Дроб и чѝли

Записахме ви покана за световното. Най-лична и лирична. Билети: тук

Този сезон се гмуркаме в по-малко видимото — ще посещаваме от производители до дистрибутори: все хора, свързани с храната и густото, но за разлика от ресторантьорите, често встрани от прожекторите. Встрани от прожекторите, но право пред микрофона, муахаха. Започваме с хора, чиято работа е на всеки ъгъл — буквално. Кой не е заглеждал Minimart и кой не се е чудил за техния произход, начин на работа, асортимент и въздействие върху средата. Айде на отговорите, кой разбира, никога-и-никъде-другаде не се спира. Последно, знаем, че го знаете, но е важно да се каже: продължаваме да отстояваме, че сме “свирепо независими”. Интервюто ни както с Minimart, така и с всички предишни или следващи гости е по наше желание и изразява нашата позиция, не нечия пиарска такава. Обичаме ви, айде още заедно.

TOW се виждаме и чуваме за първи път след месец и нещо пауза. Разчепкваме какво ново е дошло, какво старо си е отишло, както и осветляваме що ще чиним тази година. Чуваме се по телефона с Мая Марашлян покрай домакинстването на вечеря на Севда Димитрова, сгащваме Мария Жекова за пет-минутка зад една завеса, за да ни разкаже за стажа си при Ана Рош и чуваме от първа ръка, че Ивайло Спасов заминава за тая пуста чужбина, но остава Yo Mian в добри ръце. Както беше модерно да се казва едно време, когато още ползвахме телефони с кабел: "дръжте се, започваме". Дръжте под око MateriaMensa Комбуча Roy Тигре тигре чили крънч Robin YT канала на Космос групата "Академия за банкетна култура. YT канала на Taste of life YT канала на Kitchen Underground

Събрахме най-хубавите* хора на света за най-смисления* разговор на света. Изпратихме годината с песни* *, танци * * * и беседа за смисъла на Michelin и къде сме ние на света с Еми и Алек (ХлеБар), Ивайло Спасов (Yō Miàn) и Любо Ноков (Harmonica). Обичаме ви и помнете: всеки може да яде, като е гладен. Истинският гурман си личи, когато си сипе още сарми, въпреки че е сит. Ще се чуем пак през февруари. Цунки и гушки. * за нас, поне ** не, защото не можем *** не, защото имаше прекалено много храна и се концентрирахме върху нея

Епизод малко встрани от темата ни с доайените. Вдъхновихме се от заглавието “Розата е роза” на втората поредна кампания на UNHCR. Самата роза е пришълец в Татковината, а сме я припознали за наша. Както се казва, изкретала е до това да е логото на държавата ни. Та, покрай продължението на “Храна за размисъл” се срещнахме с Халед — афганистанец, но българин, но афганистанец. Вечеряхме заедно с Amor y Sal в ресторанта на Халед и си говорихме за корени, колективна памет и силата на храната да ни събира. Заедно е по-хубаво. Ресторантът Сол и Пипер на Халед Разгледайте историите от Храна за размисъл Поръчайте си сладко от рози Рош за хапване.