EX ANTE: Икономика с Георги Стоев

Гост: Иван Бондоков - предприемач, ментор, стратегически бизнес консултант с над 10 години опит в маркетинг и продажби. Ако има връзка между пари и щастие, тя не е линейна според академичните изследвания. От опита на Иван с екипи, водени от различни типове бизнес лидери, разграничаваме два основни характера: (1) тези, които преследват парите като крайна цел, и (2) тези, които имат визия и мисия за по-добър свят и които в крайна сметка постигат богатство като “вторичен ефект”. Двата вида отношение към богатството и двата вида бизнес лидери ни дават важна основа за размисъл с какви хора искаме да общуваме. Това може да се окаже и добра насока когато избираме работодател, ментор, съдружник - изобщо хората, който ще са до нас в преследването на нашите стратегически цели.

Без да знаем, без да сме го формулирали като наша сила, ние някак успяваме да се възползваме от приятните изненади, родени в привидния хаос на пазарната икономика.  Въпреки че в разговор на маса, повечето хора казват, че искат повече ред, предвидимост и сигурност… и са готови да жертват свободата си в хаотичния пазар. Всъщност дълбоко в себе си имаме усещане за уют в този неуправляем, трудно предвидим, икономически свят. Наистина твърде много хора се страхуват, че свободата ще им донесе повече хаос и непредвидимост. Но икономическата свобода не е нищо друго освен защита на правото на личен избор. Тя е в този смисъл повече ред и предвидимост, защото носи гаранции срещу крадци, измамници и административен произвол. Редът са правила, които гарантират личната свобода. Т.е. свободата се конкурира с хаоса. Защото свободата и предвидимостта са двете страни на една и съща монета. И двете са постижение на човека, колективно изобретение, носещо повече сигурност.

Страхът от хаоса е нормална емоция, която всички изпитваме. Хората предпочитаме предвидимост и сигурни прогнози. Стремим се към ред и създаваме ред около нас. Свободата да избираме понякога ни идва в тежест - твърде много предложения, много риск да сгрешим, много хаос и много стрес. Мечтите са нашият таен изход за бягство от сковаващия страх от хаоса и неизвестното. Плановете, целите и мечтите се различават не по тяхната осъществимост, а по това колко хаос сме склонни да допуснем. За плановете за лятната ваканция предпочитаме всичко да е наредено по конец. За мечтите за вила на брега на океана - дори не сме конкретизирали океана. Пречка пред новите начинания е свръх-планирането и съответно твърде конкретните очаквания за резултата. Това е предизвикателство пред приятното изживяване на едно ново екзотично пътуване. Колкото по-конкретни детайли си представяме, толкова по-разочаровани сме.

Ролите на артиста и предприемача непрекъснато се преплитат. Създаването на нови продукти и творчеството споделят обща енергия. Разбира се, не всеки артист е предприемач. Но може би всеки предприемач трябва да се възприема като създател. Но защо много предприемачи не се гордеят с ролята си на предприемачи? Някои от тях дори търсят друго амплоа, за да се представят за хора на изкуството. Може ли проблемът да е в обществената представа за създателите? Има ли обществото изразена нужда и търсене за създатели? Или има наслагвано убеждение, че икономическият растеж не е резултат от създаване, а по-скоро от добиване (и съответно изразходване) на съществуващите ресурси? Т.е. трябва труд, по-възможност много, затова демографските проблеми са проблеми… Културата ли е резултат от икономическото развитие или обратно? Или и двете са две страни на едно и също явление: постепенното узряване на обществото за “отглеждане” на създатели?

За успеха ни е нужно да носим положителна промяна на други хора, по възможност много на брой. Съчетана с иновативност и мащаб на действията, добротата носи печалба и уважение в пазарната икономика. Това, че може да се учим от отрицателната реакция, означава, че ни пука за другите. И то не в емпатичния смисъл, в който говорим за състрадание, а по-скоро в смисъл на автентичен интерес какво ги вълнува другите, какви проблеми срещат и как може да бъдат решени. Възпитанието на мащабна доброта е различно от инстинкта към алтруизъм (термин от модерния психолог Даниел Гоулман, но познат като феномен още от Дарвин) - което е съпричастност към хора, които са в тежко положение. Докато при алтруизма нашите действия са насочени към един човек или много малка група в неблагоприятно положение, при добрината в мащаб подобряваме живота на много хора. Трябва да разграничаваме предприемача от политическия бизнесмен, чиято печалба е загуба за някой друг. В теорията те са познати като рент-сиикъри. Те печелят благодарения на протекция от държавата, на гърба на данъкоплатците или потребители, които са принудени да купуват на монополен пазар. Те носят вреда, а не полза за другите. Възпитанието на предприемачеки мироглед понякога налага ясно да показва какво не е предприемач, за да не става объркване.

Един от инструментите на икономическо мислене, с което идваме на този свят вече “заредени”, е способността да навигираме в несигурна среда и да взимаме решения, наситени с риск. Но родителите трябва да научим децата да различават рационалната смелост (“Днес опитах да изпея песен пред всички деца”) от безразсъдното поемане на риск (“Днес опитах да бръкна в контакта с голи ръце”). Амбицията е важна, но не по-малко важно е предпазването от рискове, които могат да нанесат големи вреди. Алчността в икономически смисъл е заслепяване от голяма цел, заради което подценяваме големи заплахи. Затова е полезно да тренираме децата си не само като амбициозни личности, но и като отговорни и умни анализатори на рискове. Почти всеки успех е предхождан от много провали. Но натрупването на много провали не гарантира успех - ако са безцелни и хаотични, човек си остава само с провалите. За да са полезни, провалите трябва да са част от системно усилие. Особено полезни за всяко дете в тази връзка са спортът и участията в състезания.

Преди да решите, че някой ви мисли злото, уверете се, че не ви вреди от чиста глупост. Това е полезно, защото не влагате излишни емоции в битки, които не може да спечелите. И спестените сили може да насочите към възпитание на поведение у вашите деца, което да гради доверие, а не да го руши. Икономиката е общуване между милиони хора, които не се познават, но имат доверие, че резултатът от това общуване ще донесе полза на всеки. Цялото полезно знание на обществото не може да бъде съсредоточено в един човек или в един екип, но икономиката използва цялото знание непрестанно. По-лесно е да си купим нов компютър отколкото да намерим майстор да смени две плочки в банята. Въпреки че в компютъра има значително повече знание и сложност отколкото в плочките. Индикатор за нивото на обществено развитие е дали често ви се налага да имате “човек за нещо”. Това е особено показателно в работа с публичната администрация (трябва ми човек в НОИ или КАТ). Но може да бъде и фактор за доверие в частни отношения (имам човек, от който взимам истински зехтин, не фалшив).

Имате ли приятели, които обичат да казват “Аз нали ти казах”? Дразни ли ви, че твърде често дават прогноза за някакво неприятно събитие - “видя ли че, заваля, както ти казах преди да тръгнем на пикник”? Понякога се оказват прави, нали? А броите ли колко пъти прогнозите им всъщност не се сбъдват? В повечето случаи хората, които не обичаме да казваме “нали ти казах”, също сме запознати с (поне с повечето) рискове от провал на нашите планове. Това, че взимаме решения при калкулиран риск не ни прави по-глупави или по-малко предвидливи - това в крайна сметка е рамката на всяко човешко решения за бъдеще, което носи неизвестни. Аргументите на песимистите, които гледат само единични случаи на ваш провал, са в най-често чист късмет. Обикновено изобщо не си заслужава да заменяте вашата логика с тяхната. Песимистът може да изглежда по-умен, но оптимистът живее по-добре.

Разбиването на решението на по-малки стъпки прави живота не само икономически оптимален, но и по-лесен, природосъобразен и безопасен. Повечето решения могат да бъдат раздробени на по-малки парченца. В мисленето “на предела” много ни помага това, че нашето внимание по подразбиране се привлича от промени - нещо се е уголемило или смалило, нещо е прибавено, нещо е премахнато - в много по-голяма степен от целите количества, номиналните цени или други параметри. В същото време много ни пречи склонността ни да сравняваме текущото състояние на нещата с нещо, което си представяме като идеалното състояние на нещата. Ако човек мисли за малките промени и какви връзки може да имат те с други промени, има голям шанс да види, че действията му имат смисъл както за неговото лично благоденствие, така и за цялото общество.

Едно от предизвикателствата на съвременното ежедневие е постоянното нарушаване на нашия фокус от различни информационни и други дразнители. Закачени сме за мрежа, в която се подразбира, че постоянно сме на линия за всевъзможни хрумвания на твърде много хора. Понякога е почти невъзможно да разграничим важното от не толкова важното в целия поток на идеи, информация, обаждания, предложения. Как да запазим фокус върху важните задачи - и тук идва на помощ икономическото мислене - това е темата на този епизод. Времето може да бъде или инвестирано умно, или похарчено и в крайна сметка загубено. Инвестираното време е това, в което действията ни се определят от нашите стратегически решения в преследване на дългосрочни цели. Похарченото време е всичко останало. Ако измервате успеха на вашите действия в матрицата “провал или успех, нула или единица”, най-вероятно това е похарчено време. Ако измерване успеха чрез напредък към дадена цел, това най-вероятно е инвестирано време.

Конкуренцията е общата икономическа рамка, в която хората общуват. За нашето внимание се конкурират много други хора, медии, артисти, изкуствен интелект и др. Ние се конкурираме с други хора за ограничени ресурси като паркоместа, място на плажа, лайкове, сърца и усмивки. Но конкуренцията има и друго измерение. Това е конкуренцията за желанията на други хора (и съответно предлагането на нещо, което да ги удовлетвори). Това е конкуренцията за това какво е важно за други хора да бъде решено като проблем. Ресурсите са ограничени, но човешките желания не са. Вниманието на хората е ограничено, но тяхното въображение не е. Физическите продукти могат бъдат изконсумирани, но знанието и технологиите - не. Спестяванията са изчерпаеми, но предприемаческата енергия не е

Отношението на хората към несигурността се различава по това за какво очакваме да ни е яд, а не за какво действително ни е яд след известно време. Вниманието на повечето хора е фокусирано върху това да не се провалят. На малката група предприемачи вниманието е насочено срещу това да не пропуснат възможност Двата основни модела, според които възприемаме несигурността в света и определяме житейските си стратегии, са: - Смелост, която се базира на оптимизъм, калкулиран риск, стратегическо планиране, далновидност и лична отговорност - Прекомерна предпазливост, която се базира на грешното очакване, че в бъдеще бихме съжалявали повече за действие отколкото за бездействие

Този подкаст е за хората, които си задават трудни въпроси за развитието на света, за успеха и провала на едно общество. Ще даде идеи как да оборудваме децата си с умения, които им носят най-голям шанс за успех. Всички предприемчиви хора, които понякога се чудят дали са на прав път, ще открият някои отговори. Икономическо мислене е способността да взимаме решения в свят, който се променя. Включително заради решенията на други, защото човешките решения са в социална рамка. Времевата рамка на човешките решения предполагат планиране, прогноза, оценка на рискове и въздействия.

Време е за последният епизод от сезон 3 на EX ANTE, в който на фокус са идеите и текстовете на Ювал Ноа Харари за историята, разгледани през погледа на един млад човек.    Гост в броя е Никол Стоева – дъщеря на водещия Георги Стоев, която споделя своите мисли по теми като: 🟠 Какъв е смисълът на това да учим история; 🟠 По какъв начин знанието за историята може да ни помогне да взимаме решения; 🟠 Какво е любопитно в книгата "Sapiens" по отношение на религиите;   Както и още в епизода, вдъхновен от идеите на Ювал Ноа Харари, с който приключва този сезон на EX ANTE.   Можете да откриете подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката). Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК. А Сезон 02 на EX ANTE е ТУК.

В този брой на подкаста EX ANTE се обръщаме към някои статистически принципи, разбирането за които може да ни бъде от полза в различни житейски ситуации.   🟠 Какво представлява "нормалното разпределение" и как може да ни подведе привързването към него? 🟠 Законът на Парето – какво гласи той и какви ценни уроци може да ни даде? 🟠 Кои са някои от основните техники за стратегическо мислене, които можем да изведем от статистиката?   Както и как да упражним прилагането на въпросните статистически принципи – в единадесети епизод от трети сезон на EX ANTE!   Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката).   Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК. А Сезон 02 на EX ANTE е ТУК.

В подкаста EX ANTE разглеждаме подхода устойчивост чрез елиминиране. Тази техника за взимане на решения идва от света на инвестициите, но може да има приложение във всички сфери на нашия личен и професионален живот. 🟠 Какво представлява рационалната негативност и какви могат да бъдат ползите от нея? 🟠 Кои са някои от практическите начини да я приложим в ежедневието си? 🟠 Кои идеи и концепции на Стив Джобс, Насим Талеб и Карл Попър са свързани с темата? Как чрез негативен подход се постига устойчивост – в десетия епизод от трети сезон на EX ANTE! Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката). Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК. А Сезон 02 на EX ANTE е ТУК.

В подкаста EX ANTE продължава разговорът с Весислав Илиев за планирането и плановете в среда на риск и несигурност. Гостът, който е анализатор на данни, статистик, ментор и преподавател в образователната програма за предприемаческо мислене "Предприемачът като откривател", дава отговори на въпроси като: 🟠 Какви са причините, поради което е трудно не само за децата, но и за възрастните да приемат несигурността? 🟠 Как се насърчават смелост и оптимизъм пред прага на новите преживявания и предизвикателства? 🟠 Какъв би могъл да бъде подходът на учителите в този процес? Предишния епизод на EX ANTE с Весислав Илиев, в който също става дума за планирането и плановете в несигурна среда, можете да чуете тук. Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката). Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК. А Сезон 02 на EX ANTE е ТУК.

В подкаста EX ANTE този път фокусът е върху изкуството да се правят планове и да се взимат решения в несигурна среда. Гост е Весислав Илиев – анализатор на данни, статистик, ментор и преподавател в образователната програма за предприемаческо мислене "Предприемачът като откривател". 🟠 Кои са някои от примерните ситуации, които се използват в програмата? 🟠 Кои са част от заблудите, с които децата се затрудняват? 🟠 Защо предприемачеството носи в себе си приключенски дух? Отговорите, свързани с планове при риск и несигурност –  в осмия епизод от трети сезон на EX ANTE! Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката).

В подкаста EX ANTE говорим за ползите от бавното четене.   Гост отново е Панайот Стефанов – журналист, издател на списание "Нула 32" и съавтор в първия сезон на подкаста.   🟠 До какво води могъществото на социалните мрежи и как можем да му се противопоставим? 🟠 Кои са някои от положителните примери от Скандинавия и други части на Стария континент? 🟠 По какъв начин можем да съхраним стойността, която ни дават традиционните медии?   Как да превърнем бавното четене в наш верен съюзник –  в седмия епизод от трети сезон на EX ANTE!   Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката).

В този брой на EX ANTE разговорът е свързан с дигитален детокс, а гост е Панайот Стефанов – журналист, издател на списание "Нула 32" и съавтор в първия сезон на подкаста.   🟠 Какво включва концепцията за рационалното невежество? 🟠 Кои са белезите на качественото медийно съдържание и как да достигаме до него? 🟠 Какви са заплахите и рисковете, които произтичат от нарастващата сложност на медийния пейзаж?   Както и какви са възможните пътища към дигитален детокс –  в шестия епизод от трети сезон на EX ANTE!   Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформата SoundCloud. (В Spotify, за да получите нотификация при излизането на всеки нов епизод, освен да се абонирате за подкаста, трябва да натиснете и камбанката).   Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК. А Сезон 02 на EX ANTE е ТУК.