„Тук портиерката съм аз. Значи, аз съм ти началник. Слушай, слушай и изпълнявай! Ти за войната знаеш ли? Знаеш ли какъв ден е днес? …9-ти май.“

Какво знаят новите поколения за Великата отечествена война. Дали са чували за нея от своите дядовци и бащи, които са воювали в Освободителната война. Или са чели от книжките?

Войната свършва, а с нейния край се възраждат и надеждите за спокоен и мирен път за възстановяване на нормалния живот – с работа, семейство и възможност за общо бъдеще.

В същото време генералът отново очаква войници от непобедимата „Переверзевска“ дивизия да бъдат на площада, където се чества годишнината от славната победа. Но вече четвърта година никой няма да се появи или този път добрите намерения на генералския син ще заблудят ослепелия войн.

„Той живее заради този ден. Хората не са вечни – вечна е паметта!“

„Площадът на победата“ е радиопиеса от съветската писателка Елена Попова, преведена и адаптирана за Радиотеатъра от Илина Абаджиева, запис 1984 година:

На фона на семейните драми и разразилите се емоционални бури Площадът остава една метафора на култа към Победата – семеен дълг и празничен маскарад, „укрепване на вярата с политика“, със същите идеали и същите добродетели.

„Нищо, генерале. Да вървим да пием за Победата. За нашата победа в последната война. Ние победихме, а всичко останало са глупости.“

С участието на артистите:

Клеопатра Петровна – Мая Владигерова

Глеб – з.а. Венелин Пехливанов

Надя – Катя Павлова

чичо Кеша – Алеко Минчев

Гаврилов – з.а. Георги Гайтаников

Саша – Иван Андонов

Простоквашин – Димитър Бочев и други

Режисьор: Вихроний Чечановски

Редактор: Мария Громова

Звукорежисьор: Зоя Стефанова

Звукооператор: Лора Веселинова

Звукови ефекти: Силвия Гочева

Музикално оформление: Виолета Топалова

Поредица Радиотеатър на социалистическия реализъм

Материалът „Площадът на победата“ – радиопиеса от Елена Попова е публикуван за пръв път на Архивен фонд на БНР.