Ratio Podcast

Какво представлява всъщност OpenAI o1? Какво рекламират OpenAI? Какъв е този Chain of thought? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив в епизода. Разговарят за най-новото от света на изкуствения интелект – моделът o1-preview на OpenAI и какво го прави толкова впечатляващ. Разказват повече за неговите възможности, ограничения и потенциалът му да решава сложни задачи. Ще чуете още и за новият интелигентен дигитален асистент от Google - NotebookLM и ще разберете как може да ни улесни в ежедневието и дали това е бъдещето на дигиталната организация. А какво означва, че за първи път ИИ може да се “напъне” малко повече, чуйте в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-20/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/9UB_fDyUD0k Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Защо традициите са това, което не са? - Какво значение има контекстът, в който се интерпретират народните приказки? - Трикстер ли е Пепеляшка? - Защо Червената шапчица е… червена? - Що за deus ex machina е ловецът в Червената шапчица? - Може ли да „опорочим“ бялото в бялата лястовичка? - Трябва ли децата да задават въпроси, когато слушат приказки? -Каква е ролята на наркотиците в разказа за Тристан и Изолда? - Какво представляват апоретичните приказки? - Защо най-разсъдлив почти винаги е най-малкият брат? - Какви алтернативи предлагат приказките за ролите на мъжете и жените? - Каква е връзката между вещиците и вещите лица? - Как написаната приказка се превръща в дискурс? - Колко версии има приказката за Тристан и Изолда? - Какво ще стане, когато светът ни бъде доминиран от приказки, създадени от изкуствен интелект? - Съществува ли гей изкуство и има ли приказки, които никога няма да бъдат разказани? - Може ли да запазим свободата при разказването на приказки? Приказките са едни от първите структурирани текстове, с които се срещат децата. Повечето от тях претендират не само да приспят малките, но и да ги научат на определена поука. Какво обаче е тази поука и дали приказката е най-подходящия начин да я научим? Колко свобода за интерпретация може да открием в една приказка и кога приказката се превръща в естетизиран инструмент за налагане на власт? Трябва ли да защитаваме приказките от опитите за тяхното „превратно“ тълкуване и има ли една Традиция? Разглеждайки сблъсъка между каноничните приказки и техните деструктивни интерпретации в този епизод търсим истината за причините, поради което хората си разказват истории. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-204/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/dn1MFbz9kjc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Метеорит 200 пъти по-голям от този, който е унищожил динозаврите е ударил Земята преди около три милиарда години, оставайки кратер с диаметър 500 км. Никола и Петко разговарят за този огромен метеорит с диаметър между 40 и 60 км, който е предизвикал цунами по-голямо от всички известни в човешката история и е довел до кипене на океаните. Въпреки разрушителните последици, изследователите установили, че тези масивни удари са допринесли за процъфтяването на ранния живот, като са обогатили океаните с хранителни вещества необходими за микробите. В епизода обсъждат и мисията Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-235/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/rudZTwaPKXQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е основната тема в първия сезон на сериала True Detective(2014)? - Кой попада в дървените капани и защо дърветата не са това, което са? - Има ли надежда за доброто и трябваше ли първият сезон да завършва със… светлина? - Какво представлява идеята за вечното възвръщане (Ницше)? - Как се различава мистификацията на злото в True Detective от естетизацията на злото от Жорж Батай? - Кой е Кралят в жълто и защо е важна Каркоса? - Каква е връзката между криминалето и екзистенциализмът? - Къде се разминават „радикалното зло“ на Кант от кошмарното зло на Ръст? - Наистина ли е толкова привлекателно (очарователно) и вездесъщо (сакрално) злото или трябва да признаем неговата баналност (Хана Арент)? - Как етичното зло се различава от онтологичното зло? - Коя е куклата и кое джуджето (Жижек)? - Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? - Какво може да научим от Шопенхауер за мъдростта на Силен? Първият сезон на True Detective (2014) проследява историята на двама детективи от Луизиана: Ръст Коул (в ролята Матю Макконъхи) и Мартин Харт (в ролята Уди Харелсън), които разследват зловещо убийство с ритуални елементи. Сюжетът се развива в две времеви линии: първата започва през 1995 г., когато Коул и Харт откриват тялото на убита жена в изолирана част на щата, а втората се разгръща през 2012 г., когато нови доказателства свързват стари, неразкрити случаи със случая, който те разследват. Вземайки повод от „лова“ на злото, в който героите биват увлечени през годините, в настоящия епизод търсим различните лица на злото: може ли да се изправим пред злото, което винаги се връща; има ли надежда за децата, които изчезват, без това да бъде забелязано; до къде достига парализиращата корупция на злото и имаме ли шанс във вселената… Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-203/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/jmgK5A5LgAA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Хипопотамите могат да летят?! Изследователи открили, че тези огромни сухоземни животни всъщност могат да се издигнат във въздуха, повдигайки едновременно и четирите си крака от земята, когато бягат с максимална скорост. Това откритие, базирано на видеоанализ, показва, че хипопотамите постигат тази „фаза на полет“ до 15% от времето, когато се движат бързо, главно в моментите на преследване на плячка или врагове, което ги поставя сред слоновете и носорозите по отношение на техните атлетични способности. А Никола и Петко продължават темата за големите сухоземни животни и разговарят за скорошно изследване, според което дивите африкански слонове използват уникални вокализации, за да се обръщат към отделни членове на своето стадо. За разлика от делфините и папагалите, които имитират звуци, слоновете създават специфични, неимитативни звуци като „имена“ за своите събратя. В този любопитен епизод ще чуете още за колективна мимикрия и за странни звезди, намиращи се в центъра на галактиката, които изглеждат безсмъртни. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-234/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/pIGb05ll-pE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фишинг атаки, телефонни измами, кражба на профил в социалните мрежи са все неща, за които чуваме доста често, а най-вероятно и не малка част от нас са били жертва на някоя от тях. Как да ги разпознаваме и да се защитаваме са главните въпроси в днешния епизод. Кив, Никола и Миглен Евлогиев разглеждат киберсигурността през перспективата на потребителя, като развиват разнообразни сценарии с няколко персони. Чрез отделни хора и случки обсъждат различните заплахи и съответните защитни мерки за тях. Хората в примерите градират по сложност като започват с обикновен човек и неговия смартфон и стигат до човек, който е добре запознат с темата за киберсигурност. Какво трябва да предприемем, за да се предпазим от различните рискове в онлайн пространството, чуйте в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-19/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/VPnqgPPkXUw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Фройд е важен и днес? - Какъв е проблемът на Попър с Фройд? - Какво се крие зад клишетата за Фройд? - Какво е ролята на семейството според Фройд? - Бащата или майката са по-важни? - Какво представлява несъзнаваното? - Какво е значението на сексуалността и на езика? - Коя е първата топика на Фройд? - Как общественият договор е свърза с вината на братята? - Какво представлява принципът на реалността? - Как Бащата е свързан със Закона? - Пречил ли е Фройд на Фройд? - Какво има да кажат феминистките за фроидизма? - Какво е отношението на Фройд към религията? - Какво представлява невро(психо)анализата? Етимологията може да преведе името „Фройд“ като „радост“, но дали Фройд действително е носител на радост, след като към него валят всякакви обвинения, включително такива, според които той е отнел невинността на детството и го е превърнал в един от най-опасните и травматични периоди от живота на човека? Фройд се посочва като първия доктор, който лекува чрез говорене, като слуша своите пациенти. На дали не е бил изкушен от властта да интерпретира чутото и до къде неговата чувствителност към теми, които са били табу, са довели до съвременното отношение към сексуалността? В този епизод се опитахме да погледнем към Фройд през различни гледни точки и след това да съберем тези „погледи“ в едно усещане за Фройд. Дали сме успели – нека преценката да бъде Ваша. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-202/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fe0gCd2_z5E Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Астронавтите ще носят Прада на Луната. Axiom Space и Prada разкриха финалния дизайн на скафандъра Axiom Extravehicular Mobility Unit (AxEMU), който ще се използва от астронавтите по време на мисията на НАСА Artemis III до южния полюс на Луната. Освен за висшата мода в Космоса, Никола и Петко обсъждат до колко са безопасни изкуствените мигли. Миглите изпълняват защитна функция за окото, като предотвратяват попадане на прах, бактерии и дори насекоми. Екстеншънита за мигли обаче крият рискове – лепилото, с което се закрепват може да предизвика алергични реакции, възпаление на клепача и увреждане на роговицата, а при някои лепила дори има наличие на карциногенни вещества като формалдехид. В този любопитен епизод ще чуете още за: - Европейски лунен приземяем апарат - Аргонавт - Метеорологичното явление Gota fria - Потоп в пустинята === Гледайте и на видео: https://youtu.be/mDOKxPh1XfY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между чудовищно и чудно? - Човекът ли е най-голямото чудовище? - Вярно ли е, че чудовищата крайниците си менят, но ужаса - не? - Каква е разликата между онтологическото чудовище и етическото чудовище? - Съществува ли връзка между чудовищното и религиозното? - Какво представляват икономиите на чудовищното? - Може ли да си опитомим чудовища? - Има ли място за чудовища в правото? - Възможно ли е да съществува чудовище без образ? - Каква е връзката между мозъка като чудовищен орган и ангелите като нещо, което може да ни управлява отвътре? - Какво представлява черният облак на Лъвкрафт и може ли да бъде чудовище едно … измерение? - До какво води комерсиализацията на чудовищното? - Чудовищен ли е изкуственият интелект? - Какво общо имат съзвездията с чудовищното? Чудовищата разпалват въображението на хората от началото на тяхното съществуване.Чудовищното е онова, което се изплъзва от категориите и следователно от рационалното обяснение. То е нещо невъзможно за улавяне, но което по един парадоксален начин присъства в акта на неговото отсъствие. Така чудовищното показва, че има аспекти на реалността, които са едновременно непостижими, но и съществени за процеса на познание. Притиснати между земята и небето, хората никога не са спирали да си въобразяват чудовища. Загубили ли сме днес – в ерата на доминиращия рационализъм, способността си да интерпелираме себе си чрез въобразяването на нови и нови чудовища. Слушайте ни и (не) се плашете :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на невъобразимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията„Vox Nihili“.Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/595/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/prpQbXRBGOA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Широко достъпен и евтин антидепресант показва обещаващи резултати при лечението на иначе нелечим вид мозъчен рак – глиобластома. Никола и Петко обсъждат това ново откритие, което макар и да не лекува би могло да доведе до известно облекчение и да се включи като ефективна част от режима на лечение на пациенти с глиобластом. В епизода разговарят и за ново лечение за шизофрения, което предоставя важна алтернатива за пациентите. Открито е лекарство, предлагащо нов подход за третиране на симптомите, което е от съществено значение предвид ограниченията и страничните ефекти на настоящите терапии. Освен тези важни теми за напредъка в лечението на едни от най-тежките заболявания на нашето време, обсъждат и научен пробив, при който растение, подобно на тютюна е генетично модифицирано да произвежда основни хранителни вещества, открити в майчината кърма. А дали кивано може да се оглежда у нас, чуйте епизода и ще разберете. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Lidl, с чиято подкрепа се излъчи този епизод. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/594 Гледайте и на видео: https://youtu.be/_vhfUWPTWC4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Октомври дойде, а с него и тяхно величество Тиквите – закръглените оранжеви мадони, които чудодейно изникнаха по градските витрини подобно непобедими нашественици. В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за символното, културното и кулинарното значение на тези сезонни плодови зеленчуци, като някои акценти на разговора са: - Откъде идват тиквите и какво символизират? - Кои са земеделските три сестри (las tres hermanas)? - Къде по света празнуват тиквите? - Кой е Вертумн и как е свързан той с тиквената ни тема? - Кой литературен герой е отговорен за негативното настроение на Васко към тиквите? - Къде се корени връзката на Хелоуийн с тиквата? - Как Яйои Кусама вижда тиквите в своето творчество? - Какви зеленчуци можете да ползвате за портрета на император? - В какви музикални инструменти може да се превърне кратунката? - Една много специална рецепта, ако слушате до самия край. Ако ви помагаме да запълните кратуните си с любопитности от света на културата, можете да видите как да ни подкрепите на https://ratio.bg/support/ . === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/593/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/otpOLO4eVkk

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Къде е ударението в думата „писари“? - Съществуват ли още писари (в адвокатските кантори) и по какво се отличават от тях копирайтърите, копипейстърите и принтерите? - Как писането и приписването на свързани с правото? - Каква е разликата между „дългата ръка“ на закона и „късите ръчички“ зад правните документи? - Каква е разликата между това да преписваш библията и да преписваш искова молба в четири еднообразни екземпляра? - Кои са Бувар и Пекюше (Густав Флобер) и в какво вярват? - Как глупостта е свързана с правото и с литературата? - Каква е разликата между Бартълби, писаря, и калиграфа? - Какво означава формулата „предпочитам да не“? - Кой е Душко Добродушко (от разказа „Печената тиква“ на Елин Пелин) и защо произнася… реч в името на тиквата? - Какво представлява работодателската власт? - Каква е връзката между (имената на) Акакий Акакиевич и Душко Добродушко? - Възможен ли е разказ за писар с фантастичен край? - Съсипва ли хората мъртвата буква на закона? - Защо чиновниците става призраци? - Какво пречи на писарите в техния любовен живот? - Съществуват ли хора, които не са нищо повече от… консуматив за прилагането на закона? - Как фиксирането във формата на буквите ни помага да удържим смисъла на Закона? В настоящия епизод разговаряме за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, правим опит да обобщим някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдаваме в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и да е монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква… Заповядайте в нашия разговор за писарите и правото. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/592/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/pW8KGhpTbps Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Нобеловата награда е едно от най-престижните признания за учените. Преди броени дни станаха известни имената на тазгодишните лауреати в различните научни области и по традиция Петко и Никола им обръщат специално внимание. Надникват в техните лаборатории, за да разберат върху какво работят изследователите и как тези големи постижения допринасят за развитието на науката. Разбира се не могат да пропуснат и космическата тема, особена след успеха на Starship миналата седмица. В епизода обсъждат още: - Успешният тест на Starship и успешното улавяне на Super Heavy бустера от Мехазила. - Стартиралатa мисия Европа Clipper - Мисията Hera на EKA Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/591 Гледайте и на видео: https://youtu.be/61dyLKOhI24 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Изборите в България наближават и по този повод Никола и Кив посветиха този епизод на начина, по който те се провеждат. Разглеждат различните предизвикателства пред процеса, включително необходимостта от едновременно осигуряване на анонимност и доверие, както и уязвимостта към различни видове атаки. Дискутират начините на гласуване - на хартия или с машина и конкретните особености на всяка от двете технологии. В епизода ще чуете за потенциалните слаби места на процеса, мерките, които се предприемат за тяхното преодоляване и още: - Какво е текущото състояние на технологията на изборите в България? - Кои са разликите между различните видове избори и с какви данни разполагаме? - Какво точно избират гражданите? === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/590/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/agl2R_grYvo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо започваме с Александрийската библиотека? - Каква е връзката между цитирането и кавичките? - Какво представляват „скритите“ цитати? - Каква е връзката между цитирането и индивидуализма? - Има ли разлика между цитирането в точните и в хуманитарните науки? - Трябва ли изобщо да цитираме и защо (не)? - Какво правим когато цитираме: вписваме/отписваме? - Защо учените на съвременната наука „събират“ точки от цитирания? - Какви са пораженията от преминаването от устен към писмен текст („Федър“ на Платон)? - Кое е първото: оригиналът или цитатът (Дерида)? - Добре ли е, че паразитираме върху идеите на другите? - Може ли да мислим направо „по същество“? - Може ли ChatGPT да цитира точно? - Съществува ли разлика между цитирането на първия закон на термодинамиката и на Закона за задълженията и договорите? - Какво общо има Саполски и свободната воля…? - Защо етиката се отнася с подозрение към някои форми на „нелегитимно“ самоцитиране? - Възможно ли е самоцитирането? Този епизод е посветен на практиката на цитирането, която се преплита тясно с действия, обозначавани като позоваване, рефериране, заемане, препращане... Промяната на медиите, включително преминаването от устна към писмена реч, както и утвърждаването на интернет мрежата, води до съществени различия и в начините на цитиране. Ако някога е било достатъчно да споменеш името на определен човек, за да го „привлечеш“ в разговора, то днес в науката се изисква максимално точно посочване на страницата, където това лице е написало текста, към който се реферира. Фиксирането на автора обаче се сблъсква с „парадокса на Тезей“, а силата на всяко цитиране е в интерпретацията. Съществува ли „Баща на текста“ и възможно ли е изобщо цитирането? Слушайте и най-вероятно няма да разберете … напълно :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/589/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/_Dvxb-fkTsQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Шимпанзетата може и да не използват думи, но техните „разговори“ удивително приличат на нашите! Никола и Петко обсъждат ново проучване, което показва, че шимпанзетата обменят жестове със същото бързо темпо, което се наблюдава и при човешките разговори. Изследователи установили, че източноафриканските шимпанзета правят паузи под секунда, преди да реагират, като понякога дори се прекъсват, подобно на нас в разгорещени дискусии. От темата за комуникацията между шимпанзетата Никола и Петко преминават към … мравките. Оказва се, че тези малки насекоми могат да правят сложни хирургични операции и да извършват даже ампутации! Изследователите открили, че дърводелските мравки не само лекуват рани, но и диагностицират кога е необходима ампутация. В този разнообразен епизод ще чуете още: - Царицата при някои мравки практикува хигиенен канибализъм - Змиорка изпълзява от стомаха на хищник - Най-самотното растение на света === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/588 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7fnY_LvdWdo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Петко разговаря с гл. ас. д-р Петър Ефтимов, ръководител на новата магистърска програма по Астробиология в СУ 'Св. Климент Охридски,' и гл. ас. Кольо Данков, преподавател по биофизика в Биологическия факултет. Обсъждат рецептата за живот във Вселената – какво е необходимо за възникването му и как го търсим. Разглеждат актуалните методи за откриване на екзопланети и разговарят за бъдещите възможности на човечеството за изследване и пътуване в космоса. В епизода ще чуете и повече подробности за новата магистърска програма 'Астробиология,' която дава на студентите шанс да се включат в изследванията на космическия живот. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/587/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/AelOlEUPqAc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хипий и защо е голям? - Какво показват парите? - Има ла разлика между въпроса „Кое е красиво?“ и въпроса „Какво е красивото?“? - Кой е мистериозният „Трети“ в разговора между Скорат и Хипий, който непрекъсато възразява? - Каква е разликата между красивото момиче и красивата… кобила? - Може ли същността на красивото да се „изчерпи“ и разбере с примери? - Всяко нещо ли става красиво, когато се разкраси със злато? - Коя е по-подходящата лъжица за разбъркване на каша: златната или смокиновата? - Каква е разликата между красив, хубав и добър живот? - Може ли да кажем, че красивото е подхождащото и какво имаме предвид под това? - Дали красивото се изразява в пригодност, способност за изпълнение за производство на някакво благо (красивото като „причинител на благото“)? - Най-добро ли е шестото предложение: „красивото е удоволствието при слуховото и зрително възприятие“? - Ако всеки от нас би бил нечетен, то дали тогава и двамата заедно сме нечетни? - Какво представлява полезното удоволствие? - Дали всичко беше просто „дребнаво аргументиране“, „глупави бъртвежи“ и чисто и просто празнословие? - Как се различават понятията във философията от термините в науката? - С кого Сократ живее „в една къща“? „Големият Хипий“ е диалог, за който съществува спор доколко е написан действително от Платон. Основният въпрос на диалога е този за природата на красотата. Диалогът започва с опитите на Хипий да предложи 3 различни дефиниции за това кое е красиво, които Сократ опровергава и на свой ред предлага 3 и половина свои дефиниции. Те също не успяват да издържат на възможните възражения. Никой от дадените примери не е в състояние да обясни самата природа на красивото като идея. Диалогът завършва без окончателно решение на въпроса що е красивото, но Сократ приема този негативен резултат, защото „Трудни са красивите неща“. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/586/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/bJFqQri6OzE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как ви звучи да контролирате курсора на мишката с мозъка си? Е това вече е възможно. Наскоро компанията Neuralink имплантира чип в мозъка на мъж, с цел да подобри способността му да играе видеоигри и да се научи как да използва софтуер за компютърно проектиране (CAD). Никола и Петко разговарят за тази успешна операция, която може да бъде важна стъпка към предоставянето на високопроизводителен интерфейс и да подобри контрола на цифровите устройства за хора с квадриплегия. Освен за чипове в мозъка и тяхната роля обсъждат още интересни теми: - Частна китайска космическа компания тества кацане на първата степен на ракетата си; - Електронни часовници в помощ при сънна апнея; - Китайци представиха своя бъдещ космически костюм. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/585 Гледайте и на видео: https://youtu.be/-y4L3R2cVN4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Тия там в народното събрание нищо не правят!” “Само седят и си клатят краката и не работят за хората”. Надали някой не е чувал подобни възмущения от страна на народа към техните представители в най-висшият орган на властта в България. Но имаме ли достатъчно познания за дейността на депутатите, за да ги обвиняваме? Никола, Кив и Благослав Михайлов, създателят на приложението Стража обсъждат този въпрос, залегнал в основата на днешния епизод. Стража дава навременна и лесно достъпна информация за дейностите, които се случват в Народно Събрание на България. Всички гласувания на закони и стенограми от заседанията са достъпни в приложението почти в реално време, което цели да направи работата на народните представители достъпна за всички. Освен за това приложение разговарят и за най-новото начинание на Благослав Михайлов. То носи интересното име “Казва”. Изключително иновативно приложение за събиране на обратна връзка в мащаб и дълбочина. Как точно работи и кой го ползва ще чуете в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/584/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/upm6GIcSUJw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/