Art Therapy

Transkulturelle Kunsttherapie ist eine Form der Kunsttherapie, die sich speziell an Menschen richtet, die aus verschiedenen Kulturkreisen stammen und sich in einer anderen Kultur befinden. Hierbei werden sowohl kulturelle Unterschiede als auch ähnliche Erfahrungen und Herausforderungen berücksichtigt.Transkulturelle Kunsttherapie ist wichtig, weil sie es ermöglicht, die Vielfalt der menschlichen Erfahrungen und Kulturen zu berücksichtigen und zu respektieren. In einer immer stärker globalisierten Welt begegnen Menschen häufiger Menschen aus anderen Kulturen und müssen lernen, mit kulturellen Unterschieden und Herausforderungen umzugehen.Christina Veder: https://www.art-vedar.com/kunsttherapie-migration-flucht-transkulturell/

Meine Kollegin Martina Toman erzählt von ihrer Arbeit und Lehrtätigkeit in Wien.Bei Interesse finden Sie mehr Information unter http://www.martina-toman.at oder https://www.kunsttherapie-schule.at

The European Federation of Art Therapy aims to unite art therapists and professional art therapy associations in Europe;​It works actively to promote further development of professional practice, training and research, and the recognition of the profession;It aims to nurture mutual respect of diversity and to foster collaboration and contributions between member countries;It seeks to assure and promote the quality of Art Therapy practice and training for the benefit of clients, professionals and institutions;The activities of the federation are ultimately for public benefit.https://www.arttherapyfederation.eu/ 

Schwangerschaft, Geburt und Mutter-sein bringen viele Veränderungen mit sich. Wie die Kunsttherapie in diesen Lebensphasen unterstützend wirken kann, erfahren Sie von der Kunsttherapeutin Hannah Elsche.

Rezeptive Bildarbeit"Arbeit mit Porträts in der Kunsttherapie ist besonders geeignet, das Eigene im Fremden zu erfassen und dessen vielfältige Facetten zu entdecken." Prof. Doris Titze

Der Begriff Formanalytische Kunsttherapie betont den kunstbasierten Ansatz der Kunsttherapie. Farbe, Linie, Ebene, Materie und Zeit sind die fünf Hauptkriterien der Formanalytischen Kunsttherapie.Titze, Doris, HfBK Dresden, Hg. (2019). Das verkörperte Bild. Porträts aus kunstgeschichtlicher und kunsttherapeutischer Sicht. Dresden: Sandstein

Въздухът свързва всички живи същества, растения, животни и хора, съвместно ние осигуряваме кръговрата в природата. Елементът въздух е един посредник в обмена, нещо, което свързва небето и земята, както и живите организми по между им. Символично се свързва с комуникация и общуване, с мисълта и духовния ни живот. Въздухът носи обновление и предизвиква движение. 

Огънят възниква при превръщането на материята в енергия. Като елемент огънят е много интензивен, може да бъде преживян положително, инициирайки, трансформирайки, носейки нещо ново. Но също така може да бъде и разрушителен и унищожителен под формата на пожари или изригване на вулкани. Думи, които свързваме с елемента огън: енергия, темперамент, жизненост, смелост, личност, индивидуалност, успех, фокус, цели, действие, активност, автономност, мотивация, издръжливост, талант, потенциал, вдъхновение, страст, трансформация.

Психологически водата се свързва с нашите душевните преживявания, с мечтите и фантазиите, с чувствата и копнежите. Водата също така се свързва и с несъзнаваното. Цветът на водата се дължи до голяма степен на отраженията в нея. Символично погледнато, това е елементът, който служи като огледало и който отразява нас и света около нас. 

Символът земя стои конкретно за материята, това е нещо фиксирано, здраво, устойчиво и трайно, което може да бъде физически усетено и докоснато. Това е грубата материя и включва: пръст, пясък, скали, камъни, но също така и минерали, кристали. Невидими за окото са всички малки частици материя, които са се натрупвали през вековете в структурата на земята, носещи различна информация и съдържащи различни химични елементи. Земята е тясно свързана с образа на майката и жената, създателката от която произлиза живота - раждаща, даваща живот и закрила, изхранваща, грижеща се и любяща. 

Методът на резонансното изображение е арт терапевтичен метод, който се прилага в групи, най-често при обучения, супервизия или при тиймбилдинг в колективи. Той ясно и нагледно ни показва как можем да интегрираме картините в рамките на груповата динамика. Методът на Гизела Шмеер използва факта, че съвсем изненадващо непредвидени съдържания биват задвижени и изразени в спонтанни рисунки. Резонансните изображения, казва авторката, са винаги една непосредствена реакция на случващото се в групата. Спонтанната бърза скица с черен писец или флумастер на малък формат бяла хартия може да бъде създадена в три посоки -  като реакция на тема или поведение на друг участник в групата или като реакция на груповата динамика.Schmeer, Gisela (2006). Die Resonanzbildmethode - Visuelles Lernen in der Gruppe. Stuttgart: Klett-Cotta

Йозеф Бойс е една сложна и многопластова личност, която продължава да поражда дискусии по отношение на интерпретацията на неговите идеи. Зад концепцията на социалната пластика стои на първо място надеждата, че изкуството, като един универсален език между човек и природа, може да бъде посредник в съществуващите проблеми на околната среда и може да допринесе за промяна, въздействайки положително  върху живота на земята. Въпреки че той намесва изкуството в политическия живот, Бойс не цели на преден план да въздейства политически. Лозунгът му „Всеки човек е творец“ не отрича специалните творчески заложби или e своеобразна покана, всеки един да стане художник. По-скоро е твърдение, което гледа на обществото и демокрацията като на творба, за чието създаване са нужни духовност, откритост, креативност и фантазия. Тези качества и способности той не вижда като запазени за творците, а съотнася към всеки един човек. Със своя идеализъм и разбиране за свобода Йозеф Бойс въздейства интензивно не само пряко на своите ученици, но и на поколения творци дори след смъртта си.Famulla, Rolf (2008). Joseph Beuys: Künstler, Krieger und Schamane. Die Bedeutung von Trauma und Mythos in seinem Werk. Gießen: Psychosozial-Verlag.Kramer, Mario (1995). Klang & Skulptur. Der musikalische Aspekt im Werk von Joseph Beuys. Darmstadt: Verlag Jürgen Häusser.Kufus, Thomas (Produzent) & Veiel, Andres (Regisseur) (2017). Beuys [Film]. Germany: Berliner zero one film GmbH in Kooperation mit Terz Filmproduktion, SWR, ARTE und WDR. Stachelhaus, Heiner (2005). Joseph Beuys. Berlin: List Taschenbuch.Zumdick, Wolfgang (2002). Joseph Beuys als Denker. PAN/XXX/ttt. Sozialphilosophie – Kunsttheorie – Anthropologie. Stuttgart, Berlin: Mayer. 

Под трансцендентна функция Карл Густав Юнг разбира една психологична функция, която възниква посредством взаимодействието между съзнавани и несъзнавани съдържания. Едно несъответствие между двете авторът вижда изначално във факта, че Несъзнаваното изпълнява компенсираща или допълваща функция спрямо Съзнаваното. The psychological ‘transcendent function’ arises from the union of conscious and unconscious contents” (Jung, 1960). As Jung states, the unconscious behaves in a compensatory or complementary manner to consciousness and vice-versa. Jacobi, J.  (2003). Die Psychologie von C.G. Jung. Frankfurt am Main: Fischer Taschenbuch Verlag.Jung, C.G. (2006). Psychologische Typen. Gesammelte Werke Band VI., 2. Auflage. Düsseldorf: Walter Verlag.Jung, C.G. (2009). Die Dynamik des Unbewussten. Gesammelte Werk Band VIII., 2. Auflage. Düsseldorf: Walter Verlag.