Ratio Podcast

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол". Допълнителни материали: Екаквотое | Yoan Zapryanov | Substack Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност? | Джонатан Хайд No Filter: The Inside Story of Instagram - Wikipedia Facebook: The Inside Story: Levy, Steven: 9780735213159: Amazon.com: Books Извън обхват | Евгени Черепов | Ozone.bg Dopamine Nation | Анна Лембке | Цена | Ozone.bg Stolen Focus • Johann Hari • Iztok-Zapad Publishing House Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо DONE

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Как и от кога психологизираме изкуствения интелект? - Какви човешки нужди и желания експлоатират големите езикови модели (LLM)? - Каква е разликата между халюцинация и конфабулация? - Как ни обгръща ИИ и защо прилича на… майка ни? - Защо се обръщаме към големите езикови модели и какво очакваме от тях? - Има ли ИИ несъзнавано? - Какво представлява Folie à Deux (споделена налудност)? - Какво би казал Лакан за големите езикови модели (дискурс на университета)? - Възможен ли е „едипов триъгълник“ с участието на LLM? - Има ли „друг“ в диалога с LLM и до къде може да ни доведе дигиталният нарцисизъм? - Как фигурата на Бащата е свързана с ИИ? - Може ли общуването с ИИ да ни доведе до самоубийство? - Един ли е ИИ на бъдещето? - Как навлиза ИИ в интимните отношения и идва ли окончателната смърт на… секса? В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас. Допълнителни материали: - How AI is rewiring childhood, The technology presents dazzling opportunities—and ominous risks (статия), The Economist, 04.12.2025 (линк); - Няма секс, а само порно… и това е добре (подкаст), Вокс нихили, Рацио подкаст, 26.06.2021 (линк);

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за сътресенията в космическата индустрия – от подготовката на NASA за мисията Artemis II и неуспехите на китайски ракети, до забавянето на ракетата Neutron на Rocket Lab и амбицията на Австралия да изгради собствен независим достъп до орбита чрез мащабна държавна инвестиция. След това ни пренасят към голям пробив във физиката – ключова стъпка към по-реалистичен и устойчив ядрен синтез, с потенциални последици далеч отвъд енергетиката. Завършват с впечатляващ медицински напредък: микрочип, имплантиран в окото, който възстановява централното зрение при пациенти с тежка форма на макулна дегенерация. Обсъждат как работи системата PRIMA, защо резултатите ѝ се смятат за исторически пробив и как подобни технологии променят границите на възможното в медицината. За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Споменато в епизода: Проблеми с космическите ракети (тук) (тук) Голямо откритие в немския стеларатор (тук) Чип в окото възстановява зрението при хора (тук) Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://www.patreon.com/c/ratiobg.

Това не е обичаен епизод на inter alia, а експеримент. През миналата година Васко е бил на пътешествие в Африка и сега е гост на себе си. От дневника, който си е водил и който ще прочете, можете да добиете (бегла) представа какво би могло да ви очаква на едно сафари, включително: - кой райски остров до Кения си заслужава да посетите и защо; - колко близо до природата те връща срещата с ловуващ хищник в дивото; - какво е чувството да се гледаш лице в лице със слон от метър разстояние; - коя важна сафари традиция по залез не бива да пропускате; - защо може да сложат масай на стража пред палатка ти цяла нощ; - случайни забавни впечатления от един различен свят. Историята е съпътствана и от авторски снимки, които разкриват някои от по-важните моменти от разказа. Картината на корицата е “Три леопарда” от Жак-Шарл Удри (1720-1778). Пишете ни коментар дали ви е интересно да слушате такива истории. Ако ви допада това, което правим, ударете едно рамо на

Египет и справедливостта“ [МААТ] (13.01.2026) Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Теодор Леков и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли богове, които „ядат“ справедливост? - От какво са се страхували древните египтяни? - Има ли място за субективните възприятия в съвременната наука? - По какво се различават древните от нас? - Какво е значението на ритуала за справедливостта? - Има ли разлика между космическата и политическата справедливост? - Ще надживеят ли пирамидите големите езикови модели? - Защо преминаването към желязото води света до войни? - има ли някой, който може да спре фараона? - Обичали ли са древните египтяни смъртното наказание? - Какво представлява сърцето и може ли да избира само своя път? - От къде идва перото на везните в съда след смъртта? - Кои са 42-те „смъртни“ гряха според древните египтяни? - Как хаосът заплашва справедливостта? - Как се съвместяват обективното доказване с ордалиите? В Древен Египет справедливостта не е закон или процедура, а космически ред, наречен Маат, който прави света устойчив и обитаем. Тя не се „прилага“, а се поддържа чрез ритуали и всекидневни практики, които възпроизвеждат равновесието, които държи света защитен от нахлуващия хаос. Срещу Маат стои Исафет – като разпад и загуба на света. Фараонът не е законодател, а медиатор, чиято задача е да „прави Маат“, т.е. да възстановява реда, когато той е застрашен. Справедливостта не се доказва чрез спор, а се разкрива като истина – най-ясно в съда на мъртвите, където сърцето само свидетелства за живота си. В днешния епизод разговаряме, доколкото ни позволява огромната дистанция във времето, за възгледите на древните египтяни относно справедливото и честното. Ако искате да се качите на „машината на времето“ и да потеглите с нас наистина дълеч назад, слушайте ни :) Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: - Текстове на пирамидите (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2025 (линк); - Скритото знание (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2004 (линк); - Религията на Древен Египет (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2007 (линк). Представяне на госта: Проф. д-р Теодор Леков е български археолог и историк, специализиран в областта на древноегипетската цивилизация и история. Той е познат със своите изследвания и публикации, които се фокусират върху египетската култура, религия и език. Теодор Леков е преподавател по египтология в Софийския университет, където споделя своите знания и опит с новите поколения студенти и изследователи. Участвал е в множество археологически експедиции и проекти в Египет, където е допринесъл за откриването и анализа на значими археологически находки.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за големия енергиен завой – как възобновяемите източници, най-вече слънцето и вятърът, вече успяват да изпреварят въглищата в глобалното производство на електричество и започват да покриват растящото потребление, което кара този преход да изглежда все по-необратим. След това се пренасяме към по-тревожната картина на планетата: как човешката дейност ни е вкарала в Антропоцена, как Земята губи част от естествената си устойчивост, и защо учените все по-често говорят за Planetary Boundaries – границите, отвъд които рискът от необратими промени расте. Специален акцент е океанът и темата за подкиселяването, което вече се разглежда като още един сериозен сигнал за натрупващ се глобален дисбаланс. Обсъждат данни, че пациенти с рак, които са били ваксинирани с mRNA ваксини преди имунотерапия, са показали по-добра преживяемост, което подсказва, че ваксините могат да „подготвят“ имунната система и да направят лечението по-ефективно. Разглеждат и още по-смел подход: използване на mRNA, доставена чрез липидни наночастици, за въздействие върху латентния HIV, който се крие в покойни клетки и остава една от най-големите пречки пред пълното излекуване. Идеята е вирусът да бъде „събуден“, за да стане видим за организма и терапиите – и потенциално елиминиран. И още... Допълнителни материали: Пробив на годината според Science: Възобновяемата енергия изпревари въглищата (тук) Световния океан необратимо се подкиселява (тук) Planetary Health Check (тук) Първата изцяло персонализирана генна терапия (тук) Рядко генетично заболяване излекувано още в утробата (тук) (тук) КОВИД ваксините помагат срещу рак (тук) (тук) Нов медикамент за малария със 100% ефективност (тук). иРНК технология за отстраняване за латентен HIV вирус (тук) Два нови медикамента срещу гонорея (тук)

Критични ли сте към кинокритиката? Плашещо ерудираните кино коментатори и патологични cinephiles Димитър Дринов и Павел „Пачето“ Симеонов гостуват на Благой Д. Иванов в студиото на Pop Script – един подкаст на Ratio, в който културата е популярна, но е и популярно поднесена, а в този конкpетен случай културата е филмова и е гарнирана с безобразно количество най-разнообразни примери. Темите също са богати, като някои от поставените въпроси са с наистина трудни, че понякога и с невъзможни отговори. Този филмарски епизод включва в програмата си: • Що е то критикуване на филми – анализ и контекст с елементи на лични мотиви • Критиката може ли да бъде изкуство? • Критиката може ли да бъде обективна? • Критиката може ли да бъде наистина ефективна? • Нарцисизмът пречи ли ни да оценяваме адекватно дадено произведение? • Моралът и релативизмът при художествените търсения • Класическите теоретици и историци, занимаващи се със седмото изкуство – от Зигфрид Кракауер през Андре Базен до Тодор Андрейков • Роджър Ибърт – първият кинокритик, удостоен с „Пулицър“ • Какво свързва философи като Лудвиг Витгенщайн, Ерих Фром и Жил Дельоз с киното? • Критиците, превърнали се в творци – режисьорите Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл от „Cahiers du Cinéma“ са сред стожерите на Френската нова вълна, но има и редица други примери, сред които са по-късните Питър Богданович, Пол Шрейдър и Пак Чан-уук • Режисьорите, които не са критици, но имат аналитично мислене и огромна филмова култура – Уди Алън, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Едгар Райт и Шон Бейкър • Режисьорите, които пишат за кино – важни книги, написани от творчески великани: „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн, „Уловеното време“ на Андрей Тарковски и „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Кьосеви Стоян Ставру обсъждат: - Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия? - Кой може да разбере Гуньо Адвокатина? - Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът? - Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали? - Защо литературата не харесва юристите? - Защо българите не вярват в държавните институции? - Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля? - Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата? - Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава? - Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм? - Има ли положителни примери на пишещи юристи? - Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане? - Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор? - Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите? В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти. Допълнителни материали: - Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк); - Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк); - Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк); - Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк); - Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк) Представяне на госта: Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.

В този епизод на Ratio Weekly правим голям обзор на най-важното от космическата 2025 — година, в която изстрелванията станаха повече от всякога, а надпреварата в орбита се усеща по-остро от години насам. Говорим за възхода на Blue Origin и дългоочаквания старт на New Glenn, както и защо това беше трудна година за NASA и за пилотираните мисии като цяло. След това се пренасяме на борда на МКС, където напрежението не липсва — от проблемите и трудните решения за NASA и Роскосмос, през добрите новини за Байконур и станцията, до моментите, в които се стига до спешни сценарии и евакуация на екипаж. Накрая гледаме напред — към завръщането на Луната и предизвикателствата като проблемите с топлинния щит, към новата ера в наблюдението на небето с Vera Rubin в Чили и новия „Супер-Хъбъл“, който очаква изстрелване. И завършваме с научните сензации: загадъчния обект 3I/ATLAS, най-силните свидетелства досега за възможен живот на екзопланета, и нови следи, които отново повдигат въпроса — имало ли е живот на Марс? Епизодът се реализира с подкрепата на StorPool Storage — българска компания, която разработва софтуер за съхранение на данни, използван от големи доставчици на хостинг и облачни услуги в над 30 държави. Ако сте софтуерен или DevOps инженер и търсите интересни технически предизвикателства, вижте повече на storpool.com/force.

В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика. Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код. Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ. Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство. Meta created ‘playbook’ to fend off pressure to crack down on scammers, documents show | Reuters https://www.instagram.com/reel/DOEOR2fkSoM/?igsh=azJ2YTRsYWtuY3o=> San Francisco Tech Pranksters Create Self-Driving Traffic Jam with 50 Waymos Calm Traffic Needs More Than Calm Driving Scientists Launch Wild New Project to Build a Human Genome From Scratch Synthetic E. coli with compressed DNA outsmarts viruses in radical genetic leap ‘My son genuinely believed it was real’: Parents are letting little kids play with AI. Are they wrong? | AI (artificial intelligence) | The Guardian ‘I realised I’d been ChatGPT-ed into bed’: how ‘Chatfishing’ made finding love on dating apps even weirder | Dating | The Guardian Man Kills His Mother After ChatGPT Reinforced Paranoid and Grandiose Delusions | Soelberg Analysis Open AI, Microsoft sued over ChatGPT's alleged role in fueling man's "paranoid delusions" before murder-suicide in Connecticut - CBS News Chatbot psychosis - Wikipedia Murder of Suzanne Adams - Wikipedia Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“? - Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ? - Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня? - Защо всички мразят „конската муха“ Сократ? - Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите? - Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ? - Как са свързани богохулството и развалянето на младежите? - Дали смъртта не е най-голямото благо? - Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ? - Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“? - Колко тежат 30 гласа? - Кой тича по-бързо: смъртта или низостта? - Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята? - Какви са паралелите между Сократ и Исус? - Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ? - Какъв е заветът на Сократ за неговите синове? „Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какви са аргументите за въвеждането на универсален базов доход? - Как автоматизацията трансформира труда, а продуктивността – света, в който живеят хората? - Идва ли времето за нова данъчна справедливост? - Какво ни предлага универсалния базов доход: сигурност без нужда да се работи или зависимост без възможност за истински избор? - Може ли индивидуалната дигитална рента да бъде използвана като политически стабилизатор? - Дали парите наистина са подходяща морална компенсация за загубата на смисъл? - Универсално ли е благото на безделието? - Искаме ли да живеем в свят, в който всички си „универсално“ доволни, но никой не е „индивидуално“ свободен? - Как благодеянието може да препятства порастването на децата? - Какви са рисковете от естетизацията на социалната неутрализация и защо трябва да бъдем внимателни към новите „меки“ форми на дисциплина? - Какво представляват т.нар. „теории за смислен човешки контрол“? - Как една представяна като социална политика може да се превърне в утешителен механизъм? - Какво представляват етическият допинг и инфлацията на смисъл? - Кой и какво легитимира идеята за въвеждане на универсален базов доход? - Може ли универсалният базов доход да бъде използван като форма на адаптация към новата реалност? - Каква е ролята на хуманитаристиката и нейните безпокойства и съпротиви при посрещането на прекрасния нов свят? - Кой са алтернативите на универсалния базов доход? Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.

В този специален коледен епизод, Кив и Никола правят ретроспекция на изминалата година през перспективата на темите в подкаста. Редовните слушатели ще могат да научат интересни неща от кухнята и колко слабо свързани са усилията и подготовката със реална гледаемост, а тези които слушат от по-скоро ще получат идеи кои епизоди са доказано добри и могат да се изберат да им отделят време. Освен към собствените си епизоди, Никола и Кив обсъждат най-значимите от годината теми за пресечените точки на технологиите и обществото през 2025. Ще научите за плановете на техно-утопистите как само ИИ ще работи и ще плаща безусловен базов доход на всички, защо почнахме да третираме социалните мрежи като цигари и докъде ще доведе заливащата ни вълна от AI Slop. Линкове Към епизодите и темите които Кив и Никола обсъждат: Анатомия на изкуственото същество [Agent 001, специален епизод на живо] AI Slop: генерирана от ИИ синтетична помия изведнъж заля мрежата, гост Александра Атанасова [Agent 001 #41] Как разследващите журналисти изобличиха империята на измамите, гост Мария Черешева [Agent 001 #31] Мозъчен упадък [Brainrot] [Vox Nihili със Стоян Ставру и гост Никола Тулечки] World Coin Партньори са Graphwise И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой са Чък и Джими Макгил? - Кога законът е храм и кога става цирк? - Има ли структурно унижение в адвокатските йерархии? - Какво става с братската любов, когато братята станат адвокати? - Кой е Кайн и кой е Авел? - Какво означава грижата в полето на юридическите услуги? - Какво се случва с маргиналите сред адвокатите? - Как адвокатската професия може да промени човека? - Възможно ли е да си добър човек и от двете страни на Закона? - Има ли граници в рекламата на една адвокатска практика? - Как и защо Джими Макгил се превръща в Соул Гудман? - Има ли място за Робин Худ в адвокатските среди? - Как се проваля Давид, след като вече няколко пъти е победил Голиат? - Кой е Джийн Такович и защо е… черно-бял? - Що за игра е правото и кой определя нейните правила? Сериалът „Better Call Saul“ започва като опит а се разкаже предисторията на „Breaking Bad“. Една от линиите, може би най-важната, проследява превръщането на дребния измамник Джими Макгил в морално компрометирания адвокат Сол Гудман. Но истинската тема е много по-дълбока. Тя е свързана с трансформацията на човешката идентичност в ритуалите на адвокатската професия, при което правораздаването не е само акт на свещенодействие и страхопочитание пред Закона, но и поле на постоянна импровизация, манипулация и етична ерозия. В настоящия епизод се съсредоточаваме върху отношенията на двамата братя Чък и Джими Макгил – чията драматична връзка разкрива редица особености, характерни за адвокатската професия. Ако искате да видите адвокатите в тяхната негероична същност и да чуете как Любо и Стоян анализират „Better Call Saul“ слушайте :)

Годината свършва, ние сме около масата и, изненадващо, имаме мнение. Говорим за идеи, книги, филми и събития от 2025, за компромисите, които не искаме да правим (но понякога правим), и за уроците от една шумна година. Разбира се, намесваме и науката – този път в компанията на философията, за да видим кой какви истории разказва и защо и двете са ни нужни. Накрая има и препоръки – за четене, гледане и интелигентно протакане по празниците.

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е нощната Мара? - Как кошмарът се различава от тревожния сън и нощният ужас? - Какви са най-често срещаните кошмари и средствата, с помощта на които можем да ги избегнем? - Може ли да сънуваме собствената си смърт? - Как работим с безизходицата на кошмара? - Можем ли да дописваме собствените си кошмари? - Защо гледаме като филмови произведения кошмарите на другите? - Какво правим, когато превръщаме кошмарите в пародия? - Гледаем ли е последния сезон на „Туинпийкс“? - Как кинематографията представя кошмара? - Какъв е кошмара на съществата, които се появяват в нашите кошмари? - Може ли Коледа да бъде кошмар? - Може ли епизод на Вокс нихили да свърши преди да е изтекъл един час от започването му?

Българска работа... ама хубава! Двама писатели – Благой Д. Иванов & Марин Трошанов – се събират в студиото на Pop Script, за да си поговорят за родната остросюжетна литература. Поводът е неоспоримият и впечатляващ бум на подобен тип произведения през 2025 г., сред които са „Общежитие за чудовища: Детето от пророчеството“ на Милен Хальов, „Мрак“ на Емил Минчев и „Ден преди смъртта“ на Станислава Сярова. Разговорът обаче се връща и назад – към прежни епохи, към диаболиците Атанас Далчев, Светослав Минков и Владимир Полянов, към научната фантастика от соц-времената (Любен Дилов, Петър Бобев и Агоп Мелконян), дори към издания като емблематичната „Дъга“, но и към по-късни списания със сходен формат. Един от акцентите са 90-те години на XX век, когато избуяват книгите-игри, начело с автори като Любомир Николов, отговорен и за превода на „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, но по същото време са и ранните опити в чистия хорър (Елена Павлова, Иван Д. Атанасов и Адриан Лазаровски). Макар този период да отшумява бързо и след него да настава временно затишие, през последните години се забелязва нещо, което започва като аномалия, но се утвърждава като тенденция. Ако проследим процеса и се опитаме да набележим генезиса и значимите етапи, ще се спрем на поредици с фолклорни и фентъзи мотиви, които стартират с прозиведения като „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов и водят до „Софийски магьосници“ на Мартин Колев. Днес, с триумфа на „Мамник“ на Васил Попов, на неговите продължения и адаптации, с трупащата се фен-база и с нарастващото доверие на читателите към българските писатели, може да се каже, че имаме основания за оптимизъм. Поне в това са убедени другарите по перо Иванов, автор на „Опасни сказания“, и Трошанов, автор на „Сказание за Карина и Габриел“, които дават безчет примери, изсипват аргументи и похвали, а включват в разговора също преводачи и художници, издатели и редактори. Приятно гледане и не по-малко приятно четене! #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Що за морска риба е торпедото? - Има ли разлика между мъжката и женската добродетел? - Какво общи имат геометричните фигури с обяснението на добродетелта? - Трябва ли според Сократ (Платон) да се преподават добродетели в училище? - Наистина ли добродетелта НЕ е в това „силно да желаеш прекрасното и да си способен да го постигнеш“? - Каква е ролята на припомнянето при добродетелта? - Как разпита на един роб може да бъде доказателство за съществуването на човешката душа? - Разум ли е добродетелта и може ли да се постигне с учене? - Какво правят „учителите по добродетел“? - Кой е Анит (Апология) и защо се явява тук (Менон)? - Какво показва това, че синовете на най-добрите често са неспособни да бъдат добродетелни? - Каква е разликата между правилно мнение и знание? - Кой връзва люлеещите се статуи на Дедал? - Какво представлява умението за налучкване и защо съдиите „ту улучват, ту не“? - Кои са онези, които са вдъхновени и екзалтирани от бога? - Как добродетелта е свързана с божията учат? - Кой се сенките измежду нас? Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Съдията и изкуственият интелект (VII-и научен семинар, 29.10.2025) запис Място на провеждане: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски” Участници с научен доклад: Георги Илиев, Николай Генов, Стоян Ставру Седмата среща на семинара „Литература и право“ с тема „ Съдията и изкуственият интелект“ подвига въпроса за ролята на изкуствения интелект в правосъдието и съдебния процес. Фокусът този път пада върху приложението на ИИ при анализ на доказателства, автоматизация на правни изследвания и подпомагане на съдийските решения. Целта е да се анализират ползите и рисковете от интегрирането на технологиите в съдебната система, с акцент върху запазването на човешкия фактор в съдебните решения. Лектори ще бъдат: Георги Илиев (Институт за литература при Българска академия на науките), Николай Генов (Институт за литература при Българска академия на науките) и Стоян Ставру (Институт по философия и социология при Българска академия на науките). Модератор ще бъде Камелия Спасова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

В този епизод на Ratio Weekly разглеждаме колко изобретателна може да бъде природата — и колко креативни се налага да стават учените, за да я разберат и опазят. Ще отидем до блатата на Флорида, където екологичната криза с инвазивните бирмански питони е довела до създаването на необичаен научен инструмент: плюшени „робо-зайци“, които имитират топлина, движение и дори миризма, за да примамват едни от най-трудно откриваемите хищници в САЩ. Ще се пренесем и в света на медицинските загадки с историята на рядка, но изключително опасна алергия към червено месо, отключвана от ухапване от кърлеж. Разглеждаме как една малка молекула може да обърне живота на човек и защо този синдром често остава неразпознат, докато не доведе до сериозни последствия. Накрая стигаме до суровото крайбрежие на Намибия, където шепа пустинни лъвове са пренаписали правилата на оцеляването, изоставяйки традиционния си лов, за да се превърнат в единствените в света морски лъвове — хищници, които ловуват тюлени по бреговете на Атлантическия океан. Ако сте софтуерен или DevOps инженер имайте предвид, че StorPool търсят хора за техния екип. Отворените позиции са няколко и можете да ги намерите на storpool.com/force В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support