Ratio Podcast

В този епизод на Ratio Weekly разглеждаме колко изобретателна може да бъде природата — и колко креативни се налага да стават учените, за да я разберат и опазят. Ще отидем до блатата на Флорида, където екологичната криза с инвазивните бирмански питони е довела до създаването на необичаен научен инструмент: плюшени „робо-зайци“, които имитират топлина, движение и дори миризма, за да примамват едни от най-трудно откриваемите хищници в САЩ. Ще се пренесем и в света на медицинските загадки с историята на рядка, но изключително опасна алергия към червено месо, отключвана от ухапване от кърлеж. Разглеждаме как една малка молекула може да обърне живота на човек и защо този синдром често остава неразпознат, докато не доведе до сериозни последствия. Накрая стигаме до суровото крайбрежие на Намибия, където шепа пустинни лъвове са пренаписали правилата на оцеляването, изоставяйки традиционния си лов, за да се превърнат в единствените в света морски лъвове — хищници, които ловуват тюлени по бреговете на Атлантическия океан. Ако сте софтуерен или DevOps инженер имайте предвид, че StorPool търсят хора за техния екип. Отворените позиции са няколко и можете да ги намерите на storpool.com/force В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

In this episode, Kiv and Tulechki sit down with Ivan Gligorijevic (CEO & Co-founder, mBrainTrain) and Teodor Vakarelsky (Bulgarian Academy of Sciences) to talk about brain-computer interfaces and their work in the VIBraTE EU 🇪🇺research projet (g.a 101086815). We cover what EEG can actually measure today, where it’s already being used (medicine, research, wearables), and why “reading thoughts” is still way harder than people think. We also compare non-invasive EEG to invasive implants—and what each approach can realistically deliver. In the second part, we dig into the real engineering problem behind implants: the brain is soft, moving, and viscoelastic, while electrodes are rigid—leading to tissue damage, inflammation, and scar tissue that breaks long-term performance. That’s where VIBraTE comes in: modeling these interactions to design safer, longer-lasting interfaces. At the end, we go full sci-fi: if we solve the biology and the bandwidth, what does a future with brain-AI integration look like—and what are the privacy and ethics risks we’re walking into? В този епизод Кив и Тулечки разговарят с Иван Глигориeвич (CEO и съосновател на mBrainTrain) и Теодор Вакарелски (БАН) за работата им по европейския проект VIBraTE 🇪🇺 (g.a 101086815). Разглеждаме какво всъщност може да измерва EEG днес, къде вече се използва (в медицината, научните изследвания, преносимите устройства) и защо „четенето на мисли“ все още е много по-трудно, отколкото хората си представят. Сравняваме и неинвазивното EEG с инвазивните импланти — и какво реално може да се постигне с всеки от двата подхода. Втората част навлизаме в истинския инженерен проблем при имплантите: мозъкът е мек, подвижен и вискоеластичен, докато електродите са твърди — което води до увреждане на тъкан, възпаления и образуване на белези, които влошават дългосрочната работа. Тук се намесва VIBraTE: проектира модели на тези взаимодействия, за да се създадат по-безопасни и по-издръжливи интерфейси. Накрая преминаваме към чиста научна фантастика: ако решим проблемите с биологията и капацитета за предаване на данни, как би изглеждало бъдещето с интеграция между мозък и изкуствен интелект — и какви рискове за личната неприкосновеност и етиката вървят с него? #links: VIBraTE project page: http://vibrate-project.eu/ https://mbraintrain.com/ https://www.linkedin.com/in/teodor-vakarelsky/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои е Фауст и как е свързан с немския национализъм? - Съществувал ли е Фауст? - Как Гьоте променя народния мит? - Кой е Фауст и защо към него проявяват интерес както Бог, така и Мефистофел? - Защо „Мефистофел“ често „се бърка“ с „Аристотел“? - Как безкрайното стремление подменя благодатта с договор? - Колко налудност има във „Фауст“ на Гьоте? - Защо договорът с Мефистофел е пра-матрица на приложната етика? - Как договаряме със злото, превръщайки го в наш партньор в етиката и извън нея? - Какво се крие зад „Фаустовския дух“ на капитализма? - Какво ще стане, ако спрем? - Какво дължи облигационното право на Гьоте и в частност на „Фауст“? - Как да институционализираме Дявола? - Кои са лемурите и защо са важни? - Защо Бог в крайна сметка спасява душата на Фауст? Фауст е една от най-емблематичните фигури в европейската култура – архетип на човека, който в стремежа си към познание и власт над света сключва сделка с дявола. Произходът на образа е немски, но неговото влияние обхваща почти всички европейски литератури, философии и изкуства. След Марлоу Гьоте е най-известния интерпретатор на мита за странстващия алхимик, астролог и маг от южна Германия, обвиняван в черна магия. Как този образ се е превърнал във фундаментален архетип на модерния човек и защо такова чудовищно произведение като „Фауст“ на Гьоте е станало част от немския литературен канон – това е центърът на днешният епизод. Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: - Фауст (книга), Гьоте, прев. Любомир Илиев, 2024 (линк). Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg Споменато в епизода: Новият бустер на Starship се взриви при тест под налягане (тук) Авария на Байконур след изстрелване на СОЮЗ (тук) (тук) От НАСА обявиха, че следващата мисия на Boeing Starliner ще е без екипаж) (тук) Южнокорейската космическа ракетата Nuri (Нова по-голяма версия на NewGlenn Да превърнем отпадъчната пластмаса в парацетамол (тук) В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки, заедно с гост Александра Атанасова, си говорят за slop– евтината генерирана от ИИ синтетична помия залива мрежата и бавно превръща интернет в конструирана реалност. Говорим защо изобщо трябва да ни пука за ИИ-генерираното съдържание – колко е, къде е, как платформите го възнаграждават с пари и внимание, и как от мотивационни клипчета с Тръмп и Мъск стигаме до дълбоки фейкове с „плачещи украински войници“ и комерсиални дезинформационни ферми. Обсъждаме как AI slop се използва едновременно за кликбейт, измами и пропаганда – от TikTok и YouTube до мрежи, свързани с Русия и Китай – и какво общо има всичко това с enshittification и „AI канибализъм“ в мрежата. Обсъждаме понятието „slopaganda“ и разглеждаме таксономията на AI slop – експресивно срещу подвеждащо, социално-политическо срещу чисто монетизирано съдържание. Ще чуете защо негативните емоции се оптимизират от алгоритмите, как гневът пътува по-бързо от радостта и как масовото синтетично съдържание претоварва вниманието и разяжда доверието в това, което виждаме онлайн. Накрая се питаме дали хората изобщо различават, че гледат AI – и дали изобщо ги е грижа: от „mere exposure“ ефекта и спада на скептицизма до технологичната паника около изборите и чатботовете, които неволно усилват пропаганда. Накрая питаме какво става с интернет, когато моделите започнат да „ядат“ собствения си slop, има ли път назад от тази автофагия на съдържанието и как всеки от нас може да се ваксинира срещу slopaganda. Блога на Александра: https://socialmediapsychology.eu/ https://artsmart.ai/blog/ai-generated-content-statistics-2024 How racist AI Facebook posts made one Sri Lankan influencer… | TBIJ https://indicator.media/p/a-tentative-taxonomy-of-ai-slop Musk & Trump AI motivational slopaganda got 700 million TikTok views Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са Осите и защо пият „съдийско мляко“? - Кой е Аристофан и защо е имал „проблеми“ с Клеон? - Каква е разликата между квероланта и съдофила? - Какво подхранва съдийската страст на Клеонофил? - Как публичният процес се превръща в „домашно“ правосъдие? - Как ериниите се превърнаха в оси и защо осите да са нещо… „лошо“? - Защо рендето е основен свидетел на обвинението срещу Лабет? - Защо му е петел на съдебния заседател? - Как членовете са свързани с правосъдието? - Кой подмени вотът? - Има ли нещо, което може да умилостиви жадния за „кръв“ (вина, присъда) Клеонофил? - Как се яде сладко „процес със кисело“? - Как ревностният съдебен заседател се превърна в хулиган? Разговора може да чуете ТУК. Комедията „Осите“ (Σφῆκες) на Аристофан, поставена за първи път през 422 г. пр.н.е., е сатира на съдебната система в Атина и прекомерната зависимост на гражданите от съдебните дела като средство за социален и политически контрол. Тя осмива атинските съдилища и особено старите граждани, които посвещават живота си на ролята на съдебни заседатели. Клеонохул се опитва да убеди баща си, че животът на съдебен заседател не е толкова престижен и доходоносен, колкото той си мисли. За да направи това, той му предлага да му организира домашен съдебен процес срещу куче за това, че е отмъкнало сиренце. Това пародира действителните съдебни процеси в Атина, като поставя различни въпроси и към съвременното правосъдие. Ако се чудите на къде може да отиде разговорът, слушайте ни. Допълнителни материали: - Осите, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Народна култура, 1985 (линк). Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

В този епизод обсъждаме мистериозния обект 3I/ATLAS и неговите странни характеристики, които озадачават астрономите. Разглеждаме различни възможни обяснения — от природни феномени до спекулативни идеи като технологични ускорители, контролиращи движението. Ще се спрем на наблюденията на такива обекти, които ни помагат да разкрием началните условия за образуването на планетни системи. Споменато в епизода: 3I/ATLAS - Мистерията продължава (тук) (тук) (тук) Галин Борисов по темата (тук) Друга комета се взриви (тук) Първият медикамент за малария от десетилетия насам с 99+% ефективност (тук) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/743 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вече цяла година Министерството на образованието и науката генерира идеи и активно променя облика на училището, но не непременно за добро. Макар безпрецедентно много хора да са ангажирани в дебата за бъдещето на образованието, все още основните предложения се въртят около забрани и връщането към остарели и консервативни подходи, далечни на нуждите на времето. В този епизод на inter alia гост на Васко е д-р Женя Лазарова, невроучен и ангажиран с образователния дебат днес експерт. С нея говорят за: кои са компетентностите да бъдещето; каква е ролята на общуването в училище; какви категории социално-емоционални умения има; можем ли да заменим толерантността с разбиране; колко важно е изграждането на нагласа за растеж; каква роля трябва да заема училищният психолог; как да заменим авторитарното с авторитетно възпитание; защо е важно да заменим забраните с поставяне на граници. Преди основния разговор се появява Снежи със стихийната си книжна рубрика, в която този път ни разказва повече за… бъдещето. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на ratio.bg/support. Гледайте с видео тук: https://youtu.be/YBNJYf4DJ80 #about #podcast В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Днес Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Ло-ли-та и защо е „в мъгла“ (Хейз)? - Кое е скандалното в романа „Лолита“ на Владимир Набоков? - Кои са „крилатите съдебни заседатели“, към които се обръща Хумберт Хумберт? - Кой е ненадеждният разказвач и как се различава от ненадеждният автор? - Може ли красивият език да оправдае отвратителното действие? - Защо Долорез в крайна сметка се жени за Шилер? - Как нагонът за игра свързва Шлегел с Хегел? - Какво представлява металепсисът и може ли герой да спори пред автора си, че не е просто негова измислица? - Виновен ли е Куилти? - Какво мисли Рорти за безразличието на Хумберт Хумберт? - Какво обичат нимфолептите? - Какво обединява Набоков и Оруел? - Каква е разликата между либерала и ироника? - Възможен ли е смисъл отвъд определена степен на красота? - Какво представляват апосиопезата и анаколутонът и защо са важни за Набоков? Романът „Лолита“ на Владимир Набоков е публикуван за пръв път на английски език във Франция през 1955 г. Той представя разказа на Хумберт Хумберт, професор на средна възраст, който похищава 12-годишната Долорес Хейз (Лолита), дъщеря на неговата хазяйка. След като се жени за майката на Долорес и тя умира, Хумберт подлага Лолита на сексуално насилие, докато пътуват из Съединените щати. Въпреки че обикновено разговорите върху „Лолита“ се съсредоточават върху въпроса доколко естетическата виртуозност (красотата на езика) може да прикрие етическия порок (грозотата на деянието), настоящият епизод на Вокс Нихили не се ограничава с това. Ако искате да разберете защо „Лолита“ не е порнографско произведение, а интелектуална провокация, чиято форма е поне толкова важна колкото и нейното съдържание, слушате ни :). Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/vdlHnPug2Q0 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-256/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Тази седмица космосът буквално ни дърпа за яката, в новия епизод ще чуете: - New Glenn успешно изведе в космоса мисията на NASA – ESCAPADE. Това е важна крачка за Blue Origin: първи орбитален полет на ракетата и стабилно приземяване на бустера. Марсовата мисия цели да изследва взаимодействието на слънчевия вятър с атмосферата на планетата — ключов фактор за това как Марс е изгубил магнитното си поле. - ЕКА и SpaceX поставиха в орбита Sentinel-6B. Новият сателит ще наблюдава морското равнище с изключителна точност и ще дава критични данни за климатичните промени. Това е продължение на мисия, която ще играе централна роля за разбирането на глобалните промени през следващото десетилетие. - Китайският екипаж, останал временно без транспорт, вече е успешно прибран. Технически проблем забави процедурата, но екипажът се върна безопасно, което е важен тест за устойчивостта на китайската космическа програма. - Археолозите предлагат нов поглед към строежа на пирамидите. Ново изследване предполага, че древните египтяни са използвали хидравлични подемници — технология, която би обяснила как са били повдигани огромните каменни блокове. Това добавя още един пласт към разбирането ни за инженерната култура на древността. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/Kh2rAn_bVQc Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-278/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Георги Христов и Сиянна Лилова от Правен Интелект – български стартъп, който разработва асистент с изкуствен интелект за българско право и променя начина, по който работят юристите у нас. Говорим за това как двамата стигат до идеята за Правен Интелект, какво ги е подтикнало да създадат AI инструмент, пригоден за българското законодателство. Обсъждаме и как реагират адвокатите, как изглежда дигиталната идентичност, както и как е уредено всичко това по света. Във втората част влизаме в детайли: как работи Правен Интелект отвътре, как се различава от класическите правно-информационни системи, как извличат източници, как правят RAG и защо изобщо Big Law трябва да започне да мисли за SEO… но в правния смисъл. В третата част се гмуркаме в по-философската посока – юристите на бъдещето, ИИ адвокати и съдии, техноутопии и дали ИИ може да бъде адвокат и законодател. Гледайте с видео тук: Допълнителни бележки: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-42/ Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро. Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

„Няма нищо по-измамно от очевидния факт!“ Това твърди прочутият Шерлок Холмс в разказа „Загадката на долината Боскум“, който излиза от печат за първи път през есента на 1891 г. в британското месечно издание „The Strand Magazine“. Автор на произведението е гениалният писател Артър Конан Дойл и тъкмо той е темата на настоящия брой на знаменития, заострен и зрелищен видео подкаст „Pop Script“, в който водещият Благой Д. Иванов кани компетентни хора, с които обсъжда разнообразието в културата и изкуството. Този път въпросните компетентни хора са Емил Минчев (писател и преводач, автор на поредицата за детектива Бънк Ромеро) и Зорница „Зузи“ Аспарухова (журналист и кинокритик), които освен че са диви почитатели на родения в Шотландия класик, са също начетени, очарователни и артикулирани. Разговорът минава през всякакви аспекти от живота, творчеството и мирогледа на Дойл, например: • Защо един офталмолог решава да зареже медицината и да се посвети на литературата • Кои са неговите предходници в криминалната проза – от Едгар Алън По до Уилки Колинс • Кои са неговите наследници – от Дашиъл Хамет през Агата Кристи до Реймънд Чандлър • Kaкво прави „Баскервилското куче“ толкова велика творба • Кой е проф. Джордж Челинджър, когото срещаме в книги като „Изгубеният свят“, „Отровният пояс“ и „Страната на мъглите“ • Рационализъм срещу ирационализъм – парадоксите в личната философия на Дойл, от логика и здрав разум до спиритуализъм и суеверия • Аферата с горските феи от Котингли и особената дружба с илюзиониста Хари Худини • Любими филми, сериали и книги, вдъхновени от белетристичното наследство на Дойл • Какви са предсмъртните думи на Дойл? В края на дискусията тримата заделят няколко минути, които са off-topic, но пък са посветени на друга любима тема: „Франкенщайн“ на Мери Шели, като повод за този завой е актуалната екранизация, дело на Гийермо дел Торо – става или не става обаче тази въпросна екранизация? Всичко това – в новия „Pop Script“! Гледайте с видео тук: https://youtu.be/itHoVuuCE_s _______________ #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод Любо, Стоян Ставру и Дарин Тенев се впускат в един разговор за негативността. - Каква е връзката на шопския инат с Дионис? - Какво казваме, когато казваме „не“? - Има ли едно „не“ или „не“-тата са много? - Какво представлява отрицанието като логическа операция (Фреге)? - Що за утвърдителна сила има отрицанието (Бергсон)? - Как изтласкването се различава от отричането и какво означава да сънуваш „не-майка“ си (Фройд)? - Има ли пред-предикатно отрицание (Хусерл срещу Хайдегер)? - Как изглежда подарък, в който има верига от сложени една в друга подаръчни кутии? - Действие ли е отрицанието (Хегел)? - Може ли отрицанието да е потенциалът във всяко нещо? - Възможно ли е отрицание без предхождаща го утвърдителна теза? - Как работи правото с отрицанието (отказът от права, забраната, санкцията…)? - Защо жълтата светлина на светофара е еротична („все още не“)? - Помага ли ни езикът? Разговорът се преплита с диалога между Каравелов и Ботев, а след това препраща към редица мислители на 20-и век само за да ни покаже, че да кажеш „Не!“ всъщност е доста сложно и дори объркано послание. Не на войната! Не на Европейския съюз! Не на еврото! Не на … Но как отрицанието се различава от протеста, отказът – от ненавистта? Колко различни форми може да има нашето „не“ и нашето „да“? До къде ще стигнем, когато разполагаме само (?) с „Не“ или само с „Да“? Защо негативността може да бъде по-добрата алтернатива от „токсичната позитивност“ и кое прави светът достатъчно богат, за да има място в него и за човешката свобода? Ако сте негативно настроени, слушайте ни :) Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/s8JQsEjy4S8 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-255/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Гмуркаме се в един по-нестандартен епизод на Ratio Weekly, където освен любимите ни Петко и Никола, може да чуем и още двама специални гости. Димитър Христов - Уинки е един от малкото активни български пещерни водолази, доц.Бойко Неов е молекулярен биолог от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН). Чуйте разговора с тях за да научите: Що е това пещерно гмуркане? Каква трагедия се случва в пещерата Plura в Норвегия и как успяват да извадят телата на жертвите? Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/uEAM2nI_s8s Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-277/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В Ratio Special говорим по темата за нашето здраве, като в епизода ще може да чуете проф. д-р Калоян Давидов. Разговаряме за мъжкото здраве, ще начертаем пътя на пациента, ще засегнем разбира се и темата за рака. Проследяваме прогреса в медицината и разглеждаме някои смъртни диагнози, които вече са напълно лечими. Проф. д-р Калоян Давидов е първият български хирург оперирал простата с лазер. През 2016г. е сертифициран за работа с хирургичната роботизираната платформа Da Vinci и в екип осъществява над 700 операции за рак на простатата, доброкачествени и злокачествени операции на бъбрека, рак на пикочния мехур и пластични реконструкции на пикочопроводите. Той е първият български уролог посочен за обучаващ хирург в образователната програма на фирмата производител на робота Da Vinci. Автор е на монографична книга на тема Роботизирани органосъхраняващи операции при рак на бъбрека. Гледайте и на видео тук: https://youtube.com/live/kzF3jUpKTPE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Къде е Нараяма и кой ходи там? - Кое е общото между Нараяма и Вълшебната планина? - Защо почти никой не знае кой е Приам (Илиада)? - Как зъбите са свързани със старостта? - Какво се случва със желанието, когато спираме да бъдем желани? - Можем ли да умираме спокойно без ритъма на традициите и вярата в безсмъртието на човешката душа? - Виновни ли сме пред своите умиращи родители? - Можем ли да направим нещо, когато някой умира пред очите ни (Левинас)? - Кой получава призовки от Страшния съд? - Какво представляват бременните старици (Бахтин)? - Може ли да живеем в долницата си? - Кое е за предпочитане: да умреш сам, заедно с човека, с когото си споделял своята младост, или пък заобиколен от институционална грижа? - Каква е разликата между „достойната смърт“ и „достойното умиране“? В днешният епизод продължаваме тема, която ни е вълнувала и в други епизоди на Вокс нихили: ЕР429 „Старост“ (19.06.2023) и ЕР700 „Граите [РАДИКАЛНАТА СТАРОСТ]“ (07.05.2025). Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/UoEgwd92MwE Допълнителни материали: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-254/ За госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Науката отново доказва, че реалността е по-странна от фантастиката. В новия епизод Никола и Петко са подбрали пъстра палитра от научни новини, в които границата между технологии и биология се размива. - Може ли AI да създаде вирус, моделиран от алгоритми? - Медицинско чудо или невероятен напредък - как лекарите връщат зрението на пациент, имплантирайки зъб в окото му? - Как една мравка-кралица чупи всички правила на биологията? Слушайте ни за седмичната си доза наука! Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/RnIM5_BpJcM Бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-276/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Виктор Сендеров – биоинформатик, изследовател и експерт по вероятностни програмни езици, който днес се занимава с архитектура на данни в Graphwise. Темата е сериозна: безопасността на изкуствения интелект и рискът от AGI – онзи хипотетичен суперинтелект, който може да надмине човека не само в мисленето, но и в целеполагането. Говорим за „големия разлом“ в AI света – алармистите, които предупреждават, че AGI може да унищожи човечеството, срещу ускорителите, които вярват, че развитието му е неизбежно и дори желано. Разглеждаме идеите на фигури като Юдковски, Бострьом, Хинтън, Бенджио и Алтман – и питаме: спорят ли те за целите или просто за това колко бързо да вървим към тях? Във втората част влизаме в дълбоките води на рисковете – от грешно подравняване и злоупотреба до системна нестабилност. Обсъждаме защо фразата „ако някой го построи, всички умираме“ не е просто драматична, а логическо следствие от определен тип интелект. И питаме: какви са бавните, невидими опасности на AI – тези, които няма да ни унищожат за ден, но могат да подкопаят обществото ни отвътре? Накрая търсим изхода – от научната дипломация и управлението на риска, през нови подходи като невросимволичен AI и вероятностно програмиране, до идеята за „достоен наследник“ – интелект, на когото бихме поверили бъдещето. Ще чуете дали според Виктор изобщо можем да контролираме изкуствения интелект – или просто трябва да се научим да живеем с нещо по-умно от нас. Гледайте с видео тук: https://youtu.be/X2_xEveWGkM Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

В този епизод Любомир Бабуров, Стефания Каменова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява „ДНК на околната среда“? - Как изследването на биоразнообразието е свързано с разкриването на престъпността? - Има ли ясни граници човешкото тяло и от къде започна неприкосновеността? - Притежаваме ли генома си и може ли да се откажем от неговата неприкосновеност? - Каква част от индивида остава след него във въздуха? - Каква е разликата между ДНК-аурата и човешката миризма? - Каква е разликата между ДНК-скенера и наблюдението с видеокамери? - Какви са разумните очаквания на човек, когато преминава през публично пространства, и как те се променят с развитието на науката и технологиите? - Може ли да ни идентифицират по „отпадната“ ДНК, която оставяме докато тичаме боси по плажа? - Колко време оцелява „остатъчната“ ДНК във водата на една река? - Може ли анализът на „околната“ ДНК да бъде използван за последяване на етнически групи, включително бежанци, емигранти и пр.? - Какво могат да научат за нас застрахователните компании, ако просто разполагат с нашия… „дъх“? - Какви рискове крие демократизацията на науката и може ли инструментите за анализ на „ДНК на околната среда“ да се превърнат в основа на нов тип биологични оръжия? ДНК на околната среда е генетичен материал, който всички организми, включително хората, постоянно изхвърлят в почвата, водата и въздуха. Тази технология обещава революция в екологията и опазването на биоразнообразието, но и повдига сериозни въпроси относно съгласието, поверителността и възможността за генетично наблюдение. За разлика от пръстовите отпечатъци, които фиксират моментно и локализирано присъствие, ДНК на околната среда (eDNA) е дифузна и смесена следа. Подобно на миризмата, тя е летлива и се разнася в пространството, но за разлика от нея може да бъде стандартизирана и използвана за индивидуална идентификация. За разлика от видеонаблюдението, което регистрира присъствието на човека в определено пространство, ДНК на околната среда е част от разпръснатия биологичен „облак“, оставен след отсъстващото тялото. ДНК на околната среда се оказва на пресечната точка между биоразнообразието и криминалистиката: инструмент за проследяване на редки видове и същевременно нова форма на биометричен отпечатък. В настоящия разговор се опитахме да представим както част от проблемите, свързани с демократизацията на молекулярната екология, тата и възможните отговори на въпроса как бихме могли да използваме ДНК на околната среда като ресурс за общото благо, без да изгубим правото си на неприкосновеност. Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/Ygnu_lVCtvw За госта: Гл. ас. д-р Стефания Каменова е молекулярен еколог в Националния природонаучен музей към БАН. Нейните научни интереси са свързани с изследване на биоразнообразието посредством модерни методи като ДНК на околната среда (eDNA) и геномика. === За подкаста #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

В новия епизод се впускаме в три блестящи пробива на науката: - За първи път: експериментално генетично лечение успява да забави прогресията на Хънтингтънова болест - с впечатляващи до 75 % резултати. - Новите контактни лещи позволяват на човешкото око да „вижда“ невидима досега светлина — инфрачервена, с наночастици, които преобразуват дълги вълни към видими. - Капки за очи (с комбинация от пилокарпин и диклофенак) предлагат алтернатива на очилата при пресбиопия — клинично доказано, с резултати до две години. Какво общо имат тези открития? Те показват как биологията, оптиката и технологиите преподреждат границите на човешките възможности — от лечение на „неизлечими“ болести до разширяване на сетивата ни и преосмисляне на възрастовите ограничения. - Какво значи за човека, ако болест, считана за неизбежна, вече може да се забави? - Какво ще означава за „нормалното“ зрение, ако можем да виждаме невидимото? - И какво се променя в ежедневието ни, ако очилата и неудобствата им могат да останат в миналото? Слушайте ни за седмичната си доза наука! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/ratio-weekly-275/ Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/UgA9fSkBoUw