Животът на всеки творец винаги вълнува и буди удивление, не само поради отклонението от общоприетата закономерност, но и заради загадките на личностното си развитие във времето, в което живее, създава и интерпретира действителността в мащабите на своето въображение.

В началото на ХХ век в мездренското село Горна Бешовица се ражда Иван Фунев, за творбите на когото дори в началото на ХХI век продължават идеологическите и художествено-естетическите спорове. Роден на нивата, той израства в 9-членното семейство на земеделци, макар баща му Цено Фунев да е учителствал и работел като писар в кметството на селото. Завършва училище в село Камено поле и гимназия във Враца, а след това служи в Трудови войски.

„Творческа склонност аз проявих още от детски години. Много бях щастлив, когато трябваше да седна зимно време на димящата лампа, сред сладката глъчка на семейството, при силно бумтяща печка, в ниската, с дъсчен таван стая и да рисувам на плочата си или на блокче бягащи коне; или да копирам цветни картички… Така премина моето детство на село. И завършил със затруднение Врачанската гимназия, аз трябваше после да учителствам в родното си село, което бе мечтата на моите родители.“

„Родната му Горна Бешовица още гледа с унес и лека тъга към мястото, където стоеше неговата Жътварка — пише в своя разказ „Големият син на Горна Бешовица“ Марин Ботунски — И към стаената родна къща на своя голям син. Есенните листа са наредили златна пътека към нея, защото ако нашата земя е откърмила великани на духа, той е в първата им редица. Корените на Иванфуневото творчество са дълбоко в народната душа. Той сам излиза от недрата на народа, въздига своя изключителен талант до неочаквани висоти, посвещава го без остатък на народа, за да се слее завинаги с него.“

През 1923 година записва медицина в София, но скоро след това кандидатства в Художествената академия, където с големи финансови лишения и с помощта на брат си успява да завърши двегодишния общ отдел. Това трудно начало не сломява духа на бъдещия скулптор, който завършва класа на професор Жеко Спиридонов с отличие през 1930 година.

Работническата класа

Съвременник на големите политически сътресения в началото на века, които оформят геополитическото развитие на световните лидери, Иван Фунев е повлиян от Октомврийската революция, от формирането на пролетариата, както и от жестокото потушаване на Септемврийското въстание в България. Тези революционни линии, заедно с образа на майката и на „онези, които нямат нищо“, са основните линии в работата на скулптора.

В книгата си „Преди да се роди красотата“ Стефан Коларов описва дипломната работа на Иван Фунев в Художествената академия — „Цензурата“ („Свободата на словото“) — работник със заключена с катинар уста, като „творба, която му е създала само неприятности“. Въпреки хитрото обяснение, което самият Фунев дава: „Аз съм изваял човек, занемял пред тайните и красотата на природата“, ръководството на Академията забранява статуята да бъде показана в изложбата на абсолвентите.

Първоначалният замисъл на релефа „Трета класа“ се оформя при едно пътуване на Иван Фунев с влак до София. В монографията на проф. Мара Цончева „Иван Фунев“ тя преразказва спомените на твореца:

„Третокласният вагон, в който се е настанил художникът, бил така натъпкан с хора, че в него буквално липсвал въздух. В същото време съседният първокласен вагон бил почти празен, там се разполагали само добре облечени, богати пътници… Отначало той замисля произведението си като „Триптих“ от три следващи един след друг релефа. В първия смятал да изобрази само ходилата на легнал мъж, във втория — скучаеща сама дама и в третия — третокласен вагон с много наблъскани в него хора.

Творбата е реализирана като широко символично обобщение за живота на трудещите се. Седемте глави, плътно притиснати, задушени от прозоречната рамка на третокласния вагон (символизираща непоносимия живот на трудещите се в капиталистическите условия), напират да излязат вън от нея, стремят се към въздух, към слънце, към по-добър живот.“

„С „Трета класа“ аз исках да покажа жаждата на трудовите хора от миналото за по-добър живот. Аз се съмнявах обаче, че със скулптурните си произведения ще бъда ясно разбран като политически творец. Затова успоредно със скулптурата аз пояснявах своите замисли в стихотворна форма“, казва Иван Фунев.

В своето стихотворение „Песента на скулптора“ той изповядва:

Венери при мене не правят портрети,

ни кротки мадони с небесна печал.

При мене позират гавроши с каскети

и всички хамали от моя квартал.

От мрамор не вая аз мойте модели.

Студен е тоз камък и чужд е за тях…

От простия камък, гранитния камък, 

по който вървиме вседневно навън, 

от него аз вая и техния пламък, 

и техните грижи. И обич. И сън…

Как лявата идеология развива творческата естетика разказва и самият автор в интервю за Българското национално радио от 1974 година. Иван Фунев чете и своето стихотворение „В роден край“.

Новите художници

Художествената академия е институцията, която среща петима студенти — Мара Георгиева, Васка Емануилова, Вера Лукова, Драган Лозенски и Иван Фунев, които създават дружеството на „Новите художници“. В своя автореферат „Фигуралната композиция в творчеството на „Новите художници” — 1931-1944 година“ д-р Таня Станева описва това обединение от автори и носители на новаторски идеи и концепции като част от историческото развитие на българското изобразително изкуство:

„Те се сближават на базата на еднакви възгледи и споделят идентични тревоги относно неизвестното бъдеще, което ги очаква извън стените на Академията. Появата на Дружеството и неговото гласно обявяване в обществения живот е естествено предизвикано от хора, обединени от еднакви възгледи за изкуството и съответно живота. Новите се борят за „налагане съвременния естетически вкус сред интелигенцията и широкия кръг на обществото”, за да могат идеите и копнежите на художниците, заложени в изкуството, което създават, по-лесно да бъдат „дешифрирани”. Стремежите им са насочени към канализиране в една посока на действие както творчеството на художника, така и неговата критика, съгласно новите повеи на времето”. Дружеството на Новите художници се обявява за „абсолютно независимо” от съществуващите политически партии в страната ни в този период, тъй като това би го отдалечило от главните задачи, към които са насочени усилията на организацията, а именно естетическите.“

До 1932 година, когато книгоиздателство „Нов Свят“ издава стихосбирката му „Червени трактори“, Иван Фунев публикува свои стихове във вестниците „Релеф“ и „Щит“, а Младен Исаев включва негови произведения в сборника „Кормило“.

Заедно с художника Стоян Венев младият скулптор показва и първата си самостоятелна изложба в мазето на къщата на улиците „Аксаков“ и „6-ти септември“, която двамата автори наричат „Седем стъпала под земята“.

„Аз съм за новия художествен реализъм в изкуството, който рисува живота такъв, какъвто си е, с известно пречистване и обобщение, което избягва натурализма. Стремя се на образите, които творя, да се даде една жива реалност, винаги придружена с едно художествено тълкуване (намек) за тяхното бъдещо развитие“, казва скулптора.

Освен в областта на скулптурата и монументална пластика Иван Фунев създава и редица портретни картини на Георги Караславов, Николай Хрелков, Людмил Стоянов, Константин Кисимов, Христо Смирненски, Юри Буков и Иван Башев.

„Всички негови произведения носят печата на простотата и свободата, наивитет, ясност, радост от живота и първична монументална сила. Стремежът към монументалност, който придава на всичките му по-значителни работи движения и стил, е стремеж към овладяване на живота, напълно законен стремеж за властване над материята. Те са образи, които говорят за дълбоко чувство към формата и едновременно за трогателен и човечен поглед върху живота. Това са етапи към едно всестранно и многообразно художествено развитие“, описва творческите му постижения критикът Людмил Стоянов.

За съзерцаващия живота и хората, за психолога, създаващ образи от глина, бронз, бетон и теракот, за своя баща Огнян Фунев разказва с вдъхновение в запис от 1990 година.

„Народът има чувство за мярка, за хармония. И това трябва да го знае всеки от Вас. Естетическото чувство на народа не можете да го излъжете“, казвал на своите студенти в Академията Иван Фунев. На тях, на младите творци той завещава ателието си и скулптурния парк в Бояна, за който получил уверение от тогавашния министър на култу