В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво представлява четенето и как го правим ние хората?
- Защо четенето е осмият смъртен грях?
- Какво желаем и какво четем?
- Каква е историята на четенето и кога четенето е било и слушане?
- Как фикцията при четенето се различава от виртуалните светове на видеоигрите?
- Какво правим, когато четем и как това е свързано с екстаза?
- Какво мислят Яус и Изер за четенето?
- Кой определя какво трябва да четем?
- Може ли четенето да е… „производство“ (и на какво)?
- Как четенето може да се превърне в лов и бракониерство (Мишел дьо Серто)?
- Можем ли изобщо да кажем, че сме чели една книга?
- У-бект ли е книгата?
- Каква е ролята на другостта при четенето (авторът, другият)?
- Изпитваме ли чувство за вина, когато не сме прочели докрай една книга?
- Какви са практиките на не-четенето?
- Какви са правата на читателите?
- Какво пропускаме, когато (не)четем?

Четенето се е превърнало в достъпна практика едва след изобретяването на печатницата и нарастването на общата грамотност. Днес все по-често се изразяват съмнения и притеснения, че социалните мрежи предлагат „неустоими“ изкушения пред нашите мозъци, които ни карат да скролираме вместо да четем. Текстовете се превръщат в потоци от видеа и коментари, а способностите и знанията на учениците вече са „независими“ от броя на книгите, които са прочели. Може ли да се говори за край на четенето, въпреки сериозното количество издавани и купувани книги? Защо четенето е толкова важно за модерната епоха и как това се променя през последните десетилетия? Това е може би и епизодът, в който най-често и най-продължително четяхме по време на разговора :)

===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/488

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support