Ratio Podcast

Този месец в inter alia се връщаме отново на темата за образованието, този път провокирани от новопредставена визия на Министерство на образованието и науката. Този път тя засяга не религия и добродетели, а особено важната тема за изкуствения интелект в класната стая. С предложението идват и промени в учебните програми, които все още са в процес на обществено обсъждане и можете да изпратите бележките си към МОН. В този епизод на inter alia гости са колегите от поредицата “Агент 001” - КИВ и Тулечки - които заедно с Васко разсъждават за: къде греши МОН в представите си за изкуствения интелект; можем ли да говорим за нова реалност в епохата на ИИ; ще направим ли третокласниците писачи на добри prompt-ове; най-важната роля на училището в оценяването ли е; за кого ИИ се явява най-добър помощник и на кого би пречил; идва ли краят на домашните работи; какъв особен проблем в академичните среди е констатиран заради чатенето на учени с ботове; има ли опасност ученикът да бъде заменен от ИИ. Изображението е част от картината “Уроци по пеене в училище в Холандия” (1907) на Макс Силбер (1871-1940). Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | . https://www.youtube.com/watch?v=FWtQddm9pz8

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо владетелят е свързан с Бога? - Имат ли държавата и правото свещен произход? - Кои са Левиатан и Бегемот? - Как оправдаваме съществуването на държавата? - Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват? - Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници? - Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме? - Защо обичаме Великите сили? - Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“? - Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“? - Как религиозните практики са свързани с международната сигурност? - Има ли по-велики сили зад държавите? - Морална философия или теория на икономиката? - Може ли да съществува „световен полицай“? Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо. Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало. Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне. Допълнителни материали: https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.html https://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5 https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodo https://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNA https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloning https://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/ https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.html https://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/ https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeon

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието. https://www.mon.bg/nfs/2026/01/pr27012026_vizia-ai-strategy-education.pdf https://www.mon.bg/project-document/proekt-na-zapoved-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-uchebni-programi-po-obsthoobrazovatelni-predmeti-za-xi-i-za-xii-klas/ https://www.mon.bg/dokumentatsiya/proekti-na-dokumenti/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Измислица или истина е историята? В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar's Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация? Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като: • Илюзия ли е достоверността, когато историята се разказва, преразказва и съхранява? • А илюзия ли е достоверността, когато историята се преработва от изкуството? • Превърнал ли се е Уилям Шекспир чрез творчеството си в своеобразен персонаж – ocoбено чрез филми като „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, „Анонимен“ на Роланд Емерих и „Хамнет“ на Клои Жао? • Дали пиесите на Барда са основна причина да възприемаме днес повече като фикция фигури като Гай Юлий Цезар? • Могат ли сериали като „Рим“ да развенчаят митичната осанка на древността? • Как изобразителното изкуство на творци като Жак-Луи Давид помага на Наполеон Бонапарт да изгради своя въздействащ имидж? • Бил ли е адекватно представян досега в книги и филми обичащият котките кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо? • C „да“ или с „не“ трябва да подхождаме към исторически компрометираните, но художествено издържани продукции на режисьори като Мел Гибсън („Смело сърце“), Ридли Скот („Гладиатор“) и Зак Снайдър („300“)? • Сложни личности като Винсент Вилем ван Гог могат ли да бъдат опознати и разбрани чрез комбиниране на литература, кино и лични архиви? • Кой е барон Франц Нопча фон Фелшьо-Силвас... и защо си струва да научим повече за него? • Смислени и правдиви ли са т. нар. woke сюжети? • Как иронията, самоиронията и карикатурата работят при велики разказвачи като Мел Брукс („Пламтящи седла“), Роуън Аткинсън („Черното влечуго“) и комедийната трупа „Монти Пайтън“? • Поради каква причина не можем да третираме собствените си национални герои по друг начин, освен канонично... и бихме ли могли някой ден да видим Васил Левски в схватка с чудовището от Лох Нес? • И още: от гениални майстори на четката (като Иван Айвазовски и Ждислав Бекшински) през средновековни владетелски фигури (като папа Инокентий III и херцогиня Елеонор Аквитанска) до неочаквани страдалци и герои на своите епохи (като Джефри Хъдзън и Абрам Ханибал) – кого би било любопитно да видим интерпретиран в изкуството, който не е бил досега адекватно или изобщо представян никъде?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са великаните и защо са важни в митологията и литературата? - По какво си приличат Одисей и Давид? - Злонамерени или глупави ли са гигантите? - Каква е причината за инфантилизацията на великаните в литературата? - Променя ли се образът на гиганта през Средновековието? - Великан ли е Александър Велики? - Каква е общото между великаните и транснационалните корпорации? - Съществуват ли великанки (скандинавските митологии, Бодлер и др.) и какво е значението на пола при великаните? - Защо законите не харесват великаните, както и великаните не харесват законите (Гаргантюа и Пантагрюел)? - Как се различават тенденциите по фолклоризация и монументализация на гигантските чудовища? - Съществува ли позитивен прочит на великаните? - Какъв е въглеродният отпечатък на Годзила? - Великан ли е холобионтът „Гея“ на Латур? - Какво обединява планините, статуите и пирамидите? - Идва ли времето на Великите (а не просто големи) езикови модели? Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Вокс нихили. Разговора може да чуете ТУК. Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

В новия епизод на Ratio Weekly поглеждаме към медицината на бъдещето – и тя изглежда едновременно впечатляваща и леко смущаваща. Разказваме за автономен хирургичен робот, който успешно извършва операция по отстраняване на жлъчен мехур, учейки се и адаптирайки се в реално време – стъпка към операционна, в която човекът може да е само пациентът. Говорим и за микроскопични безжични мозъчни импланти, които се инжектират в тялото, придвижват се сами до конкретна зона в мозъка и я стимулират прецизно – без скалпел, без отваряне на черепа. А накрая – неочакван биологичен обрат: бактерии, които могат да разграждат бъбречни камъни и да се превърнат в естествено, живо решение на болезнен проблем. Технологии, които до вчера звучаха като научна фантастика, днес вече са в лабораторията – и съвсем скоро може да бъдат в болницата.

В този епизод разговаряме с Адриан Чайковски — един от най-оригиналните и научно ориентирани гласове в съвременната научна фантастика и автор на Children of Time и десетки романи, които непрекъснато разширяват границите на въображението. Говорим за писането като занаят, а не като мистерия: дисциплината пред вдъхновението, ежедневната работа зад разказването на истории, изграждането на светове и навиците, които превръщат идеите в книги. Оттам разговорът преминава към науката, която захранва неговата фантастика — еволюцията, биологията, нечовешкия интелект и това какво всъщност означава да разпознаеш съзнание, когато то изобщо не прилича на нашето. =In English= In this episode, we sit down with Adrian Tchaikovsky — one of the most original and scientifically minded voices in contemporary science fiction, and the author of Children of Time and dozens of novels that constantly stretch the limits of imagination. We talk about writing as a craft rather than a mystery: discipline over inspiration, the daily work behind storytelling, worldbuilding, and the habits that turn ideas into books. From there, the conversation moves into the science that fuels his fiction — evolution, biology, non-human intelligence, and what it really means to recognize a mind when it doesn’t look anything like our own.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. „Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт. Допълнителни материали: Горгий (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979. Представяне на госта: Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.

В новия епизод на Ratio Weekly екипът разглежда как неочаквани детайли могат да променят всичко – от храненето ни до разбирането ни за болестите, еволюцията и екологичните кризи. Започват с изненадващо откритие в нутриционистиката: защо банановите смутита могат драстично да намалят усвояването на полезни полифеноли и как начинът на приготвяне на храната се оказва ключов за здравословния ѝ ефект. След това ни пренасят 99 милиона години назад във времето с уникално палеонтологично откритие – опашка на пернат динозавър, запазена в кехлибар, която дава безпрецедентен поглед върху структурата на перата и меките тъкани на тези животни. Продължават с обещаващ медицински пробив: нов подход за лечение на Алцхаймер, който възстановява способността на мозъка да се самопочиства и води до значително подобрение при експериментални модели. Епизодът завършва с тревожен екологичен анализ – как високопатогенният птичи грип е довел до масова смъртност при южните морски слонове и какви могат да бъдат дългосрочните последици за една от най-големите популации морски бозайници на планетата.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол". Допълнителни материали: Екаквотое | Yoan Zapryanov | Substack Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност? | Джонатан Хайд No Filter: The Inside Story of Instagram - Wikipedia Facebook: The Inside Story: Levy, Steven: 9780735213159: Amazon.com: Books Извън обхват | Евгени Черепов | Ozone.bg Dopamine Nation | Анна Лембке | Цена | Ozone.bg Stolen Focus • Johann Hari • Iztok-Zapad Publishing House Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо DONE

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Как и от кога психологизираме изкуствения интелект? - Какви човешки нужди и желания експлоатират големите езикови модели (LLM)? - Каква е разликата между халюцинация и конфабулация? - Как ни обгръща ИИ и защо прилича на… майка ни? - Защо се обръщаме към големите езикови модели и какво очакваме от тях? - Има ли ИИ несъзнавано? - Какво представлява Folie à Deux (споделена налудност)? - Какво би казал Лакан за големите езикови модели (дискурс на университета)? - Възможен ли е „едипов триъгълник“ с участието на LLM? - Има ли „друг“ в диалога с LLM и до къде може да ни доведе дигиталният нарцисизъм? - Как фигурата на Бащата е свързана с ИИ? - Може ли общуването с ИИ да ни доведе до самоубийство? - Един ли е ИИ на бъдещето? - Как навлиза ИИ в интимните отношения и идва ли окончателната смърт на… секса? В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас. Допълнителни материали: - How AI is rewiring childhood, The technology presents dazzling opportunities—and ominous risks (статия), The Economist, 04.12.2025 (линк); - Няма секс, а само порно… и това е добре (подкаст), Вокс нихили, Рацио подкаст, 26.06.2021 (линк);

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за сътресенията в космическата индустрия – от подготовката на NASA за мисията Artemis II и неуспехите на китайски ракети, до забавянето на ракетата Neutron на Rocket Lab и амбицията на Австралия да изгради собствен независим достъп до орбита чрез мащабна държавна инвестиция. След това ни пренасят към голям пробив във физиката – ключова стъпка към по-реалистичен и устойчив ядрен синтез, с потенциални последици далеч отвъд енергетиката. Завършват с впечатляващ медицински напредък: микрочип, имплантиран в окото, който възстановява централното зрение при пациенти с тежка форма на макулна дегенерация. Обсъждат как работи системата PRIMA, защо резултатите ѝ се смятат за исторически пробив и как подобни технологии променят границите на възможното в медицината. За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Споменато в епизода: Проблеми с космическите ракети (тук) (тук) Голямо откритие в немския стеларатор (тук) Чип в окото възстановява зрението при хора (тук) Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://www.patreon.com/c/ratiobg.

Това не е обичаен епизод на inter alia, а експеримент. През миналата година Васко е бил на пътешествие в Африка и сега е гост на себе си. От дневника, който си е водил и който ще прочете, можете да добиете (бегла) представа какво би могло да ви очаква на едно сафари, включително: - кой райски остров до Кения си заслужава да посетите и защо; - колко близо до природата те връща срещата с ловуващ хищник в дивото; - какво е чувството да се гледаш лице в лице със слон от метър разстояние; - коя важна сафари традиция по залез не бива да пропускате; - защо може да сложат масай на стража пред палатка ти цяла нощ; - случайни забавни впечатления от един различен свят. Историята е съпътствана и от авторски снимки, които разкриват някои от по-важните моменти от разказа. Картината на корицата е “Три леопарда” от Жак-Шарл Удри (1720-1778). Пишете ни коментар дали ви е интересно да слушате такива истории. Ако ви допада това, което правим, ударете едно рамо на

Египет и справедливостта“ [МААТ] (13.01.2026) Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Теодор Леков и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли богове, които „ядат“ справедливост? - От какво са се страхували древните египтяни? - Има ли място за субективните възприятия в съвременната наука? - По какво се различават древните от нас? - Какво е значението на ритуала за справедливостта? - Има ли разлика между космическата и политическата справедливост? - Ще надживеят ли пирамидите големите езикови модели? - Защо преминаването към желязото води света до войни? - има ли някой, който може да спре фараона? - Обичали ли са древните египтяни смъртното наказание? - Какво представлява сърцето и може ли да избира само своя път? - От къде идва перото на везните в съда след смъртта? - Кои са 42-те „смъртни“ гряха според древните египтяни? - Как хаосът заплашва справедливостта? - Как се съвместяват обективното доказване с ордалиите? В Древен Египет справедливостта не е закон или процедура, а космически ред, наречен Маат, който прави света устойчив и обитаем. Тя не се „прилага“, а се поддържа чрез ритуали и всекидневни практики, които възпроизвеждат равновесието, които държи света защитен от нахлуващия хаос. Срещу Маат стои Исафет – като разпад и загуба на света. Фараонът не е законодател, а медиатор, чиято задача е да „прави Маат“, т.е. да възстановява реда, когато той е застрашен. Справедливостта не се доказва чрез спор, а се разкрива като истина – най-ясно в съда на мъртвите, където сърцето само свидетелства за живота си. В днешния епизод разговаряме, доколкото ни позволява огромната дистанция във времето, за възгледите на древните египтяни относно справедливото и честното. Ако искате да се качите на „машината на времето“ и да потеглите с нас наистина дълеч назад, слушайте ни :) Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: - Текстове на пирамидите (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2025 (линк); - Скритото знание (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2004 (линк); - Религията на Древен Египет (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2007 (линк). Представяне на госта: Проф. д-р Теодор Леков е български археолог и историк, специализиран в областта на древноегипетската цивилизация и история. Той е познат със своите изследвания и публикации, които се фокусират върху египетската култура, религия и език. Теодор Леков е преподавател по египтология в Софийския университет, където споделя своите знания и опит с новите поколения студенти и изследователи. Участвал е в множество археологически експедиции и проекти в Египет, където е допринесъл за откриването и анализа на значими археологически находки.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за големия енергиен завой – как възобновяемите източници, най-вече слънцето и вятърът, вече успяват да изпреварят въглищата в глобалното производство на електричество и започват да покриват растящото потребление, което кара този преход да изглежда все по-необратим. След това се пренасяме към по-тревожната картина на планетата: как човешката дейност ни е вкарала в Антропоцена, как Земята губи част от естествената си устойчивост, и защо учените все по-често говорят за Planetary Boundaries – границите, отвъд които рискът от необратими промени расте. Специален акцент е океанът и темата за подкиселяването, което вече се разглежда като още един сериозен сигнал за натрупващ се глобален дисбаланс. Обсъждат данни, че пациенти с рак, които са били ваксинирани с mRNA ваксини преди имунотерапия, са показали по-добра преживяемост, което подсказва, че ваксините могат да „подготвят“ имунната система и да направят лечението по-ефективно. Разглеждат и още по-смел подход: използване на mRNA, доставена чрез липидни наночастици, за въздействие върху латентния HIV, който се крие в покойни клетки и остава една от най-големите пречки пред пълното излекуване. Идеята е вирусът да бъде „събуден“, за да стане видим за организма и терапиите – и потенциално елиминиран. И още... Допълнителни материали: Пробив на годината според Science: Възобновяемата енергия изпревари въглищата (тук) Световния океан необратимо се подкиселява (тук) Planetary Health Check (тук) Първата изцяло персонализирана генна терапия (тук) Рядко генетично заболяване излекувано още в утробата (тук) (тук) КОВИД ваксините помагат срещу рак (тук) (тук) Нов медикамент за малария със 100% ефективност (тук). иРНК технология за отстраняване за латентен HIV вирус (тук) Два нови медикамента срещу гонорея (тук)

Критични ли сте към кинокритиката? Плашещо ерудираните кино коментатори и патологични cinephiles Димитър Дринов и Павел „Пачето“ Симеонов гостуват на Благой Д. Иванов в студиото на Pop Script – един подкаст на Ratio, в който културата е популярна, но е и популярно поднесена, а в този конкpетен случай културата е филмова и е гарнирана с безобразно количество най-разнообразни примери. Темите също са богати, като някои от поставените въпроси са с наистина трудни, че понякога и с невъзможни отговори. Този филмарски епизод включва в програмата си: • Що е то критикуване на филми – анализ и контекст с елементи на лични мотиви • Критиката може ли да бъде изкуство? • Критиката може ли да бъде обективна? • Критиката може ли да бъде наистина ефективна? • Нарцисизмът пречи ли ни да оценяваме адекватно дадено произведение? • Моралът и релативизмът при художествените търсения • Класическите теоретици и историци, занимаващи се със седмото изкуство – от Зигфрид Кракауер през Андре Базен до Тодор Андрейков • Роджър Ибърт – първият кинокритик, удостоен с „Пулицър“ • Какво свързва философи като Лудвиг Витгенщайн, Ерих Фром и Жил Дельоз с киното? • Критиците, превърнали се в творци – режисьорите Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл от „Cahiers du Cinéma“ са сред стожерите на Френската нова вълна, но има и редица други примери, сред които са по-късните Питър Богданович, Пол Шрейдър и Пак Чан-уук • Режисьорите, които не са критици, но имат аналитично мислене и огромна филмова култура – Уди Алън, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Едгар Райт и Шон Бейкър • Режисьорите, които пишат за кино – важни книги, написани от творчески великани: „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн, „Уловеното време“ на Андрей Тарковски и „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Кьосеви Стоян Ставру обсъждат: - Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия? - Кой може да разбере Гуньо Адвокатина? - Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът? - Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали? - Защо литературата не харесва юристите? - Защо българите не вярват в държавните институции? - Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля? - Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата? - Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава? - Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм? - Има ли положителни примери на пишещи юристи? - Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане? - Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор? - Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите? В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти. Допълнителни материали: - Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк); - Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк); - Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк); - Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк); - Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк) Представяне на госта: Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.

В този епизод на Ratio Weekly правим голям обзор на най-важното от космическата 2025 — година, в която изстрелванията станаха повече от всякога, а надпреварата в орбита се усеща по-остро от години насам. Говорим за възхода на Blue Origin и дългоочаквания старт на New Glenn, както и защо това беше трудна година за NASA и за пилотираните мисии като цяло. След това се пренасяме на борда на МКС, където напрежението не липсва — от проблемите и трудните решения за NASA и Роскосмос, през добрите новини за Байконур и станцията, до моментите, в които се стига до спешни сценарии и евакуация на екипаж. Накрая гледаме напред — към завръщането на Луната и предизвикателствата като проблемите с топлинния щит, към новата ера в наблюдението на небето с Vera Rubin в Чили и новия „Супер-Хъбъл“, който очаква изстрелване. И завършваме с научните сензации: загадъчния обект 3I/ATLAS, най-силните свидетелства досега за възможен живот на екзопланета, и нови следи, които отново повдигат въпроса — имало ли е живот на Марс? Епизодът се реализира с подкрепата на StorPool Storage — българска компания, която разработва софтуер за съхранение на данни, използван от големи доставчици на хостинг и облачни услуги в над 30 държави. Ако сте софтуерен или DevOps инженер и търсите интересни технически предизвикателства, вижте повече на storpool.com/force.

В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика. Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код. Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ. Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство. Meta created ‘playbook’ to fend off pressure to crack down on scammers, documents show | Reuters https://www.instagram.com/reel/DOEOR2fkSoM/?igsh=azJ2YTRsYWtuY3o=> San Francisco Tech Pranksters Create Self-Driving Traffic Jam with 50 Waymos Calm Traffic Needs More Than Calm Driving Scientists Launch Wild New Project to Build a Human Genome From Scratch Synthetic E. coli with compressed DNA outsmarts viruses in radical genetic leap ‘My son genuinely believed it was real’: Parents are letting little kids play with AI. Are they wrong? | AI (artificial intelligence) | The Guardian ‘I realised I’d been ChatGPT-ed into bed’: how ‘Chatfishing’ made finding love on dating apps even weirder | Dating | The Guardian Man Kills His Mother After ChatGPT Reinforced Paranoid and Grandiose Delusions | Soelberg Analysis Open AI, Microsoft sued over ChatGPT's alleged role in fueling man's "paranoid delusions" before murder-suicide in Connecticut - CBS News Chatbot psychosis - Wikipedia Murder of Suzanne Adams - Wikipedia Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо