Църковната музика има за свой предобраз ангелското пеене, на което според Свещеното писание са били свидетели пророци и праведници. Според способностите да предадат видяното и чутото тези свидетели говорят за съвършени ангелските славословия, изпълнени по начин, подобен на който ние, хората, изпълняваме песнопения.

Църковното пеене е свято служение. От една страна, изразно средство на душевни движения и състояния, от друга страна, то има способността да съобщава такива движения и състояния на човешката душа, предразполагайки я към духовното.

В този епизод владика Серафим разглежда историческото развитие на невмената нотна система, одобрена и използвана от Църквата.

Лектор: Негово Преосвещенство Созополски епископ Серафим Беседите се провеждат в залата на прицърковната сграда при катедрален храм „Успение Богородично“, гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Българска легия“ 41.

Съдържание:
00:00 – Начало
00:41 – Екфонетични невмени знаци
3:05 – Старовизантийска невмена система
4:26 – Какво означава думата "невма"?
5:24 – Св. Роман Сладкопевец - "Дева днес"
6:31 – Развитие на църковното пеене в Западната църква
8:12 – Амвросианско пеене
9:33 – Грегорианско пеене
10:53 – Развитие на църковното пеене в Източната църква
12:40 – Преп. Йоан Дамаскин - Осмогласието
15:07 – Йоан-Дамаскинова невмена система
17:00 – Възникване на подобни и самогласни стихири
20:31 – Многогласие в Западната църква
23:03 – Развитието на едногласието в Източната църква
25:05 – Нововизантийска невмена система (Св. Йоан Кукузел)
27:25 – Пападическо пеене
29:29 – Новият метод. Хурмузиево-Хрисантова невмена система
31:55 – Какво е характерно за съвременната източна музикална традиция?
35:16 – Задачата на църковния певец