Discover
Ден
Ден
Author: Фондация "Документалистите"
Subscribed: 2,746Played: 62,362Subscribe
Share
© Фондация "Документалистите"
Description
Независима медия за съществените неща от деня и документална журналистика, която говори за важните обществени проблеми.
Денивелация с Димитър Кенаров и Мария Черешева за случващото се зад граница. Истории от терен и експерти с Димитър Панайотов и Александър Николов.
Денивелация с Димитър Кенаров и Мария Черешева за случващото се зад граница. Истории от терен и експерти с Димитър Панайотов и Александър Николов.
1375 Episodes
Reverse
Този епизод е част от документалната ни история „Забравените съкровища на София“. Историята вижте тук. В него ви срещаме с експерта по минералните води д-р Иво Анев, който е и приключенец, и един от хората, които познават най-добре София. Разговаряме за един от символите на града, минералните бани, за изоставените заводи, резиденции и още много забравени места. Но преди всичко говорим за това защо миналото на София и нейните природни дадености са толкова важни за идентичността ѝ и за начина, по който градът ще се променя през следващите десетилетия.Можете да ни подкрепите тук. Пишете ни на [email protected] Последвайте ни в Instagram или Facebook. Не пропускайте да се абонирате и в YouTube.Този подкаст, подкрепен от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансиран от Европейския съюз в рамките на проекта MediaResilience.
В “Истории от терен” Димитър Кенаров разгoваря с Мария Черешева, която заедно с фотографката Вера Гоцева, се потопи в света на тези, за които употребата на фентанил е ежедневие. Как опасният наркотик стига до българските улици? Каква е неговата история и кои са успешните подходи за справяне с фентаниловата епидемия? Чуйте разказа на Мария, а цялата история вижте тук - https://story.den.fm/fentanyl-1/.Ако ви харесва това, което правим -можете да ни подкрепите тук. Можете да ни подкрепите тук. Пишете ни на [email protected] Последвайте ни в Instagram или Facebook. Не пропускайте да се абонирате и в YouTube.Toзи подкаст, подкрепен от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансиран от Европейския съюз в рамките на проекта MediaResilience.
В Епизод 18 на Денивелация, последен за сезона, Мария и Димитър говорят за политика, музика, култура, околна среда, погледнати през един по-различен ъгъл. Фокусът е върху политическото изкуство, а поводът - концертите на ирландското хип хоп трио Kneecap в Пловдив и на Пати Смит в Рим. Какво видяха нашите водещи на тези събития и има ли цензура и автоцензура на културните събития у нас? Какво коства на един артист да изяви позиция на сцена, доминирана от конформизъм? Защо в България има мълчание и по темата за климата, докато цяла Европа гори, а Дунав пресъхва?Можете да ни подкрепите тук. Пишете ни на [email protected] Последвайте ни в Instagram или Facebook. Не пропускайте да се абонирате и в YouTube.Денивелация е подкаст, подкрепен от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансиран от Европейския съюз в рамките на проекта MediaResilience.
Българският министър-председател Румен Радев неведнъж е защитавал тезата, че военните конфликти, и най-вече този в Украйна, могат да бъдат разрешени единствено по пътя на дипломацията. На този фон обаче, на деня на държавния служител (23 юни), представители на Министерството на външните работи заговориха за “предизвестена смърт на българската дипломация”, а седмица по-късно излязоха на протест с искания за по-достойно заплащане и условия на труд. Предвид на намеренията на кабинета Радев да ореже разходите за администрация в Бюджет 2026 г., изглежда твърде вероятно исканията на българските дипломати да си останат чути, но неотговорени. Затова разговаряме с Добрин Станев, дипломатически служител втора степен в МВнР и представител на Професионалното обединение на държавните служители от дипломатическата служба. От него научаваме дали младшите дипломатически служители получават по-малко от касиер във верига супермаркети и защо дипломатите ни в САЩ поемат здравни рискове, заминавайки за Вашингтон. В този рядко откровен разговор с неполитическо лице на държавна служба коментираме и геополитическата позиция на България, критиките към министъра на външните работи Велислава Димитрова-Чамова, както и развенчаваме някои митове.Денивелация се записва в подкаст студиото на нашите страхотни партньори от Резонатор, които препоръчваме с две ръце - https://www.rsntr.com/podcast-meeting]Можете да ни подкрепите тук. Пишете ни на [email protected] Последвайте ни в Instagram или Facebook. Не пропускайте да се абонирате и в YouTube.Денивелация е подкаст, подкрепен от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансиран от Европейския съюз в рамките на проекта MediaResilience.
NB! Интервюто е на английски и има ръчно превеждани субтитри на български, които може да видите в YouTube, тъй като Spotify не дава качване на отделни субтитри - линк тук.През декември 2024 г., само няколко седмици след преизбирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати, албанското правителство даде зелена светлина на инвестиционен проект, предложен от неговия зет Джаред Къшнър, за изграждането на огромен луксозен курорт на остров Сазан и на съседния полуостров Карабурун. Проектът предвижда 10 000 жилищни единици за заможни клиенти, на обща стойност от 1,4 милиарда евро, а вероятно и повече. Богатите винаги са обичали островите си — далече от безумната тълпа.Но този път тълпата наистина обезумя. Вече повече от месец Албания е разтърсвана от ежедневни протести — най-мащабните от края на комунистическия режим през 1992 г. Хората ги наричат „Фламинго революция“, защото предложеният луксозен курорт би навлязъл в местообитанието на розовите фламинга в близката лагуна Вьоса–Нарта, която се обитава и от около 200 други вида птици, много от които застрашени. Освен потенциално сериозното въздействие върху околната среда, проектът предизвика допълнителен гняв сред мнозина албанци заради демонстративното пренебрежение към законовите процедури и твърде силната миризма на корупция. За да си спечели благоволението на семейство Тръмп, албанският министър-председател Еди Рама обяви проекта за „стратегическа инвестиция“, за да ускори реализацията му и да заобиколи досадни законови препятствия като режима за защитените територии и спорната собственост върху земята.„Островът на Тръмп“ започнаха да наричат Сазан албанците, а това се превърна в катализатор на по-широкото обществено недоволство и разочарование от дълбоко вкоренената политическа класа в страната, овладяването на държавата и медиите и липсата на прозрачност. Това, което първоначално беше просто призив за отмяна на проекта, прерасна в по-широко политическо движение, което днес настоява за оставката на правителството и за мащабни реформи. То се превърна в новата революция на Албания и е част от по-широката вълна от протести на Балканите през последните две години. Както попита неотдавна в статия за The Guardian известната албанска писателка и политоложка Леа Ипи: „Наистина ли трябва да бъде така? Трябва ли демокрацията да означава управление от шепа свръхбогати?“За да поговорим за тези и много други въпроси, днес съм поканил като мой гост в предаването един от участниците в протестите — Арбър Леши. Арбър е електроинженер, който работи в Мюнхен, Германия, но се е завърнал в Албания специално, за да се включи в движението. Той е един от младите гласове на Албания, които се опитват да си представят различно и по-добро бъдеще за своята страна.Можете да ни подкрепите тук. Пишете ни на [email protected] Последвайте ни в Instagram или Facebook. Не пропускайте да се абонирате и в YouTube.Денивелация е подкаст, подкрепен от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансиран от Европейския съюз в рамките на проекта MediaResilience.








