не е бил досега адекватно или изобщо представян никъде?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са великаните и защо са важни в митологията и литературата? - По какво си приличат Одисей и Давид? - Злонамерени или глупави ли са гигантите? - Каква е причината за инфантилизацията на великаните в литературата? - Променя ли се образът на гиганта през Средновековието? - Великан ли е Александър Велики? - Каква е общото между великаните и транснационалните корпорации? - Съществуват ли великанки (скандинавските митологии, Бодлер и др.) и какво е значението на пола при великаните? - Защо законите не харесват великаните, както и великаните не харесват законите (Гаргантюа и Пантагрюел)? - Как се различават тенденциите по фолклоризация и монументализация на гигантските чудовища? - Съществува ли позитивен прочит на великаните? - Какъв е въглеродният отпечатък на Годзила? - Великан ли е холобионтът „Гея“ на Латур? - Какво обединява планините, статуите и пирамидите? - Идва ли времето на Великите (а не просто големи) езикови модели? Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Вокс нихили. Разговора може да чуете ТУК. Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

В новия епизод на Ratio Weekly поглеждаме към медицината на бъдещето – и тя изглежда едновременно впечатляваща и леко смущаваща. Разказваме за автономен хирургичен робот, който успешно извършва операция по отстраняване на жлъчен мехур, учейки се и адаптирайки се в реално време – стъпка към операционна, в която човекът може да е само пациентът. Говорим и за микроскопични безжични мозъчни импланти, които се инжектират в тялото, придвижват се сами до конкретна зона в мозъка и я стимулират прецизно – без скалпел, без отваряне на черепа. А накрая – неочакван биологичен обрат: бактерии, които могат да разграждат бъбречни камъни и да се превърнат в естествено, живо решение на болезнен проблем. Технологии, които до вчера звучаха като научна фантастика, днес вече са в лабораторията – и съвсем скоро може да бъдат в болницата.

В този епизод разговаряме с Адриан Чайковски — един от най-оригиналните и научно ориентирани гласове в съвременната научна фантастика и автор на Children of Time и десетки романи, които непрекъснато разширяват границите на въображението. Говорим за писането като занаят, а не като мистерия: дисциплината пред вдъхновението, ежедневната работа зад разказването на истории, изграждането на светове и навиците, които превръщат идеите в книги. Оттам разговорът преминава към науката, която захранва неговата фантастика — еволюцията, биологията, нечовешкия интелект и това какво всъщност означава да разпознаеш съзнание, когато то изобщо не прилича на нашето. =In English= In this episode, we sit down with Adrian Tchaikovsky — one of the most original and scientifically minded voices in contemporary science fiction, and the author of Children of Time and dozens of novels that constantly stretch the limits of imagination. We talk about writing as a craft rather than a mystery: discipline over inspiration, the daily work behind storytelling, worldbuilding, and the habits that turn ideas into books. From there, the conversation moves into the science that fuels his fiction — evolution, biology, non-human intelligence, and what it really means to recognize a mind when it doesn’t look anything like our own.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. „Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт. Допълнителни материали: Горгий (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979. Представяне на госта: Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.

В новия епизод на Ratio Weekly екипът разглежда как неочаквани детайли могат да променят всичко – от храненето ни до разбирането ни за болестите, еволюцията и екологичните кризи. Започват с изненадващо откритие в нутриционистиката: защо банановите смутита могат драстично да намалят усвояването на полезни полифеноли и как начинът на приготвяне на храната се оказва ключов за здравословния ѝ ефект. След това ни пренасят 99 милиона години назад във времето с уникално палеонтологично откритие – опашка на пернат динозавър, запазена в кехлибар, която дава безпрецедентен поглед върху структурата на перата и меките тъкани на тези животни. Продължават с обещаващ медицински пробив: нов подход за лечение на Алцхаймер, който възстановява способността на мозъка да се самопочиства и води до значително подобрение при експериментални модели. Епизодът завършва с тревожен екологичен анализ – как високопатогенният птичи грип е довел до масова смъртност при южните морски слонове и какви могат да бъдат дългосрочните последици за една от най-големите популации морски бозайници на планетата.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол". Допълнителни материали: Екаквотое | Yoan Zapryanov | Substack Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност? | Джонатан Хайд No Filter: The Inside Story of Instagram - Wikipedia Facebook: The Inside Story: Levy, Steven: 9780735213159: Amazon.com: Books Извън обхват | Евгени Черепов | Ozone.bg Dopamine Nation | Анна Лембке | Цена | Ozone.bg Stolen Focus • Johann Hari • Iztok-Zapad Publishing House Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо DONE

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Как и от кога психологизираме изкуствения интелект? - Какви човешки нужди и желания експлоатират големите езикови модели (LLM)? - Каква е разликата между халюцинация и конфабулация? - Как ни обгръща ИИ и защо прилича на… майка ни? - Защо се обръщаме към големите езикови модели и какво очакваме от тях? - Има ли ИИ несъзнавано? - Какво представлява Folie à Deux (споделена налудност)? - Какво би казал Лакан за големите езикови модели (дискурс на университета)? - Възможен ли е „едипов триъгълник“ с участието на LLM? - Има ли „друг“ в диалога с LLM и до къде може да ни доведе дигиталният нарцисизъм? - Как фигурата на Бащата е свързана с ИИ? - Може ли общуването с ИИ да ни доведе до самоубийство? - Един ли е ИИ на бъдещето? - Как навлиза ИИ в интимните отношения и идва ли окончателната смърт на… секса? В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас. Допълнителни материали: - How AI is rewiring childhood, The technology presents dazzling opportunities—and ominous risks (статия), The Economist, 04.12.2025 (линк); - Няма секс, а само порно… и това е добре (подкаст), Вокс нихили, Рацио подкаст, 26.06.2021 (линк);

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за сътресенията в космическата индустрия – от подготовката на NASA за мисията Artemis II и неуспехите на китайски ракети, до забавянето на ракетата Neutron на Rocket Lab и амбицията на Австралия да изгради собствен независим достъп до орбита чрез мащабна държавна инвестиция. След това ни пренасят към голям пробив във физиката – ключова стъпка към по-реалистичен и устойчив ядрен синтез, с потенциални последици далеч отвъд енергетиката. Завършват с впечатляващ медицински напредък: микрочип, имплантиран в окото, който възстановява централното зрение при пациенти с тежка форма на макулна дегенерация. Обсъждат как работи системата PRIMA, защо резултатите ѝ се смятат за исторически пробив и как подобни технологии променят границите на възможното в медицината. За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Споменато в епизода: Проблеми с космическите ракети (тук) (тук) Голямо откритие в немския стеларатор (тук) Чип в окото възстановява зрението при хора (тук) Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://www.patreon.com/c/ratiobg.