Звук и тишина, неподвижност и движение са преплетени в музиката на Арво Пярт, наричан от музикалните критици „баща на свещения минимализъм“. 90-годишният Пярт, който рядко излиза пред публика и не говори за музиката си всъщност е най-изпълняваният съвременен композитор в света. У дома си е в горите на Естония. Там създава своята музика и може би неволно и впечатлението, че е отшелник в своето време. Той беше почетен с вечерен концерт на БиБиСи Промс (BBC Proms), ипълнен от едни от най-известните интерпретатори на неговата музика Тьону Калюсте и Естонския филхармоничен камерен хор — обявен за един от най-добрите хорове в света от списание БиБиСи Мюзик (BBC Music).

През 2026 година клавирната пиеса „За Алина“ (Für Alina) ще отбележи половин вековен юбилей. Центърът „Арво Пярт“ организира изложба и кани хора да споделят личните си истории и преживявания, свързани с тази композиция. Всеки спомен е ценно допълнение към архива.

Въпреки че „За Алина“ е едно от произведенията в творчеството на Арво Пярт с най-малка продължителност, то е сред най-значимите. Написано през февруари 1976 година, това е първото произведение, което Пярт представя публично след дългата си творческа криза.

„По това време не знаех дали в бъдеще ще мога да композирам изобщо. Тези години на обучение не бяха осъзнато прекъсване, а агонизиращ вътрешен конфликт, на живот и смърт. Бях загубил вътрешния си компас и вече не знаех какво означава интервал или ключ“, признава Пярт много години по-късно.

След този период на мълчание, който завършва през 1976 година, творецът открива техниката „тинтинабули“ (от лат. малко звънче), която остава и до днес неговият основен музикален стил. В музикалното предаване „Контрапункт“ Екатерина Дочева и Маня Попова представят школата, идеите и творчеството на Пярт в запис от 2003 година.

За композитора „За Алина“ е дълбоко лично произведение. Произведението е кръстено на дъщерята на близък приятел на Арво и Нора Пярт, която расте разделена от майка си и от Желязната завеса.Арво Пярт дарява това произведение, с посвещение към майката, на която е предназначено да донесе утеха. „За Алина“ изразява и копнежа на композитора за духовно и музикално пречистване.

„Ето как може да изглежда душата на грешник след изповед — когато се е изповядал, когато пред него е разчистен пътя, когато някаква завеса се е отдръпнала“, описва метафорично атмосферата на произведението си Арво Пярт.

Роден на 11 септември 1935 година в Пайде, Естония, която през 1944 година е окупирана от Съветския Съюз, Пярт учи в музикалните училища в Раквере и Талин при Вельо Тормис. Тогава девет годишният Арво всеки ден отива с колелото си до централния площад на Раквере (където днес е поставена неговата детска скулптура), за да обикаля около уличния стълб с високоговорителите и да слуша радиоконцерти на живо. Момчето все още не знае, че тази жажда за музика, за нещо по-голямо от живота в малкия естонски град един ден ще го отведе до Карнеги Хол, до Ватикана и до кралския дворец в Стокхолм.

Деветдесет години по-късно момчето се превръща в най-изпълнявания жив композитор в света, а името му се произнася редом с тези на Бах и Бетовен. Естония го приветства като най-бляскавия си културен посланик. Но самият Пярт все още очертава постижението си с обезоръжаващата простота на своето: „Всичко е едно“. Тази фраза, толкова сурова, колкото една-единствена нота.

Музикалното си образование Пярт завършва в Държавната консерватория в Талин, където изучава композиция при Хайно Елер. В ранните си пиеси, до средата на 60-те години, използва серийна техника, а в началото на 70-те се се връща към колажа и се насочва към музиката на минали епохи.

Арво Пярт работи и като звукорежисьор в Естонското радио от 1958 до 1967 година. Това са годините на ранните му модернистични композиции. Естонската музика през 60-те години е оформена от цяло поколение композитори с модерен подход — макар и с няколко години по-възрастните от него Ейно Тамберг, Вельо Тормис, Яан Раатс, както и младият Кулдар Синк. Чрез тяхната музика всички основополагащи стилове и композиционни техники на ХХ век са въведени в естонската музикална школа: неокласицизъм, додекафония, сериализъм, колажна техника и алеаторика.

Дори да изгубя всичко…

„Музиката е приятелят, който ме разбира и проявява своята емпатия спрямо мен. Музиката, която прощава и приласкава. Тя е копринената кърпа, която ще избърше сълзите на тъгата ми, тя е и изворът на сълзите ми от щастие. Музиката е тази, която ме кара да се чувствам свободен и да продължавам да се боря. Моят трънен венец, впит в плътта и душата ми“, думи и мисли записани в дневниците на естонския композитор Арво Пярт. Съкровени размисли, които той разкрива пред света в документалния филм „Дори да изгубя всичко“, посветен на 80-та годишнина от рождението му.

Парадоксално е, че Арво Пярт е един от най-продуктивните и високо ценени композитори на филмова музика в Естония през 60-те и 70-те години. Но филмовата музика остава и единственото поле, в което той може да ангажира своя талант, след като в творческата му биография годините между 1968 и 1976 година са период на сериозна криза. Време на окончателното му отказване от модернистичните техники и изразни средства, използвани досега, както и търсене на личен музикален език и в резултат на това радикална промяна в стила на автора.

„Вариациите за изцеление на Аринушка“ за пиано е композирана през 1977 година за дъщерята на композитора Арийна, която се възстановява от операция на апендикс. Пиесата илюстрира предпочитаната от композитора техника и представя шест кратки вариации, първите три от които са в минор, а останалите в мажор.

Арво Пярт емигрира от Съветския съюз през 1980 година. Оттогава неговата работа е свързана предимно със създаването на творби върху религиозни текстове – „печално красива и неизбежно тъжна музика“.

Като активен и продуктивен композитор Пярт продължава да работи без повече прекъсвания. Създава редица вокални композиции, често базирани на литургични текстове или други християнски молитви, сред тях има и много мащабни композиции за хор и оркестър. В Германия, където се установява започна трайното му сътрудничество с Манфред Айхер, основател и продуцент на независимата звукозаписна компания ECM Records. През 1984 година, когато излиза инструменталният му албум Tabula rasa, Манфред Айхер представя Арво Пярт на света. Скоро след това музиката му вече е включена в програмите на много известни фестивали, оркестри и ансамбли, както и в телевизионни и радиопредавания. От този дебютен албум всички записи на основните произведения на Пярт са издавани от ECM.

В годините на съзидание извън родината си Арво Пярт свързва творческия път на редица композитори от Съветския съюз с Манфред Айхер. За положителното влияние, което тези срещи оказват върху работата му грузинският композитор Гия Канчели разказва пред Екатерина Дочева и Маня Попова в интервю (на руски език) за Българското национално радио от 2001 година.

Мълчанието и сътворението

„Винаги съм се оставял да ме водят текстове, които са ми особено близки и които са с екзистенциално значение за мен. Това е един вид корен, който стига много дълбоко и ме издига нагоре; става дума най-вече за същия плод, който храни света от векове.“

„Отшелник“ от светския живот Арво Пярт е отдаден на сътворението на своята музика. Музика изваяна в мълчание – „онова Нищо от което Бог сътворява света“. Той е абсолютен майстор на неподвижността и мрачното спокойствие, на семплата и дълбоко сетивна музика. Сетивност отвъд литургичния текст, чиято ефирност с лекота се интерпретира в концертните зали, но също така завладяващо звучи и под купола на храма.

„Ако ние обсъждаме едно време-пространство от 2000 години, признаваме, разбираме, че човекът много малко се е променил. По тази причина съм привърженик на разбирането, че сакралните текстове винаги са много актуални. В тази гледна точка няма значителни разлики между вчера, днес и утре, защото има истини, които са с дълготрайна валидност. Човек чувства днес по същия начин, както тогава, и има същата необходимост да се освободи от своите прегрешения. Текстовете са независими от нас и ни очакват. Всеки има своето време да достигне до тези текстове“, разяснява своята идеология Пярт.

Много личното му и дълбоко усеща