След като знаем, че авторът е жена, смело можем да определим тази радиопиеса като „женска“. Отминалата младост, спомените по нея, болежките на старостта и настоящото „нехайство“ на младите в лицето на собствените деца… Все неща, които са в територията на женската чувствителност. Днес бихме казали по модерному, че това сюжетно е и малко „фентъзи“, макар през 1973 г. за феномени като Хари Потър не е могло и да се мисли, у нас пък съвсем. Макар че научната фантастика си е била съвсем легитимен жанр, именно защото е „научна“. С една лека забежка героинята на Цилия Лачева разчупва каноните на диалектическия материализъм и за кратко време, 3 часа, нарушава природните закони с всички морално-етични последствия от тази „неразумност“. Струва си!

„Внимание, старостта е зад баира, а твоят баир се приближава като кораб в дъжда…“

„Нормална жена не мечтае да започне живота си отново, а се старае да го завърши достойно.“

„Ти и тогава си беше фантазьорка и аз правех всичко възможно, за да те превъзпитам и да те дръпна на земята…“

„В моето семейство чудеса не се случват. Нашите понятия за възраст са трайни и категорични. Но съм свикнал да изследвам преходността на човешкия живот и знам, че е даден само веднъж.“

Поредица Радиотеатър на социалистическия реализъм

Материалът „Три часа извън времето“ – радиопиеса от Цилия Лачева е публикуван за пръв път на Архивен фонд на БНР.