Написването на „Сън в алени покои“ е отнело повече от десетилетие на Цао Сюецин. По обем произведението е приблизително два пъти по-голямо от „Война и мир“ на Л. Н. Толстой; по значимост го определят за „Роман на хилядолетието“. Още преди да бъде довършена, книгата става любима на всички и нейните преписи се търсят и разпространяват из цял Китай.

„Сън в алени покои“ е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, която вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв „Сън“, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение.

„Сън в алени покои“ е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век — от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта  на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията — и дори традиционното кулинарно изкуство и медицина на Китай.