Марта Попова (17.02.1891 – 11.04.1974), един от златните гласове на Радиотетъра, принадлежи към голямата плеяда от най-изявените актьори на Народния театър, на чиято сцена дебютира през 1910 г. и играе до края на живота си. Тя е от така нареченото второ поколение възпитаници на драматичната школа на известния театрален деец, артист и режисьор Николай Масалитинов и една от първите рецитаторки в България. Произхожда от известна театрална фамилия, сестра е на други две големи артистки – Златина Недева и Невяна Танева.

В богатата творческа биография на Марта Попова са записани роли като Офелия в „Хамлет“, Мария в „Дванайсета нощ“ и Беатриче в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, Лиза в „От ума си тегли“ на Александър Грибоедов, Дорина в „Тартюф“ от Жан-Батист Молиер, мадам Сан-Жен в едноименната пиеса на Викториен Сарду, Канина във „Волпоне“ на Бен Джонсън, Фьокла в „Женитба“ и Ана Андреевна в „Ревизор“ от Николай Гогол, Гина в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, Костанда в „Свекърва“ от Антон Страшимиров и Славка в „Тревога“ от Орлин Василев. В тези роли, в които пулсира народностното начало, Попова покорява публиката със своята жизненост, заразителен смях и ярко сценично присъствие и обаяние. Вдъхновена от красотата й, художничката Руска Маринова създава прекрасен портрет на актрисата в ролята на Мария в „Дванайсета нощ“.

Марта Попова е удостоена със званието народен артист, а по случай 50-годишната ѝ сценична и обществена дейност – с орден „Георги Димитров“. Тя е автор на книгата „На сцената и в живота“ (1972 г.).

Материалът Голямата българска актриса Марта Попова: Аз съм силна със своите зрители е публикуван за пръв път на Архивен фонд на БНР.