Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Методий Ганчев по темата „Създаване и реализиране на туристически продукт в България и Балканите“.Методий Ганчев е роден през 1991 г. в София. Завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Науки за земята“.  През 2014 г. завършва бакалавърска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация „Средновековие“ . Две години по-късно завършва и магистратура по археология в същия университет. Именно тогава започва да се занимава с туризъм. Обучава се в „Асоциацията на екскурзоводите в България”, става неин член и лицензиран екскурзовод.  Работи в едни от големите фирми за входящ туризъм в България и развежда туристи от всички краища на света – от Канада до остров Мавриций. През 2018 г. става екскурзовод на свободна практика и съсобственик на малка туристическа фирма. Убеден, че България има потенциал не само с културните си забележителности, но и със своите природни красоти, през 2022 г. Методий Ганчев завършва курса към Асоциация „Планини и хора“ и става сертифициран планински водач 1-во ниво.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Симеон Кацаров за Австро-Унгария и Балканите.Симеон Кацаров завършва специалност „История" и „Българска филология" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". През 2005 г. успешно защитава докторат по Нова и най-нова обща история в Института по история при Българската академия на науките. Темата на дисертационния му труд е „Дуалистичният модел и държавно-политическото развитие на Австро-Унгария в периода 1867–1899 г."В момента Симеон Кацаров е доцент и преподавател в катедра „История и археология" на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет.Научните му интереси са насочени в четири основни направления: изследвания, свързани с периода на Новото време; проучвания върху австро-унгарската дуалистична система; европейската държавност през ХІХ век  и  „Покръстителната акция" на помаците от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония през 1912–1913 г.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Михаил Груев. Това е петият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Доц. д-р Михаел Груев е завършил специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944–1959 г.)“. Преподавател е по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии, на студии и статии по проблемите на Възродителния процес, колективизацията на българското село и комунистическия елит. От 2015 г. доц. д-р Михаил Груев е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Това е втора част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.

Това е първа част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. Иво Топалилов за евреите на Балканите през Античността и за античната синагога на Филипопол. Това е четвъртият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Иво Топалилов завършва магистратура по класическа археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторантура по Стара история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където през 2009 г. става доцент по антична археология. През 2019 г. започва работа в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Доц. Топалилов ръководи проучванията на редица археологически обекти в района на Пловдив, Сандански, както и на други места в цяла България. Научните му интереси са свързани с римската и късноантичната провинциална археология с фокус върху Тракия, Римския и Късноантичния Филипопол. Иво Топалилов е ръководител на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол“ в Института за балканистика с Център по тракология при БАН и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

In this episode, Alexandra Milanova speaks with Anastasia Sleptsova on the topic “Cultural Heritage in Times of Crisis”.Anastasia Sleptsova is an Aspen Institute graduate, cofounder of Ukrainian female-led innovation agency Digitizing Space and WTECH Ambassador. She is an expert in complex event management from idea to implementation, start-up mentor and advisor. Since 2015, Anastasia has launched, managed and moderated up to 500 tech and business-oriented events from closed community meetups to large-scale tech conferences and open innovation events. She has more than 9 years of experience in innovation management and digitization. Anastasia has named “30under30” by business media Kyiv Post, a “Davos50 Nominee” by the World Economic Forum and official delegate to its Annual Meeting in 2017. She is a past-curator and active member of Global Shapers. For the last 4 years, Anastasia has led a joint initiative of Digitizing Space and the EU-funded programme House of Europe. This initiative is all-Ukrainian innovative cultural collaborative marathon Hatathon: Hack for Culture with mission to preserve Ukrainian heritage.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. Албена Танева за паметта и спасението. Това е третият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Албена Танева е магистър по социология, доктор по политология и доцент по политически науки. През 2007 г. защитава дисертация на тема „Лидерският обществен модел. Спасението на евреите в България в политологически дискурс“. От 2020 г. ръководи катедра „Публична администрация“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Главни изследователски теми в работата на доц. Танева са: лидерството като социален феномен; ролята на гражданското общество в либералната демокрация; историческа и съвременна перспектива към Холокоста и съдбата на българските евреи в годините на Втората световна война.Албена Танева е автор на концептуалната мобилна изложба „Силата на гражданското общество. Съдбата на евреите в България в годините на Холокоста“, изготвена и представяна в сътрудничество с Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Експозицията е показвана в Народното събрание на Република България, в редица европейски градове, в Британския парламент и ООН в Женева, както и в Съединените щати.Албена Танева е два пъти носител на награда „Шофар“, присъдена от Организацията на евреите в България „Шалом“: през 2017  г. за борба с антисемитизма, ксенофобията и езика на омразата в българското общество, и през 2023 г. за изследване и памет за Холокоста.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Йоан Кръстев по темата „От Античност към Средновековие на Балканите“. Йоан Кръстев завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ с профил история. Дипломната му работа е на тема „Българо-полските взаимоотношения отразени в полската историография“. Получава бакалавърска степен по международни отношения от Университета в Малмьо, Швеция. Едно от хобитата му са историческите реконструкции. През 2020 г. се включва в сдружението „Мос Майорум Улпие Сердице“ и понастоящем е негов заместник-председател. Йоан Кръстев участва във фестивалите Natale di Roma (Рим), Floralia (Дреновец), Романс Лангобардорум (Пловдив), „Сердика е моят Рим“ (София), Карнунтум, Никополис ад Иструм, Перистера, Нощта на музеите и др.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с философа и журналист Тони Николов. Това е вторият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Тони Николов е главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“. Специализирал е в Pontificio Istituto Orientale (Рим) и в Ecoles des Hautes Etudes en Sciences sociales (Париж) в групата на проф. Жак Льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия в Льовен. От 2005 до 2009 г. е главен редактор на Radio France International – Bulgaria. Автор е на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Жан Пол Сартр, Жан-Франсоа Лиотар, Ален Безансон, Жорж Бернанос, Рене Жирар и други. Дългогодишен хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тони Николов е автор на книгите: „Пропуканата България“, „Българската дилема“, „Спомнена София“ (отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ и „Има такава държава“.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Любомир Цанков по темата „Римското облекло през Късната античност  IV–VI век: произход и развитие“.Любомир Цанков завършва гимназия с усилено изучаване на испански език „Хосе де Сан Мартин“. През 2016 г. получава бакалавърска степен по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Две години по-късно успешно завършва магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация“. Интересите на Любомир са насочени към античната и средновековна история и затова през 2014 г. той създава онлайн блог „Автократор“, посветен на изследването на тези два периода.През 2016 г. Любомир става член на сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“. Пресъздава легионер от периода IV–V век, цивилен римски гражданин и епископ, изповядващ никейския символ на вярата. Любомир е пионер в популяризирането на  раннохристиянските възстановки в България с участия в редица антични фестивали в страната и чужбина. Изнася лекции по антична история в НГДЕК, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, частната гимназия „Британика“, ИЕФЕМ–БАН, НАР „Никополис ад Иструм“, Европейската нощ на музеите. Любомир е съавтор на главата за облекло в проекта “Visiting the past – a reenactment handbook” на университета по археология Orkney във Великобритания. 

Това е втората част от разговора на Васил Караджов с Ангел Маринов за акордеона и музиката на Балканите. Ангел Маринов е музикант, изпълнител на акордеон и бандонеон. Асистент и преподавател по методика на акордеона и изпълнителско изкуство в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Лауреат и член на журита на редица международни конкурси.Ангел Маринов е инициатор и участник в акордеонни срещи между България и Турция. Той е българският представител в Световната акордеонна асоциация.

В този епизод Васил Караджов разговаря с Ангел Маринов за акордеона и музиката на Балканите.Ангел Маринов е музикант, изпълнител на акордеон и бандонеон. Асистент и преподавател по методика на акордеона и изпълнителско изкуство в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Лауреат и член на журита на редица международни конкурси.Ангел Маринов е инициатор и участник в акордеонни срещи между България и Турция. Той е българският представител в Световната акордеонна асоциация.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Деница Такева.Деница Такева е египтолог и председател на Българско египтологическо общество. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ в София, лауреат e по литература и история. След това завършва семестриално „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тъй като египтологията винаги е била нейното истинско призвание и мечта, тя продължава обучението си в Нов български университ. Получава бакалавърска и магистърска степен по Египтология, в момента е редовен докторант по същата специалност в Нов български университет. Дисертацията ѝ е посветена на конкретни религиозни текстове-химни към божество Озирис от Тиванските гробници от епохата на Новото царство.Деница Такева е един от създателите на Българско египтологическо общество и негов председател. Основател е на Образователно-информационен център „Древен Египет“ към Регионалния исторически музей в София. Поставя началото на школите по египтология в центъра, където се изучават древноегипетски език, история, култура и религия на Древен Египет в извън-университетска среда. Деница Такева е основател и преподавател в първата детска школа по египтология в България.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Петър Топарев, ръководител на Националното бюро на Университетската агенция на Франкофонията в България.Петър Марио Топарев е роден през 1978 г. в София. Възпитаник е на 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в столицата. Завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и магистратура по международни отношения в Нов български университет.От 2005 г. работи в Университетската агенция на Франкофонията (АЮФ), последователно като секретар по проектно сътрудничество, отговорник на Франкофонския цифров център и ръководител проекти в Антена София на Регионална дирекция „Централна и Източна Европа“ на АЮФ. От 2021 г. е ръководител на Националното бюро за България на Агенцията.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Николай Гълъбов. Това е първият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Владимир Попов по темата „Късната античност на Балканите и нейното популяризиране чрез исторически възстановки“.Владимир Попов членува в световната мрежа за културно наследство EXARC и в международната организация Nova Roma, на която е официален представител за България. Притежава 15-годишен годишен опит като реконструктор и е участвал в организацията на повечето антични фестивали в страната. През 2016 г. основава Сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“ и оттогава е негов председател. Организацията е насочена към проучване, адаптиране и пресъздаване на епизоди и събития от живота на римляните и варварските племена, обитавали провинция Мизия в периода IV–VI век. Сред проектите на сдружението са: Късноантичният фестивал „Бонония оживява“ във Видин, Фестивалът на античното наследство „Сердика е моят Рим“ в София, античните фестивали „Нике – играта и победата“, провеждан в Националния историко-археологически резерват „Никополис ад Иструм“, „Марцианополис – животът в древния град“ в Девня, „Перистера – крепост на вярата“ в Пещера и много други.

В този епизод д-р Стела Стефанова разговаря със спелеолога Алексей Жалов, представител на Балканския спелеоложки съюз, по темата „Пещери и пещерни експедиции на Балканите“.Алексей Жалов е спелеолог, ръководител на многобройни български и международни спелео експедиции, автор на голям брой книги, статии и филми. Той е дългогодишен заместник-председател на Българската федерация по спелеология, инициатор за създаването и впоследствие генерален секретар на Балканския спелеоложки съюз.

В този епизод Александра Миланова разговаря със световноизвестния цигулар Светлин Русев.Светлин Русев е възпитаник на Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж, която завършва с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика. Печели редица престижни международни конкурси, сред които са тези в Индианаполис, Мелбърн и „Маргарита Лонг – Жак Тибὸ“. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Йохан Себастиан Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Носител е на престижните български отличия „Музикант на годината“ и „Кристална лира“. Като солист Светлин Русев свири с Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио, Филхармонията на Сендай, Симфоничния оркестър на Индианаполис, Националния оркестър „Джордже Енеску“ (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, Филхармонията на Йоханесбург и други оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа. Заема поста артистичен директор на Софийската филхармония от 2016 до 2018 г. От септември 2008 г. е професор по цигулка във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж.Светлин Русев свири на цигулка Stradivarius Camposelice от 1710 г., предоставена от Nippon Music Foundation.

В този епизод Васил Караджов разговаря с Румяна Титерякова за Балканите като туристическа дестинация.Румяна Титерякова е родена в Пловдив и е екскурзовод с дългогодишна практика. Тя е водач на туристически групи в чужбина, посетил над 80 държави. Владее руски, немски, италиански и английски език. Автор е на пътеводители за Пловдив и региона, хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в обучителни школи по туризъм.Румяна Титерякова е председател на регионалния клон на Асоциацията на екскурзоводите в България, член е на Съвета по туризъм и на Общинския консултативен съвет по туризъм в Пловдив.